.
Днес, 18 януари, Православната църква почита паметта на свети Атанасий Велики. Християнският празник е наричан от народа Атанасовден.
Честит имен ден на: Атанас (от гр. атанатос – означава безсмъртен), Атанаска, Tанас, Начо, Тинка, Наско, Живко, Траян, Траяна,Таньо, Таню, Тинка,Татиана, Трайка, Hасo, Hася.
Св. Атанасий Велики (293-373) на 23-годишна възраст е бил ръкоположен за дякон и участва в Никейския Вселенски събор. Прозвището Велик Атанасий придобива в борбата си срещу учението на свещеника Арий (280-336), отричащ единосъщността на Бог Отец и Бог Син.
Св. Атанасий е бил голям защитник на Православната вяра. Участвал в Първия Вселенски събор, дето се показал с благодатно озарен ум в защита на вярата против ереста на Арий. На 28-годишна възраст, след смъртта на архиепископ Александър, е ръкоположен за архиерей на негово място в Александрия. Александрийският епископ е наречен „Баща на православието“. За вярата е преследван в изгнание 15 години. Страдал при императорите Констанций, Юлиан Отстъпник и при Валент, по време на когото известно време се укривал в една гробница. Жителите на Александрия тъй настоявали да се върне епископът им, че императорът като се опасявал от бунт, се съгласил. Развива удивителна пастирска дейност, благодарение на която в най-кризисната епоха на древната Църква православното учение устоява на Изток, а Западът се запознава с източното монашество. И словото, и животът му стават израз на добродетелта.
Посрещал многобройните си гонения и изпитания с вяра и търпеливост, като казвал: „Смели бъдете! Изпитания има, но те бързо отминават“; „Буреносно облаче е ще отплава“. Образец за пастир и борбен богослов, в православното съзнание се съхранява като „пример за епископ„, а учението му като „закон на православната вяра„. В старанието си да се омиротвори църквата бил в постоянни спорове с еретиците. Умира на 2 май 373 г., на 80 години.
Народни традиции
Атанасовден – “Среди зима”. В народните вярвания на българина, св. Атанас е представен като властелин на снеговете и ледовете. Месеците януари и февруари са били наричани някога Сечко – Голям и Малък, защото зимният студ сякаш “сече” лицата. “Дърво и камък се пукат от студ” – е традиционният български израз за голям студ. Но друга народна сентенция успокоява, че вече се вижда краят на зимата: “Сечи, Сечко, не сечи, пак на лято миришеш”. Облечен с копринена риза, той отива в планината на своя бял кон и се провиква: „Иди си, зимо, идвай, лято!“. Затова и празникът е известен и като “Среди зима” .“До средзима ни глад, ни студ има” – според стара българска поговорка. За селяните зимата е “мъртъв” сезон, макар и изпълнен с много празници. Освен поредицата Коледно-Новогодишни празници, зимата навремето е била и сезонът на сватбите. Но въпреки веселията и свободното време, земеделците чакали с нетърпение да си отидат студът и снегът.
Зимният Атанасовден има и свой летен аналог свети Атанас летни (5 юли).
На Атанасовден се заколва черно пиле или кокошка, което се приготвя с ориз и се раздава на съседи и близки против болести. Перата се запазват, защото се вярва, че притежават лечебна сила. В някои райони на страната моми и ергени излизат на поляните, връзват люлки, пеят, играят хора.
Поверия
Ако на Атанасовден е топло и снегът се топи, ще има плодородие през годината.
Ако времето е хубаво и не вали снаг, следващата зима ще започне рано.
Колкото е дебел снегът на Атаносвден, толкова плот ще даде лятото.
.
