.
Баирът отсреща след малко ще стане бял –
снегът ще се спусне и отгоре ще метне чаршафа.
Живял съм навсякъде, но винаги само тук съм живял
и сега седя до прозореца – както някога.
Както някога – помирисвам и студа, и смолата,
помирисвам и боровете, и игличките им дори.
И, както някога, си давам за първата снежинка душата,
и я чакам отнякъде да се появи.
Чакам я тази първа снежинка – до прозореца чакам,
чакам сестрите й и децата й, и целия й род.
И чакам баирът да побелее и да побелее свраката,
и да побелеят и кучето, и магарето, и целият ми живот.
Знам, че вече се мръква, но какво от това?
Искам само да видя как светът побелява,
как прииждат и се трупат една по една
и снежинки, и илюзии, и забрава.
Искам само да видя преспи и бяла гора
и никакви други цветове повече не искам.
Баирът отсреща изчезва и докато разбера,
снегът мята чаршафа и си ляга на чисто.
.
Николай Милчев
––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––
* Още от същия автор – вж. тук, тук, тук, тук, тук и тук.
.