.
След работа си карам кадилака из софийските улици, минавам покрай красиви небостъргачи в готически и неокласически стил и се наслаждавам на превъзходния Сентрал Парк с паметника на Незнайния битник. Решавам да изпия едно уиски в арт-клуб Театро, затова паркирам зад един додж и влизам в заведението.
Още на влизане чувам джаз шлагера „Ню София, Ню София“ в изпълнение на Азис, който се е качил вече на сцената, а наред с дълбокия му мъжествен глас му приглася прелестният сопрано дует в състав Преслава и Галена. На бас-китарата е Милко Калайджиев, облечен с фланелка, на която е изписано: „Тесла е стойността на пълния магнитен поток, отнесен към площта на този поток.“
В единия край на заведението мяркам местната интелектуална звезда, Георги Господинов, заобиколен от тълпа фенове, наредили се за автограф, който авторът да положи върху новия му роман – „Пространствохранилище“, оригинална смесица между киберпънк и депресивен соцреализъм.
В другия край е Захари Карабашлиев, който за трилиарден път разказва садо-мазо еротични истории на тълпа от шумни жени, облечени в Чарлстон панталони и с елегантно прибрани на кок коси.
След джаз пиршеството на Азис, на сцената излизат Женята Дайнов с неговото банджо и Иво Инджев, облечен като агент Смит. Дайнов скорострелно започва стара софийска прерийна песен по текст на Янакиева, а Иво танцува до него степ. Темата на песента са вредите на алкохола и как младите да се предпазят от него.
А на една маса самотен седи Боби Михайлов, пие минерална вода и проектира новия национален стадион в скицника си.
С интерес изслушвам последната песен на дуета и си тръгвам, но решавам да се разходя из центъра. По пътя срещам известния уличен артист и трубадур Асен Генов, който пред мен изпълнява въртене в кръг на огнени портокали, с които описва различни съзвездия, а накрая си сваля културно шапката. В нея му пускам няколко долара.
Малко по-натам е паметника на най-великия кмет на София – Терзиев, а няколко глави под него и този на ангела-хранител на града – Глиги, който според легендите ни е спасил от злите орки.
…
Ето каква щеше да е София, приятели, през погледа на магическата призма.
.
.
.