Илюстрация: Косьо Косев
.
Село старо, старо, старо.
Чак му пукат костите.
Нито спирка, нито гара,
а все чака гости.
На прозорче, като в рамка –
старец и старица.
Цял живот от кал и сламки,
точно като птици,
сбирали гнездо, лепили
влюбени недели.
Още, още са си мили,
дребни, побелели.
Тя не вижда, той куцука,
но пък си отглеждат
в люлчицата на улука
семенце надежда,
че завее ли южнякът
и иглики никнат,
все пак гости ще дочакат.
С другото се свиква.
.
От „Есеннопис“, 2023 г.
––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––-
Яна Кременска е автор на стихосбирките „Пастирка на звезди“ (1992), „Събирай ме понякога от думите“ (1994), „Адажио“ (2002), „Високо в ниското“ (2004), „Време да те влюбя“ (2006), „P.S.“ (2008), “Събиране на душа“ (2010), “Сянката на Господ” (2019), „Напук на сезона“ (2018), „Нека е всичко” (2020), „Отглеждане на тъга” (2022), „Есенопис“ (2023). Прозата и поезията й са удостоявани с международни, национални и регионални литературни отличия. Нейни стихотворения са публикувани в чуждоезични издания (в Германия, Белгия, Франция, Русия, Беларус, Македония). Носител на наградата на Враца за 2005 г. Носител на националната литературна награда „Иван Давидков” за 2022 г. Песни по нейни текстове изпълняват Маргарита Хранова, група „Спринт“, бардът Красимир Йорданов. Член е на Дружеството на врачанските писатели. Зам.-главен редактор на Литературно-художествен алманах „Околчица”. Работи като радио и телевизионен журналист във Враца.
.
