.
Интелект (на латински: intellectus – познание, разбиране) е термин, с който се определя човешката способност за разсъждаване, анализ и синтез на информация. Най-общо в разговорния език под интелект се разбира способността на човек да мисли, да възприема и осъзнава дадена информация, както и да си служи с нея. Терминът е централно понятие във философията на ума и гносеологията. В латинската терминология думата е с по-тясно значение например от sapientia, ratio (разум), с което се описва висока степен на логическо и абстрактно мислене. Като философски термин е превод на старогръцкото νους – една от основните категории в античната философия, обобщаваща всички смислови и мисловни закономерности, господстващи в микро и макро света. По-конкретно значение на думата като философско понятие е трудно да се даде, тъй като тя няма единно такова. Самото понятие и определението му са обект на спорове и дискусии – различно е разбирането за интелекта при платонизма, в учението на Аристотел, в късната елинистична философия, при схоластиката, в класическата немска философия (Имануел Кант и Георг Хегел) и в по-късните философски школи.
Извън философската терминология, приложението в психологията и употребата във всекидневната реч, думата има редица други вторични конкретни начини на употреба – например коефициент на интелигентност, интелектуалец и интелектуална дейност.
През 1904 г. за първи път френското правителство разрешава да се направи тест, който да служи за идентифициране на психично болни деца, които не могат да усвояват нормалните учебни занятия както останалите деца. Алфред Бине и Теодор Симон развиват първия IQ-тест.
Думата IQ е абревиатура на двете думи Intelligence Quotient и се превежда на български коефициент на интелигентност (или КИ). Този коефициент е числова стойност, която определя силата на човешкия интелект. По-голям IQ означава по-висока интелигентност. Той не зависи от общата култура, мъдростта или знанията на дадения човек.
Как се получава IQ-то на един човек?
За да разберем своя IQ, е нужно да се подложим на стандартизиран IQ тест (тест за интелигентност). На този тест преди това трябва да са се тествали голяма група произволни хора. Не е възможно да се направи тест и той да се даде на само на няколко човека. Това е така, защото коефициентът на интелигентност е относителна величина и като база за сравнение се приема средноаритметичната интелигентност на всички хора, която се смята за 100 точки (или 100 IQ). Тоест, ако изведнъж по магически начин всички хора на планетата станат два пъти по-умни, то всеки ще запази предишния си КИ (IQ).
Естествено не всички на Земята са се тествали на такъв тест, но съдейки по резултатите на голяма група произволни хора, можем да си правим изводи и за останалите. По подобен начин в заводите се изследват група произволни бройки от даден продукт и се вижда колко са повредени. Така се разбира приблизително процента на повредени продукти като цяло.
Установено е, че човешката интелигентност или по-скоро IQ-то, следва специална функция на стандартно отклонение. Поради това, след като съберем резултатите от един тест и определим средния резултат за 100 IQ, то можем да изчислим на колко отговарят всички останали резултати, следвайки тази функция. Примерно 50% от хората имат коефициент на интелигентност между 90 и 110, 25% имат повече от 110 и 25% имат по-малко от 90. Ако знаете колко е вашето Ай-Кю, то можете сами да проверите какъв е Вашият процент ТУК.
.
.
Точен ли е коефициентът на интелигентност?
По този въпрос може да се говори много, даже да се спори. Но е доказано отповече от 100 години, че коефициентът на интелигентност и IQ тестовете са най-точният метод за измерване на човешкия ум, който съществува днес. Въпреки своите недостатъци, тестовете за интелигентност са полезни и за тях не съществува заместител. Всичко останало е далеч по-неточно.
Според теорията на интелигентността на психолога Реймънд Катал (Raymond Cattell), интелектът може да се раздели на флуидна интелигентност – способността да мислим логично, да научаваме нови неща, да разсъждаваме и да решаваме проблеми, които надхвърлят предишния опит, и кристализиран интелект – това е натрупаният опит и способността за използване на придобитите знания и умения. Съвременните тестове за интелигентност измерват както кристализираната, така и флуидната интелигентност.
