Снимка: Авторът
.
По този път за кой ли път
минавам от години,
за кой ли път съм
се разпилял
по него целия
– с прахосаните си мечти
и спомените блудни –
като ненаписана
от никого
странна одисея?
Със скрита магическа сила
ме тегли той напред,
ту като буря
ме отвява
към хоризонт мъглив,
а отрудения ми живот
– като объркан словоред –
се разнищва
безропотно
пред жребия заядлив.
Разтяга се пътят
като вълшебна гумена лента
и се губи
пред очите ми
в посока неизвестна
и аз объркано се прощавам
с родните полета
като
зашеметен ученик
от задача нелесна.
Задавам си ред въпроси,
макар и неуместни,
гледам ококорено
и сякаш
не виждам нищо;
чувствам се като герой
от забравени песни
и като пушек,
тъгуващ
за родно огнище.
Пътят е глух за моя
потресаващ душевен вой,
пътят е жесток,
на никого
нищо не прощава;
този път аз най-добре го познавам,
защото той
отвежда в гурбет,
но връщане
не обещава.
.
Ахмет Емин Атасой
28 декември 2023 г.
Бурса
–––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––-
* Още от същия автор – вж. тук и тук.
.
