.
Преди време ме поканиха едни приятели, фенове на бордови игри, да играем една игра, която се казва „Върколак“.
В нея обикновено участниците са около 10, като има един неутрален, който определя кои двама (примерно) ще са върколаците. Играта има две фази: нощна и дневна. През нощната фаза върколаците решават кой от „обикновените“ участници да бъде елиминиран (чрез неутралния участник), а през дневната – обикновените хора (+ сред тях скритите върколаци) се събират и решават кой заподозрян „върколак“ да елиминират.
Играта приключва с победа за нормалните хора (селяни примерно), ако те успеят да елиминират всичките върколаци, или с победа на върколаците, ако се изравнят по брой с нормалните хора.
Интересното е, че почти винаги върколаците печелят. Играта е измислена от студент по психология на име Дмитрий Давидоф и с нея е искал да докаже, че информирано малцинство винаги надделява над неинформирано мнозинство.
Усещането да си върколак и да гледаш как манипулираш останалите и да се представяш за един от тях, който работи за тяхна кауза, е опияняващо.
Играта има и други имена – Мафия, Политик и т.н., но концепциите са сходни.
***
Та, като видя как тук ние спорим за цветовете на кориците на книги, за паметници, за кой е по-тъп и по-умен, а в същото време получавам сметката ми за ток, която е двойна на тази от миналата година, се сещам за гореспоменатата игра.
–––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––
* Заглавието е на редакцията.
.