Любопитен факт е, че лидерите, които имат коефициент на интелигентност над 120, се възприемат като по-малко ефективни, независимо от реалните им резултати, пише Scientific American. Психологът от Калифорнийския университет Дийн Саймънтън предполага, че думите на умните лидери просто не се разбират от хората, техните решения са често по-сложни за изпълнение и последователите по-трудно ги приемат.
Изследователи са проучили 379 мъже и жени, които са бизнес лидери от 30 страни в области, включващи банкиране, търговия на дребно и технологии.
IQ положително корелира с рейтингите за ефективност на лидера, формиране на стратегия, визия и няколко други характеристики – само до известна степен. Рейтингите достигат най-високата си стойност при коефициент на интелигентност от около 120, който е по-висок за около 80% от офис работниците. Над него рейтингите неочквано спадат.
Защо умните лидери се провалят? Според изследователя Роджър Белоуз (Roger Bellows), има редица ключови моменти, предсказващи провала на най-интелигентните лидери, като най-важните от които са неспособност да работят заедно с другите и провал при адаптацията към стила на останалите.
.
.
Бългapитe ce нapeждаме нa 31 мяcтo пo нивo нa интeлигeнтнocт в Eвpoпa, ĸaтo cтpaнaтa ни e зaĸoвaлa ІQ oт 93 тoчĸи, coчaт дaнни oт пpoyчвaнe нa Lуnn аnd Vаnhаnеn от 2016 г. Изcлeдвaнeтo aнaлизиpa инфopмaциятa зa 44 дъpжaви oт Cтapия ĸoнтинeнт.
Taĸa cтpaнaтa ни биe пo интeлeĸтyaлнo нивo 12 дъpжaви oт Европа, cpeд ĸoитo Гъpция, Литвa, Moлдoвa, Kипъp и Pyмъния. Haй-ниcъĸ ĸoeфициeнт нa интeлигeнтнocт пpитeжaвaт aлбaнците, ĸoитo дъpжaт ІQ oт 82 пyнĸтa.
Oĸaзвa ce, чe нaй-интeлигeнтнитe eвpoпeйци нaceлявaт зeмитe нa Иcлaндия и Швeйцapия, ĸъдeтo нивoтo нa ІQ дocтигa 101 тoчĸи. Лaвpoвият вeнeц пo тoзи пoĸaзaтeл гpaбвa Xoнг Koнг, тъй ĸaтo тepитopиятa oглaвявa cвeтoвнaтa ĸлacaция cъc cвoитe 109 тoчĸи.
.
.
Наследство или околна среда и образование?
Множество проучвания и експерименти с еднояйчни близнаци са доказали, че само наследствеността не е решаваща за интелектуалното ниво на човек, а наравно с нея е и средата, в която израства индивидът.
Затрудненията при отделянето на генетиката от средата е заради това, че е трудно да се изолират образователните фактори. Например, по-умен човек е по-вероятно да остане по-дълго в училище и да посвети повече години на образование, отколкото човек с по-малко умствени способности.
Според мета-анализ от 2018 г., който съчетава резултатите от 28 проучвания с общо 600 000 участници, всяка добавена година обучение повишава средната оценка на IQ за участниците с около 2-3 точки.
Дълго време се е смятало, че хората стават все по-умни. Средните нива на интелигентност, измерени чрез стандартизирани тестове, постоянно нарастват от началото на 20-ти век. Според едно проучване, обхващащо повече от 4 милиона души в 31 страни, хората повишават IQ-то си с по 3 точки на всеки десет години или около 10 точки на поколение. Това явление е известно като „ефектът на Флин“, кръстено на професор Джеймс Робърт Флин от Нова Зеландия, който за първи път документира феномена през 80-те години и популяризира значението му. Няма едно-единствено категорично обяснение, но някои от факторите, допринасящи за ефекта, могат да са по-доброто хранене, разширяването на обхвата на средното образование, подобрения в околната среда (т.е. по-малко излагане на олово) и намаляването на броя на децата в семейството, което позволява отделяне на по-голямо внимание върху образованието на всяко дете.
