.
В издателство „Орбел” е подготвена за печат новата книга на Цанко Серафимов „РЕЧНИК на моите прочити из архива на Иван Михайлов в Рим”. Следват уводните думи на автора към тази книга.
ВЪВЕДЕНИЕ
Вече сто години Иван Михайлов олицетворява борбата на македонските българи за свобода и народност. Той и неговите последователи никога не отстъпиха от своя революционен идеал – свободна и независима Македония с равни права на всички етноси: българи, албанци, власи, евреи, гърци… През по-голямата част от това историческо време ВМРО бе единствената сила, която бранеше българщината в Македония и не прощаваше на враговете на македонското освободително дело. Фронтовете, на които воюваше, бяха няколко: срещу сърби, срещу гърци, срещу комунисти, земеделци, звенари и т.нар. протогеровисти…
В тази дълголетна борба се създадоха много митове около името и личността на Иван Михайлов – ако за враговете бе сатрап и кръволок, за доблестните българи той бе идол и пазител на родното. Големият български поет от европейски калибър Теодор Траянов го нарече „великото българско сърце”, а бележитият революционер и летописец на македонските освободителни борби Христо Силянов твърдеше, че „македонската емиграция не е излъчвала фигура, по-голяма или равна на Иван Михайлов”.
От 1924 г., когато загива неподражаемият водач на ВМРО Тодор Александров, а Иван Михайлов оглавява Организацията, той до смъртта си през 1990 г. живее в пълна нелегалност – у нас, в Турция, Полша, Унгария, Хърватия, Австрия, Италия. Най-дълъг „отседнал” живот Иван Михайлов и съпругата му героинята Менча Кърничева прекарват в Рим – от октомври 1948 г. до 1990 г. През тези 42 години малцина са били допускани до обиталището на вожда на най-мощната и монолитна, въоръжена революционна организация през ХХ век. Нейната сила бе почувствана осезателно няколко пъти в Европа – във Виена, в Марсилия, в Рим, в Прага, в Белград, в Скопие… За неговото тайно местонахождение в Рим се носеха легенди, правеха се догадки, въобще Иван Михайлов се възприемаше като божество, до което човек е почти невъзможно да се докосне…
От този тайнствен дом той направлява новата борба на македонските българи – на Балканите, в САЩ, Канада и по света. Тази борба не бе по-лека от борбата, която се водеше на територията на родната земя. За комунистическите режими в Белград и София Иван Михайлов, със своите идеи и революционна практика, не преставаше да бъде препятствие в стремежите им за проникване в политическия живот на емиграцията от Македония по света. Затова те бяха насочили своите отровни пипала към Македонските патриотични организации, стремейки се подмолно да овладеят ръководството с подставени лица. През 80-те години българските тайни служби постигнаха своята цел – ЦК на МПО и вестник „Македонска трибуна” попаднаха в ръцете на доверени на режима в България хора, а Иван Михайлов и най-близките му съратници бяха изолирани от политическия живот на емиграцията… В днешно време надделяват проскопските елементи в МПО; в „Македонска трибуна” няма дори една колонка на български език…
Във всички тези тежки години на борба домът на Иван Михайлов в Рим е място, което българската емиграция от Македония възприема като свещено. Посещение на тайнствения адрес в Рим е равностойно на посещение в Йерусалим.
Като човек с изострено чувство за историзъм, Радко е твърде педантичен в съхранението на документи и кореспонденция, свързани с революционната борба. Не са един и двама от старите дейци в емиграция, както и бивши политици, които са предоставили своите архиви или само някои важни документи, както и написани спомени, на съхранение при Иван Михайлов – като най-сигурно място за запазването им. Ванчо до последните си дни е в активна кореспонденция със световни и държавни институции, с влиятелни личности. Всяко писмо, документ, фотография той саморъчно подрежда в отделни папки, прилагайки обяснителни бележки. Една част от тези материали са намерили място в издадените четири това „Спомени”, както и в подготвения за печат пети том… Всички документи, които биха използвани от режимите в България, Югославия и Гърция за репресии над близки на политически емигранти на Запад, не са цитирани или са представени много предпазливо… По обясними причини, архивът на Иван Михайлов е в „насипно” състояние, тъй като досега никой не е допускан до него, „за да го подрежда”…
Вече съм писал, че аз имам човешката и професионалната привилегия да общувам всекидневно с човека, който в последните три десетилетия от живота на Иван Михайлов бе неотлъчно до него – г-жа Вида Боева-Попова – като личен и политически сътрудник. Завършила политически науки в Римския университет, тази впечатляваща с ум и темперамент охридянка не допусна да се извърши посегателство върху лидера на македонското освободително движение, каквито опити е имало неколкократно, както не позволява и днес нечисти ръце и умове да се доберат до безценния му архив, който със сигурност ще даде друго знание за събития и хора, позиционирани – чрез написаното досега в историята – погрешно в нашето съзнание… Дълбоко съм благодарен на г-жа Вида Боева-Попова, че ме въведе в духовното пространство, обитавано от Иван Михайлов. Изпитвам необичайното чувство на първооткривател, който иска да съобщи на целия свят за своя професионален и творчески шанс.
При подготовката на текстовете съм използвал 81 документа и други материали от архива на Иван Михайлов, а с други 56 съм се съобразил.
Впечатляващи факти съдържат публикациите, свързани привличането след 1945 г. на нови емигранти от Македония за освободителната кауза. Бащинска е грижата на Иван Михайлов при пренасочването им към Новия свят.
В тази книга се дава отговор на много въпроси, които вълнуват българина: кой започна и кой спря „македонските убийства” през 20-те и 30-те години на ХХ век; истината за Дъбнишките събития през 1925 г.; взаимодействието между македонските и хърватските революционери срещу общия враг – сръбския шовинизъм; контактите на Иван Михайлов с Ватикана; опитите на Държавна сигурност за отвличане на Радко и заграбване на архивата му; въпроса как бе финансиран Иван Михайлов и екипът му в Европа; на какво се дължи неоповестеното пораженство на Христо Огнянов и т.н.
Появяването на тази книга вероятно ще провокира интереса на изследователи и журналисти към архива на последния велик революционер. Заветът на Иван Михайлов е – по думите на Вида Боева-Попова – архивът да може да стане достъпен или да се предаде само на институции и хора, които няма да предадат саможертвените герои, които положиха костите за българщината в Македония. В противен случай – „кибритената клечка”! Т.е. – да бъде унищожен…
Книгата, която е в ръцете ви, е знак, че това няма да се случи!…
Цанко Серафимов
.
