Истината за последните години от живота на Христо Фотев

.

Или как „светът щеше да е съвсем друг“

Сълза – студено ми е в топлата ти сфера.
Къде съм? Може би във мярката доколко
си моя – смъртно моя – чужда болко.

Христо Фотев, от поемата „Книга за свободата”

Престъпно е да си безчувствен към страданието и към успехите на човека. Под тежестта на такъв дистрес живеят предимно честните и талантливи хора. Като прибавим и бездушието на държавата, някои от тях именно заради това умряха преждевременно – един от тях е гениалният поет Христо Фотев.

25 март – Благовещение, че след девет месеца ще се роди Исус Христос – Спасителят. На този ден през 1934 г. се ражда Христо Фотев – романтичната светлина за Жените, Свободата, Бургас, България. И лирично-когнитивни метафори за Рибите в „Морето“ – неговото и на Стоян Добрев-Бизона:

И рибите живееха… и някъде
от пясъчното дъно на душата ми
изплуваха най-смътните ми спомени –
началото на мойто съществуване!…

…Хрилете ми изгаряха от въздуха,
и перките ми блъскаха дърветата.
И люспите ми падаха по пясъка
хилядолетия преди сълзите ми…

О, рибите живееха… Не бързайте
нетърпеливи риби да излизате,
не тръгвайте по стъпките ни в пясъка,
красивите си форми не променяйте!

Не знаете вий колко е мъчително
да се получи огън от дърветата,
да се замести силата на перките
с фантазия и непрестанно мислене….

Навярно ни и било много хубаво,
когато непрекъснато сме плували…

Само този, на който свише и генетично му е казано какво да прави, може да сътвори такива метафори – поетична палеонтология, трасираща първите стъпки на рибите към земята, срещата им с въздуха, станала преди милиарди години. И след това, преминали “всички перипетии” на еволюцията, окриляни от любовта, те “носят телата си със веселата лекота на птици“.

Това е великата магия на Поезията – без да имаш академични знания, чрез емоционално-когнитивен потенциал и интуиция, да опишеш с метафорите еволюцията на рибите-с-четири крака (тетраподи), наричани „тиктаалик“ на един от канадско-ескимоските езици. Това излизане на “нетърпеливите риби” на сушата е метафоричната икона на Еволюцията – по подобие на “еволюционната икона”, както един професор от Кембридж нарече археоптериксите (гръцки, „древни крила“) – най-старите представители на риби-влечуги-птици.

През 1983 г. във Field Museum of Natural History в Чикаго видях изложени отпечатъци от тези риби. Ако някой от вас посети този град, добре ще е да се запознае с тиктаалик и техните откриватели.

И да им занесе метафоричната икона, нарисувана от Христо Фотев.

Защо не се намериха съпричастни хора да помогнат на Христо Фотев, когато беше много тежко болен (1995-2002)?

Последните седем години от живота на Поета ще продължават да са една от най-тъжните рани в душата на Бургас. Защото Христо Фотев можеше, подобно на Йоско Сърчаджиев и Христо Мутафчиев, да възкръсне от грижите на лекарите, но никой от бездушниците не се опита да убеди съпругата му да се съгласи Христо да бъде лекуван в болница, което бяхме осигурили с наши колеги. А не да бъде „лекуван” вкъщи от съпругата му!

През лятото на 1995 г., излизайки от поредното съдебно дело за онаследяването от съпругата му на къщата в село Равадиново, Христо пада в градинката пред стария театър в Бургас. Следва „старата болница”, както бургазлийте я наричаме, приемане в Клиниката на приятеля д-р Здравко Андронов, консултация с невролога доцент Надежда Делева от Варна и хоспитализиране в Клиника по пулмология на бургаския приятел, доцент Коста Костов във Военномедицинска академия в София – и след няколко дни, изписване по настоявяне на съпругата му. Въпреки много тежката диагноза: разбити нерви по тялото и в мозъка, сърдечна и белодробна недостатъчност. Всеки състрадателен човек оттук нататък, като види Христо Фотев, трябваше да вика бърза помощ за неговото болнично лечение. А телевизионни журналисти тогава се сетиха да го интервюират, други – да го награждават по-често, отколкото като беше здрав.

„Но това не беше физическа болест, а особено състояние на поетичния му гений, някаква последна и може би висша фаза на мъдрост, извисеност и пълен отказ от земните неща.” – написано от Недялко Йорданов в бургаския вестник “Автограф”. Какви са тези черни метафори, когато и на него му беше казано, че Христо е много тежко болен и се нуждае от продължително болнично лечение. По това време, „О, държава, о нрави“, защо и ти беше онемяла, ослепяла и оглушала за страданието на най-лиричния поет на България! Както и известни български интелектуалци, които – в живота на Христо Фотев (1995-2002) – наричам бездушници. Тук посочвам някои от тях, с които лично е говорено с цел да съдействат съпругата му да се съгласи за болнично лечение на Поета: Недялко Йорданов, Досю Досев и Димитър Еленов. Големият писател Йордан Радичков (когото с други писатели, придружаващи Сорос, срещнах във „Фестивалния и конгресен център“ във Варна) ми каза, че той лично не познава Фотев и да се обърна към приятелите му Недялко Йорданов и Стефан Цанев. Това ми прозвуча така бездушно, както „Христо Фотев е мой брат, който не съм виждал повече от година“ – отговор на Йорданов в телевизионната “Всяка неделя“ на наш – бургаски – въпрос „Как е Христо, нали и двамата сте в София?“.

Към бездушниците ще спомена и тогавашния президент Петър Стоянов, който на наши призиви за помощ на Христо Фотев, отразени в статия в национален вестник, изпратен до него, остана безмълвен. И президентът Георги Първанов не направи нещо държавническо и хуманно за Поета. Дадената тогава персонална пенсия от 90–100 лева е още една ирония към талантливите българи. На Христо Фотев му трябваха пари за лекуване в болници – у нас и в елитни болници, като Mayo Clinic в Рочестър, Минесота в САЩ! Иначе и тримата президенти (ЖЖ, ПС и ГП) устроиха “лъчезарно погребение” за Христо Фотев. Япония и други културни държави се грижат за своите талантливи хора на живо и се отнасят към тях като национални съкровища. А ние – приятели, държава и съпругата на Поета – не повярвахме на стиховете му:

…Бургас е най-жестокият театър.

И аз съм сам – без никакъв декор.
По-гол съм аз от северния вятър…
Не ме оставяй ти, мой малък хор.

Всичко това са примери за драстично замърсяване на българската ноосфера (гръцки, nous – разум, който, според Платон, води към Душата). И за настъпилата духовна катастрофа в „страната най-хубава на земята“, както казваше Христо Фотев за Бургас.

Остава ни, щом сме сгрешили, да се покаем – metanoia от гръцки означава “промяна на мисленето” – да имаме съпричастни действия към мъките и радостите на другите. „Да си моя – смъртно моя – чужда болко“. И „светът щеше да е съвсем друг”: “Представяте ли си какъв би бил животът, ако чувстваш болката, която причиняваш?“ – изречено от мъдрият режисьор Крикор Азарян в интервю с него шест месеца преди да си отиде (14 декември 2009 г.).

.

Д-р Георги Чалдъков

.