Интересно е, че ефектът на Флин може да се обърне. Нови изследвания на Центъра за икономически изследвания Ragnar Frisch в Норвегия показват, че стойностите на интелигентността в скандинавските страни са спаднали с около 6,5 IQ точки за едно поколение (важно е да се спомене – спадът все пак е от много високо ниво). На други места темпото на повишаване на коефициента на интелигентност се забавя, което предполага, че пикът, последван от спад, може да се запази.
В статията си, публикувана в Proceedings of the National Academy of Sciences, Берн Брасберг (Bernt Bratsberg) и Оле Рожеберг (Ole Rogeberg) описват своето проучване и резултатите, които са открили. Те също така предлагат някои възможни обяснения за техните констатации. Сред възможните фактори, влияещи върху намаляването на показателите на теста IQ, са включени миграцията, влошаването на образованието както в училище, така и в семействата, влошаването на качеството на храните и здравето, както и влиянието на медиите.
За съжаление и други изследователи получават подобни резултати. Екип британски учени наскоро установи, че резултатите от теста за IQ намаляват с 2.5 до 4.3 пункта на всяко десетилетие от приблизително края на Втората световна война.
А преди година друга група учени от САЩ установи, че децата, хранени с повече риба, имат по-високи коефициенти на интелигентност, а също и спят по-добре, което е друг фактор, който участва в нивата на интелигентност на възрастните. А децата в много страни в съвременната епоха ядат много малко риба.
.
На страниците на Еврочикаго различни автори многократно са настоявали, че трябва да бъдат въведени тестове за интелигентност за нашите политици (вж. например ТУК).
По-долу цитираме интересно мнение, изказано пред в. “Марица” от Даниела Симидчиева – жената с най-високо IQ не само у нас, експредседател на българската “Менса”.
„- Мъже или жени – кои са по-умни?
– Докато бях председател на МЕНСА, следях отблизо базата данни и съм убедена, че няма такава зависимост. Може да са повече членовете мъже на МЕНСА, но са доста повече и явяващите се на теста от силния пол. Привърженик съм на теорията, че мъжът и жената са различни и се допълват в много отношения. Ако мъжът е силен в логическото мислене и в изпълнението на една задача, жената е по-силна в това да изпълнява няколко задачи едновременно. Ако наистина е така, логично е в тестовете на МЕНСА мъжете да се представят по-добре.
– Трябва ли да има IQ тест за политици?
– Спорно е, защото това няма да оправи нещата. Дори всички политици да са с IQ над 150 и да са членове на МЕНСА, все тая. Е, важно е политиците да са минали поне 100-те точки, защото това е средното ниво на интелигентност. Друго обаче е е по-важно от IQ теста – да се изследва моралът на политиците, там е слабото им място. Но за съжаление не знам такъв метод. Алчността, егоизмът, котерийната борба е пагубна, карат те да се отвращаваш от политиката. Това е по-страшното, не толкова потенциалът за логично мислене на политиците, а моралът. И разбира се, да имат собствено достойнство, да не гласуват като роботи, под команда, водени от партийни интереси. Както знаем, когато у нас не става въпрос за пари, става въпрос за много пари.
– Не сте ли изкушена да сте именно вие един такъв и умен, и морален политик?
– През 2011 г. направих подобен опит. Бях кандидат-вицепрезидент и може би тогава изживях едно от най-големите си лични огорчения. Не съм била наивна да вярвам, че ще стана вицепрезидент, но ме натъжи ужасяващият начин, по който гласуваха хора, които добре ме познават. Точно там видях, че партийните листи са над всичко. В секцията на улицата в Благоевград, където съм израсла, където съм помагала на доста хора, имаше само 6 гласа за мен. Сега това ме разсмива, но беше много тъжно и потискащо. Оказва се, че партийната манипулация, моделът, който властва у нас в последните 25 години, наистина превръща хората в нещо друго, особено по време на избори. Тогава се увълчваме, не мислим с главите си. Не мисля, че политиката е моето място, особено в сегашния вид.“
.
.
