.
Властите в САЩ трябва да оттеглят шпионажа и всички други обвинения срещу Джулиан Асандж, които се отнасят до издателската му дейност като част от работата му с Wikileaks, заявяват правозащитници от цял свят.
Безмилостното преследване на Джулиан Асанж от страна на правителството на САЩ за публикуването на разкрити документи, които включват възможни военни престъпления, извършени от американската армия, не е нищо друго освен пълномащабно нападение срещу правото на свобода на изразяване, заявяват от Амнести Интернешънъл – глобално движение за защита на правата на човека, обединяващо повече от 10 милиона души в над 150 страни.
Върховният съд на Обединеното кралство потвърди предстоящото двудневно изслушване на Джулиан Асанж на 20 и 21 февруари 2024 г. Резултатът ще определи дали той ще има допълнителни възможности да спори по делото си пред британските съдилища или ще е изчерпал всички обжалвания в Обединеното кралство.
Преди следващото изслушване на Джулиан Асандж в съдилищата на Обединеното кралство и преди евентуалното му екстрадиране в САЩ, Amnesty International отново изразява загриженост, че Асандж е изправен пред риск от сериозни нарушения на човешките права, ако бъде екстрадиран, и предупреждава за дълбок „смразяващ ефект“ върху глобалната медийна свобода.
„Рискът за издателите и разследващите журналисти по света виси на косъм. Ако Джулиан Асандж бъде изпратен в САЩ и преследван там, глобалните медийни свободи също ще бъдат изправени пред съд“, каза Джулия Хол, експерт на Amnesty International по борбата с тероризма и наказателното правосъдие в Европа.
Правото на обществото на информация за това, което техните правителства правят от тяхно име, ще бъде дълбоко подкопано.
Ако Джулиан Асанж загуби разрешението да обжалва, той ще бъде изложен на риск от екстрадиране в САЩ и съдебно преследване, съгласно Закона за шпионажа от 1917 г., военновременен закон, който никога не е бил насочен към законната работа на издатели и журналисти. Той може да получи до 175 години затвор. По обвинението за компютърна измама той може да получи максимум пет години затвор.
Ако Джулиан Асандж бъде екстрадиран, това ще създаде опасен прецедент, при който правителството на САЩ може да се насочи към екстрадиция на издатели и журналисти по целия свят. Други страни биха могли да вземат примера на САЩ и да последват примера им.
„Публикуването от Джулиан Асандж на документи, разкрити му от източници като част от работата му с Wikileaks, отразява работата на разследващите журналисти. Те рутинно извършват дейностите, описани в обвинителния акт: разговарят с поверителни източници, търсят разяснения или допълнителна документация и получават и разпространяват официална и понякога класифицирана информация“, казва Джулия Хол и продължава: „Новинарските и издателските издания често и с право публикуват класифицирана информация, за да информират по въпроси от първостепенно обществено значение. Публикуването на информация, която е от обществен интерес, е крайъгълен камък на свободата на медиите. Също така е защитено от международното право за правата на човека и не трябва да бъде криминализирано.
Усилията на САЩ да сплашат и заглушат разследващите журналисти за разкриване на неправомерно поведение на правителството, като разкриване на военни престъпления или други нарушения на международното право, трябва да бъдат спрени незабавно.
„Източници като законни податели на сигнали, които разкриват правителствени неправомерни действия пред журналисти и издатели, също трябва да могат свободно да споделят информация в обществен интерес. Те ще бъдат много по-неохотни да го направят, ако Джулиан Асандж бъде преследван за участие в законна издателска дейност.
„Това е тест за властите на САЩ и Обединеното кралство за техния ангажимент към основните принципи на свободата на медиите, които са в основата на правото на свобода на изразяване и правото на обществеността на информация. Не само Джулиан Асанж е на подсъдимата скамейка. Silence Assange и други ще бъдат запушени“, казва Джулия Хол.
Нека припомним, че осъзнавайки как наказателното преследване на г-н Асандж, съгласно Закона за шпионажа, може да бъде използвано за съдене нее журналисти за ежедневните им дейности, помощник-главният прокурор, който обяви обвиненията срещу него през 2019 г., настоя, че г-н Асандж „не е журналист“. Но Конституцията не определя кой се квалифицира като журналист, нито дава такива правомощия на правителството на САЩ. Както пише съдията от Върховния съд Байрън Уайт в решение от 1973 г., „Свободата на печата е право на самотния памфлетист, който използва копирна хартия или прост фотоапарат точно толкова, колкото и на големия издател, който използва ТВ и най-новите методи за фотокомпозиция“.
.
.
