.
Преди около седмица Мартин Марий Петрушев ме покани за подкаст, а след това се заговорихме за Достоевски – оказа се, че той има цели видео есета и анализи върху творчеството на големия писател.
Което логично доведе до писането на този статус – за важността на роман като „Престъпление и наказание“ и отражението му върху съвремието. Защото смятам, че аналогията му със сегашната наша реалност е поразително точна.
Но малко предистория. Достоевски е бил заточен в Сибир заради заговор срещу тогавашния руски цар. Достоевски е бил сред кръг от интелектуалци, които били повлияни страшно много от Европа, като почти всичките са завършили във Франция, Германия или Англия. Вследствие са попили всички идеологии от Запада – индивидуализъм, атеизъм, хедонизъм, либерализъм, социализъм и т.н.
В Сибир Достоевски среща както интелектуалци, така и груби, недодялани, необразовани престъпници от работническата класа. Но точно този допир до тях променя изцяло възгледите на бъдещия писател. Достоевски постепенно започва да оценява по-суровите, но по-прости взаимоотношения на необразованите селяци. Те не се оплакват, приемат реалността и наказанието, осъзнават своите отговорности и грехове. Не се оправдават и оплакват.
За сметка на това той започва да забелязва лицемерието, егоизма и двуличието на интелектуалците, към които и той спадал. Интелектуалците се опитват да копират изцяло европейците, те се срамували и гледали с погнуса руските дрехи, храна, танци, традиции и простодушие. Те се обличали като европейци, пушели като тях, попивали всички модерни идеи. Уж се борят за каузата на хората и селяните срещу царя, а се гнусят от тях и не искат да са в един куп. Достоевски вижда и безочливия егоцентризъм на тези интелектуалци, които са готови веднага да се залепят за финансовите елити и да „забравят“ за хорските им каузи.
Интелектуалците не поемали отговорност за техните действия, винаги някой друг им е виновен при провал, сочат с пръст и обвиняват. Интелектуалците не се срещат с войната в реалност, нито със суровия живот, те си философстват в чиновнически стаи.
Точно този отрязък в Сибир променя тотално Достоевски. Той започнал да презира интелектуалците. Себе си. Това се вижда и в най-известната му книга – „Престъпление и наказание“.
Главният герой в романа – Расколников, е повлиян из корени от западни идеи. Най-вече от т.нар. „утилитаризъм“, който бил модерен в Европа с неговите пионери Джереми Бентъм и Стюърт Мил. Според тази идеология моралната стойност на дадено действие се оценява от неговата полза, а Расколников е убеден, че е роден за големи дела и идеи. Но реалността е друга, той е беден и на ръба на нищетата. Точно тази вяра в идеологията го кара да смята, че извършването на убийство е оправдано към пътя на славата и големите дела. Той се вкопчва и в социалистически идеи – вярата му, че нещо му се полага и че той постига социална справедливост с това убийство.
Расколников скоро открива, че не е щастлив, постоянно го тресе параноята и страхът, усеща празнина. До срещата с друга грешна душа – Соня, която от нищета си продава тялото. Именно срещата със сродна персона му помага да преодолее неблагодарния път на изкуплението.
Посланието на Достоевски е ясно – няма идеология, за която си заслужава да продадеш душата си и винаги това довежда до гибел. Щастието не се крие в материалното, нито в идеологиите на деградирали елити, които като търговци продават идеи, чрез които прикриват интересите си и се правят, че ги е грижа.
Тук Достоевски отдава и почит към религията, по-точно към православието. Именно чрез него Расколников строи стена срещу тези западни идеи, които са базирани на индивидуализма, хедонизма и егоцентризма, и които са пълна противоположност на християнството, което учи на алтруизъм, доброта, семейство, сплотена общност. Без този морален стълб, човек много лесно си създава други богове – на залаганията и хазарта, на удоволствията и яденето, на материализма. Достоевски го е знаел повече от добре – самият той е имал проблеми с хазарта. И лесно от яростно преследване на големи мечти, всичко се превръща в кошмар.
Достоевски в крайна сметка от човек, който е искал да копира западни идеи, се превърнал в човек, който е повлиял върху творчествата на Кафка, Сартр, Фуко, Камю, Фройд, Джойс, Улф и още кой ли не.
Той е всичко това, което днешните ни либерали мразят. Цяло чудо е, че не са го още демонизирали и канселирали. Защото, слава Богу, те не четат. Или се правят, че четат. Най-вече Георги Господинов и Карабашлиев.
Горещо препоръчвам и подкастите на Мартин Петрушев с анализите му за произведенията на Достоевски (б.р.: вж. видеото по-долу).
.
.
.
––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––
* Заглавието е на редакцията.
.