Тъй като има различни системи за измерване на IQ, като официална информация в интернет ще намерите най-различни класации. Освен това в самата Книга за рекорди Гинес рядко се записват такива постижения (поради нееднаквите критерии). И все пак там, са попадали някои уникално надарени хора, като към момента с най-високо IQ там е записано името на Мерилин Савант (228), която изкарва точките още на 10-годишна възраст. Тази стойност, приравнена към възрастен индивид, обаче намалява и днес за нея отговаря на числото 185. Затова в други класации тя е изпреварена от Боби Фишер (187) и Ким Унг Йонг (210).
Според някои други класации, човекът с най-високото IQ в историята е Уилям Сидис, американец, роден в Ню Йорк през 1898 година. Той е доказано най-умният човек, живял някога на Земята. Неговият коефициент на интелигентност е между 250 и 300 – много повече отколкото на Айнщайн (160) и Исак Нютон (190), както и на редица други известни гении.
Едва на 18 месеца е засечен от родителите си да чете и разбира част от написаното в New York Times, на 2 години вече чете спокойно пресата, на 6 е полиглот, а на 9 минава успешно всички изпити за Харвард, но от елитния университет го молят да изчака, докато навърши поне 11 години.
Вярва се, че гениалността му е плод на родителски експеримент. Майка му Сара и баща му Борис са украински емигранти, той е професор по психиатрия, тя е лекар по времето, когато е било немислимо за жените да заемат такива позиции, и двамата сами по себе си са изключително интелигентни. Те вярват, че всичко може да бъде научено, и превръщат сина си в обект на своеобразен експеримент.
Двамата си поставят за задача да изследват колко умно може да стане едно човешко същество, когато работиш неуморно над неговото развитие и повишаване на знанията и интелекта му. И успяват. Въпросът е на каква цена.
Освен всичко останало, на 6 години малкият Уилям владее писмено и говоримо английски, френски, немски, руски, иврит, гръцки, латински, турски и арменски. Звучи невероятно, но е факт. Очаквано малкият гений се превръща в медийна сензация и всички представители на четвъртата власт просто полудяват по него. Всеки журналист иска да се добере до Уилям и да разкаже историята му в поредния вълнуващ материал.
Само две години по-късно Уилям Сидис представя пред света нещо нечувано до момента – свой собствен език, наречен Вендергууд (Vendergood), в който се преплитат латински, гръцки, немски и френски елементи. В него има граматически правила, времена и дори осем падежа. Малкият вундеркинд описва подробно своето творение в книга – „Книгата на Вендергуд“. Пише и други книги на разнообразни теми, твори и поезия.
Завършва гимназия за шест месеца и на 11 години влиза в Харвардския университет. Любопитното е, че той е приет в университета още на 9-годишна възраст, но от Харвард изчакват 2 години, преди да го приемат официално. Там Уилям Сидис се оказва по-умен не само от своите състуденти, но и от повечето си преподаватели – именити професори в различни области на науката. Той остава в историята като най-младия човек, приеман някога да учи в престижния университет. Още докато трае обучението му, е поканен за лектор и изнася лекция за четириизмерните тела. Тя завладява и студенти, и преподаватели.
Всички са изумени от интелекта и необятното познание на 12-годишния Сидис. На 16 години Уилям се дипломира в Харвард. Занимава се за кратко с преподавателска дейност, като използва огромните си способности и знания в областта на висшата математика. Но се оказва, че преподаването не е неговото нещо, и той бързо се отказва от него, разказва сп. „Осем“.
Уилям Сидис започва да се лута между живота и науката, между хората и тяхното неразбиране на неговия свят. Младият гений – още ненавършил 18 години, вече се чувства твърде изморен от цялата слава и шумотевица около себе си. Той взима съдбоносното решение да се оттегли от света и хората и да заживее в пълна изолация. По това време младежът убедено заявява, че никога няма да се ожени. Така и става.
Неговата доброволна изолация продължава до 1919 г., когато 21-годишният Уилям е арестуван за участие в политическа демонстрация в Бостън. Осъден е на 18 месеца затвор.
