Илюстрация: bTV
.
Вървях така, нарамила снега
със формите му тленни по стъклата,
превръщах се във капка на брега,
попила в тежкия и мокър пясък.
Обръщах се назад и пак така,
със вълчия си нрав се устремявах
към най-дълбоката за мен река –
потъвах, докато се доверявах!
Не ме е страх – по изгрев ще съм тук,
след дългото отнякъде пътуване,
нарамила снега и този звук,
напомнящ ми, че още съществувам.
Анастасия Петрова
––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––
* Още от същата авторка – вж. тук и тук.
.
