.
Минавам през този живот като лодка –
понякога в тихи, спокойни води,
понякога бури връхлитат ме подло,
които оставят жестоки следи.
Минавам под слънцето жарко и светло
и светва душата ми, обляна в живот.
А нощем, когато звездите проблеснат,
приемам от техния тайнствен комфорт.
Минавам сред хората с обич стаена,
плод на светлинен и Божи заряд.
Безмълвно раздавам душата си щедра,
градя с мисълта си един по-хубав свят!
.
Забравено септемврийско завещание от 2017 г. –
когато светът беше видимо по-нормален.
.
.