.
Едно от нещата, които научих през тази година е политическата метаморфоза, както и силата на социалното инженерство.
Чрез Джорджия Мелони.
Тя бе човек, който много добре познаваше ситуацията на християните в Сирия, и подчертаваше, че благодарение на Асад все още има такива; нееднократно е казвала: „По-добре Асад, отколкото ИДИЛ“.
На пресконференции вадеше африкански франкове и споделяше как Франция управлява и разграбва икономиките на 14 държави в Африка, управлявайки валутата им. Заради което се генерираха маси от бежанци, които ЕС задължаваше Италия да приеме.
Мелони изказваше точно нещата, които аз исках да чуя: за семейството и християнските ценности, за бежанците и опасностите от джихадисти, бе против еднополовите бракове, бе също евроскептик. Тя казваше, каквото си поиска и смята за правилно. Либералите я обявяваха за италианската Льо Пен, за патерица на Путин, за опасна и открита тръмпистка, за расист, за опустошаваща напаст от омраза.
Резултатът? От по-малко от 4% подкрепа през 2018-ма тя спечели изборите с 30% през 2022 г. Но как се трансформира, след като стана премиер?
Тя се превърна в най-близката приятелка на Джо Байдън и Володимир Зеленски в Европа, яростно подкрепяше пращането на оръжия в Украйна, правеше си срещи с фон дер Лайен и Риши Сунак, призоваваше за открита война с Русия, натисна Телеком Италия да продаде своята фиксирана мрежа на американски фонд, а ЛГБТ-общностите почнаха да я хвалят и да казват, че не е зле.
Мелони много не говори за икономика и революции, дори почти престана да дава интервюта, а само прави съобщения. Политиката й по нищо не се различава от примерно тази на Конте. Но постоянно експлоатира познатите неща: християнство, бежанци, ЛГБТ+, семейство, което, ако го махнем, тя по нищо няма да се различава от либералите.
.
.
––––––––––––-
Точно това е тъжната история. Корпорациите се научиха на тоталитарно социално инженерство. Да създава и вгражда идентичности, като тази на розовите неолиберали, но в същото време да създава и контролирана опозиция. Политическото ляво и дясно се превърнаха в корпоративен продукт, който да го продават на електората. Шоу. Принизява се всяка идеология, всяка се реконструира и предлага като стока, която да създава усещането за право на избор. Популисти срещу популисти. Като създаваш розови идиоти, съвсем логично е системата да пламне с противотежест, за да се балансира. Затова е по-добре да контролираш и опозицията.
Експлоататори на омраза и манипулатори на идентичности. Като Джорджия са и Хавиер Милей, и Герт Вилдерс.
При нас започна да се появява същото. Затова не се подлъгвайте. Но няма кой знае каква алтернатива.
.
.