След като излиза от затвора, най-умният човек в историята заживява като същински номад. Започва да се мести от град на град. Доброволно се превръща в черноработник, наеман на най-различни места и позиции като чиновник, шлосер, стругар, дърводелец и др. Постоянно сменя името си, за да запази самоличността си в тайна. Може би именно тази простота на нещата е това, което винаги му е липсвало.
Междувременно Сидис написва десетки книги, свързани с космологията, американската история, антропологията, философията, политиката и др. И тези книги обаче той държи да не бъдат свързвани с истинската му самоличност и ги подписва с различни псевдоними. Това е причината в крайна сметка така и да не става ясно точно колко и какви книги е написал.
Едно от най-известните му произведения е „The Animate and the Inanimate“ („Живото и неодушевеното“), написана през 1925 г. В нея Уилям разсъждава над произхода на живота, космологията и законите на термодинамиката. Смята се, че в зрелите си години Сидис е знаел перфектно над 25 езика и диалекта, които продължил да упражнява.
Когато е на 42-годишна възраст, репортерка от The New York Times го открива и завързва контакт с него, без да разкрива истинската си самоличност. Двамата започват да се срещат често и говорят на най-различни теми. Целта на репортерката е да събере възможно най-много данни и факти за истинската история на някогашното дете чудо и мъжа, в когото се е превърнало. В крайна сметка излиза материал, който не обрисува в никак добра светлина Сидис.
Точно обратното. Историята звучи така, сякаш той буквално е ударил дъното и е изгубил разсъдъка си. Според мнозина това е самата истина.
Но Уилям не оставя нещата така. Той съди прочутото издание за клевета и вмешателство в личното му пространство. Сидис обаче губи делото. Съдията отсъжда, че тъй като той е публична личност, то и животът му е публичен.
Последните години от живота си Уилям Джеймс Сидис прекарва отново в пълна изолация и самота. Той не поддържа и връзки с роднините си. Освен тоталната самота, негов спътник е и бедността. Той работи като чиновник с много ниска заплата – колкото да свързва двата края.
На 17 юли 1944 г. забравеният гений умира внезапно от мозъчен кръвоизлив. Тогава той е на 46 години.
От друга страна, има учени и гении, които в детството си са били обявявани за трудни и недоразвити деца. Така е при. Томас Едисън, който бил смятан от учителя си за умствено изостанал. Алберт Айнщайн бил слаб ученик. А Вилхелм Рьонтген дори бил изхвърлен от училище. Deutsche Welle е представило седем гения, които са имали проблеми в училище.
Томас Едисън
Малкият Томас бил много любознателно дете. Учителят му обаче го смятал за умствено изостанал и дори поискал от родителите му да го отпишат от училище. Така Томас получил домашно образование, а майка му станала основният му преподавател. Тя обаче никога не назовала истинската причина да го отпишат от училище. Чак след нейната смърт великият изобретател научил истината.
Алберт Айнщайн
И Айнщайн не е бил особено добър ученик – нито в основното училище, нито по-късно във Висшето техническо училище в Цюрих. Често влизал в спорове с учителите и ненавиждал авторитарния стил на преподаване. Дори се провалил на някои изпити, например по ботаника и френски език. Затова пък отрано започнал да проявява забележителните си математически способности и интереса си към физиката.
Вилхелм Конрад Рьонтген
Рьонтген е лауреат на Нобеловата награда за физика, но като дете бил труден ученик. Дори го изхвърлили от Техническото училище – заради карикатура на негов преподавател. И макар че нямал свидетелство за завършено средно образование, Вилхелм Конрад Рьонтген бил приет в университета след като издържал сложен изпит по физика.
Луи Пастьор
Той е пето дете в семейството. Още като малък обичал да чете и бил усърден ученик. Наложило се обаче да повтори втори клас – за да изкара по-висок успех. Това обаче съвсем не му попречило да стане велик микробиолог и химик.
Джордж Истман
Основателят на компанията Кодак дълги години е работил заедно с Томас Едисън. Подобно на Едисън, и Истман не завършил средното си образование. След смъртта на баща си той напуснал училище, за да помага на майка си и семейството.
