Илюстрация: urboapp.com
.
Не мога да ти забраня да остарееш, мамо.
Не бих могъл да спра вселенското виенско колело.
Това, което мога, е да се помоля в храма
и да погаля с обич твойто сребърно чело…
Виж, дрехите ти, мамо, вече са по чужда мярка.
Смалява се душата ти и сянката дори…
А кожицата на ръцете е съвсем прозрачна
и само погледа ти благ в зениците блести.
Ще счупя с прашка стария часовник на площада.
Ръждясалият циферблат завинаги ще замълчи.
Ще си останеш все тъй хубава и вечно млада,
а аз ще ти се радвам с най-синовните очи…
Не мога да ти забраня да остарееш, мамо,
ала не ще те пусна да си тръгнеш ей-така…
Стихията на вечността ще ни превърне в мрамор,
но в райските алеи аз ще водя мама под ръка.
.
Ивайло Диманов
.
