.
Предложението депутатите да могат да имат двойно гражданство мина в Конституционната комисия на НС, по време на второто четене на основния закон днес, 16.12.2023 г.
Приетият текст гласи, че за народен представител може да бъде избран български гражданин, който има и друго гражданство, когато е живял последните 18 месеца в страната.
„За“ предложението гласуваха 5 депутати от комисията,“против“бяха 4-ма, „въздържали се“ нямаше. „За“ гласуваха Екатерина Захариева от ГЕРБ, както и депутатите от ПП-ДБ и ДПС. „Против“ гласуваха Радомир Чолаков от ГЕРБ-СДС, депутатите от „Възраждане“ и БСП.
В сега действащия основен закон за народен представител може да бъде избиран български гражданин, който няма друго гражданство, навършил е 21 години, не е поставен под запрещение и не изтърпява наказание лишаване от свобода.
Ето и две мнения на експерти, изразени пред комисията, цитирани от сайта Актуално.
Проф. Екатерина Михайлова предупреди, че предложението ще отвори още врати: „Сега говорим, че основното е темата съдебна власт в промените на Конституцията. Сега действащият текст на 162 от Закона за съдебната власт казва, че съдии, прокурори и следователи могат да станат само български граждани. След промяната в Конституцията не е задължително веднага да се промени, но струва ми се, че ще има натиск от определени лица. Защо някой да може да стане депутат и министър, а да не може да стане и съдия“, каза проф. Михайлова.
Доц. Наталия Киселова обърна внимание върху Закона за отбраната и въоръжените сили, както и различните специални закони, които уреждат службите, и попита депутатите дали са готови да отварят и тази врата. Тя попита и какъв е принципът да се определят точно 18 месеца.
Бележка на редактора на Еврочикаго:
От компютъра си наблюдавам заседанието на Комисия по конституционни въпроси. Не знам дали е верен броячът на уебстраницата на НС, но освен мен има само 1 (един) наблюдател.
На сайта на парламента ни е записано: „Пленарните заседания се провеждат в сряда, четвъртък и петък от 9.00 до 14.00 часа. По решение на Народното събрание заседанията могат да бъдат удължавани.“ Днес е събота и е към 16:00 ч., а депутатите неуморни коват ли, коват промените в Конституцията. Що за бързане пада? (Вж. снимка от екрана на заседанието.) Докато пиша тези редове, мина и гласуването за това, че бъдещите ни министри не само могат да са двойни граждани, но дори не е необходимо да са уседнали последните месеци в България.
Вижда се, че в съботния ден не е възможно да бъдат спрени „работните“ ни депутати, но си позволявам и предлагам следната промяна в Конституцията. Да се добави следния ред, там където става дума за двоен гражданин: „Бъдещият депутат, министър или друг държавен служител да бъде задължен да положи писмена клетва, че ако държавите ни обявят война (или има някакъв род СВО), то той/тя ще защитава единствено интересите на България и няма да се подчинява на законите на другата страна, на която е гражданин.“
.
.
Нека припомня, че не за първи път може да се случи наши държавни служители да работят за интересите на друга държава. Признание за това можем да открием в запазената информация за състоялите се разговори с пребивавалата у нас делегация на КГБ начело с Юрий Андропов с дата 24 декември 1969 г. В тази информация публикувана на сайта zonanews.bg четем следното:
„Другарят Тодор Живков пожела нови успехи в съвместната работа на нашите органи на ДС с органите на КГБ. Др. Живков увери др. Андропов, че Държавна сигурност на НРБ е филиал на КГБ на Съветския съюз„.
Категорично доказателство за това са и думите записани в клетвения лист, който е неотменна част от всяко лично кадрово досие на офицерите от ДС:
Аз, гражданинът на Народна република България, като встъпвам на служба в органите на Министерство на вътрешните работи, тържествено се заклевам:
-да бъда безпределно предан на делото на Българската комунистическа партия и на дружбата с великия Съветски съюз….“.
.
Сътрудничество между ПГУ-ДС и ПГУ-КГБ през 1980 г.“:продължава дори и след падането на Тодор Живков и комунистическия режим. Цитатът който следва е от втората половина на септември 1990 г. Първо главно управление на Държавна сигурност вече е с ново, променено име – нарича се Национална разузнавателна служба (НРС). БКП също е с променено име БСП. Президентът в това време е Желю Желев. Но в изпълнение на договореностите за сътрудничество между НРС на НРБ и ПГУ-КГБ на СССР по линия на кадровата работа през периода 17-20 септември 1990 г. делегация на НРС осъществява посещение в Москва. Документи, с гриф „строго секретно“ ни представят една много неприятна истина – че българския преход бе дирижиран от службите на комунистическия режим в синхрон с Москва.
В „Отчет, относно разговорите на делегацията на НРС на НРБ с ръководни служители на ПГУ-КГБ по кадровата дейност“ четем, че зам.-началникът на НРС полк. Д. Вавов казва следното: „Ръководството на НРС е успяло да съхрани личния състав и да извърши минимални съкращения в сравнение с други поделения на МВР. Служителите на НРС като цяло са останали верни на марксизма-ленинизма и на социалистическата идея, въпреки деполитизацията и резформироването на ППО“.
В петък изтече крайният срок за поправки на поправките. Управляващите променят 14 от общо 17 параграфа, а останалите три отпадат. Отделно са написали и нови.
Днес, събота промените ще бъдат гледани в конституционната комисия.
Във вторник влизат на второ четене в пленарната зала. За приемането им са нужни 160 гласа.
Очаква се третото четене да е в края на седмицата, след като управляващите се зарекоха, че окончателно ще са приети преди Коледа.
.