Вилхелм Вин
Известният германски физик нямал особени успехи в училище. Дори бил доста слаб ученик. По тази причина той трябвало да напусне гимназията. Баща му бил едър земевладелец и можел да си позволи частно обучение за сина си. Така Вин получил свидетелство за зрелост и бил приет в университет. През 1911 г. той е удостоен с Нобеловата награда за своите открития в областта на законите за топлинното излъчване.
Рудолф Мьосбауер
Германският физик неведнъж е казвал, че не се е разбирал с учителите си. А слабите си оценки по физика той обяснявал с лошото качество на преподаване в училище. И трябва да му се доверим: през 1961 година Рудолф Мьосбауер получава Нобелова награда за изследванията си на резонансовото поглъщане на гама-лъчението и откритието на ефекта, носещ неговото име.
От историите става ясно, че дори и да имаш високо IQ, е възможно е да си слаб ученик, но ако сте наистина умен, то тестовете за интелигентност няма да Ви затруднят.
Много от хората с висок IQ се присъединяват към общество и организации за висок коефициент на интелигентност. Най-известната и най-голямата сред тях е Mensa International, но съществуват и много други по-селективни организации, включително Intertel, Triple Nine Society, Society Prometheus и Mega Society.
Как да се запишете за тест и евентуално как да станете член на българския клон на Менса, може да научите от сайта на организацията. Ето какво пише там за теста.
В теста за интелигентност се използват картинни матрици. Няма словесна или математическа част.
Въпросите са 45 за 20 минути за навършилите 14 години.
За 10-годишните въпросите са 25 за 20 минути, а от 11 до 14-годишна възраст – за 15 минути.
Резултатите се получават лично. Менса България предоставя резултат в персентил (%). Това е така, защото съществува огромно количество тестове за интелигентност с различни скали. Резултат 132 IQ на един тест може да се равнява на 148 IQ на друг тест, затова единственият коректен начин да се сравнява IQ е в персентил. Ако получите резултат 66% –(персентил), например, това означава, че ако на същия тест за същото време се явят 100 души, Вие ще имате по-висок резултат от 66 от тях.
За да станете член на Менса, е необходим резултат 98% или 99%. Това са двата максимално възможни резултата. Няма резултат 100%, тъй като се счита, че няма как да бъде измерена интелигентността с абсолютна точност.
Ако тестът на Менса Ви класира в горните 2%, това е 1/50 от населението. Има тестове, които са настроени за 1/1000, 1/10 000 и дори 1/1 000 000. Засега в България не се правят такива тестове.
Кой може да се тества?
Тестовете, които предлага Менса България, са приложими за хора на поне 10 г. Тестването на непълнолетни се извършва само в присъствието на поне един родител/настойник.
Няма други изисквания към тестваните. Веднъж явили се на настоящия тест, можете да се явите само още веднъж, но не по-рано от една година от датата на предходното явяване.
Примерен тест на българската “Менса” може да намерите на адрес:
mensa.bg/kakuv-e-testut/
Пожелаваме Ви успех в теста и повишаване на персоналното ви IQ и дано този дълъг текст, събран от различни източници, Ви бъде полезен. Вижте и тези няколко народни поговорки по темата:
Ум се с пари не купува, а най-много пари струва.
По дрехите те посрещат, по ума те изпращат.
Умен да те бие, глупав да не те милва.
Умна глава – сто ръце.
Ако няма ум в млада главица, не го търси над бяла брадица.
По-добре в ада с умните, отколкото в рая с глупавите.
Ако не си роден личен и богат, стани умен и честен.
Не хвали ми лична мома, а умна.
Късмет без ум нишо не чини.
Който работи честно, с ума, всичко има у дома.
Остави лудия сам, да му дойде ума.
Който е слаб в главата, да са му яки краката.
Работата учи на ум, а мързела на лъжа.
На глупавия до пояс, а умния сух минал
Да е учено-добро, да е умно-по-добро.
На трудно расъл с ум се напасъл, на меко лежал-ума му залежал.
От безумен приятел да те е страх, а не от умен неприятел
Сила без разум, сама се съсипва.
И накрая най-често употребяваната: Ум царува, ум робува, ум патки пасе.
.
