Пътешественик във времето

.

Бих искал да ви разкажа за живота около мен. Знаете ли, далеч зад балкана, зад широки гори и безкрайни морета, има една страна. Тук също расте трева, текат реки и високи планини целуват небето. Тук също живеят хора като вас. За тях вие сте една хубава приказка, която разказват на децата си. „В Европа – разказват те, – хората работят малко, почиват много, ядат вкуснотии и никога не напълняват. В Европа са най-добрите училища и най-модерните и платени работи.“

Децата им слушат с широко отворени очи и когато пораснат, мечтаят да отидат в Европа и да опитат от този чудесен живот. Те със завист гледат приятелчетата си, които са се родили в тази Европа и са дошли тук да живеят. След като си от Европа – ти си специален. Хората тук не са много по-различни от вас. Те вярват, че европейският живот е по-правилен и европейската култура е върхът на цивилизацията – така, както вие вярвате, че американският живот и култура са пример за подражание и предмет на завист. Е, може би не вие, може би не всички, но и тук е така.

Има и тук хора от Европа – като нас, които още на се забравили защо са се качили на самолета с еднопосочен билет и защо всичките тези години живеят тук, в Америка. На мен лично ми беше писнали от тълпи. Тълпи, които скачат, и такива, които не скачат. Сини тълпи, червени тълпи, кафяви тълпи. Европейското образование и култура са доста надценявани от американците. Европейците не са по-различни от прерийните индианци или зулусите, например. Те също са хора и техните вождове също обичат дрънкулки. И нашите вождове тук, в Америка, не са по-различни.

Изобщо народите, езиците и културите може да са различни, но вождовете и шаманите не се различават особено. Те са еднакви, както еднакви са тълпите. Та те са похождение на тълпата и нейното вдъхновение и упование. Тълпата създава идоли, а Човек търси Бог. Всеки може да бъде вожд или шаман. Всъщност, нормалният човек не иска да казва на никого какво да прави. Много главоболия, голяма отговорност е това да казваш на другите какво да правят. По-лесно е да ти казва някой, а ти да изпълняваш. И в свободното време да псуваш този, който ти дава заповеди. Бил тъп, подъл, крадлив и грозен. А на другата сутрин се събуждаш и пак правиш това, което той ти казва, защото той те освобождава от най-тежкия ти товар – отговорността за собствените ти решения. Довчерашни мили момченца гасят цигари в телата на пленници и изнасилват невръстни момиченца, защото те не носят никаква отговорност. Командирите им са им дали индулгенция, шаманите са ги благословили за смъртен грях и са ги освободили от Геената огнена.

Войната оправдава всичко, защото, когато се биеш за оцеляване, то всички методи са добри и нито една жертва не е прекалено голяма. В името на оцеляването хитлеристките армии са опустошавали света и в името на оцеляването опустошили накрая и Германия. Всяка кървава и унищожителна война се води в името на оцеляването. Ако щете, вярвайте, но американците, обикновените американци, не обичат украинци, както не обичат немци, българи, поляци. Те обичат да се подчиняват. Именно за това демокрацията е най-добрата система за Америка. Американците не са свободни по природа. Нека не ми се обиждат, но е така. Те са прекалено реалистични и прагматични, за да са свободни. В душата си всеки западен човек носи убедеността, че “свободата е осъзната необходимост”. Те никога не пикаят срещу вятъра и не скачат по-високо от тоягата. Американецът е човек, който прави само това, което работи. В Америка няма концепт за светло бъдеще. Тук бъдещето се описва като катастрофално. Като почнеш от “Фермата” на Оруел и свършиш с филма „2012“. 2012-та мина, но човечеството не беше пометено от Потоп.

Днес в Америка живеем с вярата, че ще бъдем унищожени от атомна експлозия. Все пак човек трябва да вярва в нещо, нали? Светлото бъдеще е руска измислица. Само руснаците са способни да живеят в бъдещето. Украинците по това не са американци, а руснаци. Окопите неумолимо се изпълват с кървава кал и трупове, но от едната страна руснакът си мечтае за руския свят, в който няма да има войни и хората ще живеят като братя, а от другата украинецът бленува как войната ще свърши, той ще измие кръвта и саждите, ще облече везаната си риза и ще отиде в центъра на Брюксел. Там на всяка крачка хората ще му се кланят: “Благодаря ти, войниче, че ни спаси от ужасния Путин, ела да те почерпим със сланина и водка; вземи моята кола, войниче, жена ми много иска да те види, тя е влюбена в теб.” Те не виждат ужаса около себе си, защото те и двамата имат машина на времето.

Ние, българите, сме като американци. Ние сме сигурни, че бъдещето ще бъде ужасно. Ние сме прагматици. Ние оцеляваме. България спокойно може да стане американски щат и ще се нареди някъде между Луизиана и Хаваи. Но България може и да е република на Съветския съюз, може и да е член на Европейския съюз или даже китайски кантон, или турски вилает. Няма значение за нас. Ние оцеляваме. Ние не живеем.

Знаете ли, аз харесвам приказки за светлото бъдеще. Излъжете ме. Не ви ща прагматизма, запазете си суровите истини за себе си и децата си. Аз и моите деца ще сме наивници, идеалисти и ще вярваме в слънцето. Такива сме създадени и може да сме българи, американци, китайци или руснаци, но слънцето навсякъде ще носим в душите си. Бъдещето ще е светло, бъдещето ще е топло, бъдещето ще е ласкаво и ведро. Хората ще са спокойни, хората ще са влюбени, хората ще са важни, хората ще са заети всеки с любимото си дело и – най-важното – всеки, абсолютно всеки ще бъде щастлив! Аз знам. Аз идвам от бъдещето. Аз съм го видял. Аз съм го живял. Децата ми и те идват от бъдещето, и техните деца също. Те ще ви разкажат, те ще потвърдят това, което ви казвам. Бъдещето е чудесно и то идва неотвратимо като изгрева!

.

Виктор Хинов

.