Интересно е и мнението на Джеймс Кирчик, автор на „Secret City: The Hidden History of Gay Washington”, който пише:
Намирам идеологията на г-н Асанж за отвратителна и методите му за безразсъдни. Но Първата поправка не е написана, за да защитава само онези, чиито идеи и средства за изразяването им намираме за приемливи. Като такова, продължаващото наказателно преследване на г-н Асанж съгласно Закона за шпионажа представлява опасна ескалация в опита на правителството да попречи на свободното изразяване. През 1973 г., две години след като Върховният съд защити правото на този вестник да публикува документите на Пентагона, двама изтъкнати правни учени се позоваха на Закона за шпионажа като на „ зареден пистолет “, насочен към медиите. Фактът, че това законно оръжие сега е насочено срещу човек, толкова несимпатичен за мен, като Джулиан Асандж, го прави не по-малко заплаха за свободата на печата.”
На страниците на Еврочикаго ние не веднъж сме писали по темата и за Асанж, и за Уикилийкс, но с няколко реда отново ще припомним за началото на сагата и какво се случва в последните години по делото за екстрадиция на Джулиан Асандж?
Асандж стана известен през 2010 г., след като публикува поредица изтекли секретни файлове, които разкриваха военни престъпления от страна на Съединените щати. По-късно се установи, че голяма част от информацията е била предоставена от анализатора на разузнаването на американската армия и подателя на сигнали Челси Манинг. Българският разследващ сайт Биволъ бе сред малкото официални партньори на сайта Уикилийкс, а на страниците на последния бе споменат и нашият портал Еврочикаго.
Информацията, изтичаща от Уикилийкс, включваше и видеоклип на съпътстващото убийство от въздушните удари в Багдад, военните дневници в Афганистан и Ирак и Cablegate.
След тези разкрития правителството на САЩ започна наказателно разследване на WikiLeaks, което в крайна сметка доведе до повдигане на обвинение срещу Асандж.
Обвиненията към Асанж може да изтеглите от ТУК.
След дълги перипетия, бягства и укривания на Асанж, накрая той бе арестуван, като искането на САЩ за екстрадиране от 2019 г. беше удовлетворено след поредица от съдебни заседания. През 2021 г. Върховният съд постанови, че той трябва да бъде екстрадиран в САЩ, като отхвърли твърденията, че поради влошеното му психическо здраве, той може да посегне на живота си в американски затвор.
През 2022 г. Върховният съд потвърди това решение и тогавашният министър на вътрешните работи г-жа Прити Пател потвърди заповедта за екстрадиция.
Г-н Асандж се връща във Върховния съд на 20 и 21 февруари 2024 г., за да опита за последен път да предизвика разрешение да се преразгледа решението на г-жа Пател и да се оспори първоначалното съдебно решение от 2021 г.
Запознати казват, че това може да е последната му правна възможност в Англия. Адвокатите на г-н Асанж поискаха от Европейския съд по правата на човека да разгледа делото му през 2022 г., но съдът го отхвърли без изслушване.
Във връзка с предстоящото утре дело, известната българска журналистка Милена Милотинова е направила интересно интервю със Стела Асанж – съпругата на Джулиан Асанж, която беше в ЕП в Страсбург за откриването на изложба с наградите за разследванията на Джулиън Асанж. Вижте видеозапис на предаването „Брюксел 1” на Bulgaria ON AIR.
.
.
Коя е Стела Асанж?
Джулиан Асанж се ожени за дългогодишната си партньорка, адвокатката Стела Морис, в затвора Белмарш през 2022 г., но двойката започна връзката си далеч преди това през 2015 г. Те имат две деца заедно, родени, докато той живееше в посолството на Еквадор.
.
.
На снимката по-горе г-жа Асанж носи сватбена рокля, проектирана от Дам Вивиен Уестууд, която води кампания срещу екстрадирането на г-н Асандж. И двете им деца присъстваха на церемонията, заедно с бащата и брата на г-н Асандж.
Герой или злодей е Асанж?
Мненията са доста разделени. Мнозина вярват, че той е герой, който многократно е рискувал живота и свободата си, за да предупреди обществеността за корупция, а други смятат, че той е предател.
Ето какво пишат от Фондацията за икономическо образование (FEE)
Директорът на ЦРУ Майк Помпео например нарече WikiLeaks „недържавна враждебна разузнавателна служба“. Главният прокурор на САЩ Джеф Сешънс заяви, че арестуването на Асандж е приоритет. Бивш служител, Даниел Домшайт-Берг, каза, че Асанж е „параноичен и обсебен от властта“. A след публикуването на WikiLeaks на имейли на DNC, които показват, че партията ясно работи, за да направи Хилъри Клинтън номинираната вместо Бърни Сандърс, ноктите наистина излязоха наяве. Хилъри Клинтън каза, че Асандж трябва да отговаря за това, което е направил. Чък Шумър каза, че се надява Асандж да бъде „държан отговорен за намесата му в нашите избори от името на Путин и руското правителство“. А Даян Файнщайн е отдавнашен защитник на неговото екстрадиране и наказателно преследване.
Въпреки двупартийната омраза към Асандж, единствените хора, които трябва да бъдат изправени пред наказателни обвинения в целия този сценарий, са хората в нашето правителство, които са отговорни за военните престъпления, разкрити от Уикилийкс, Асандж и Манинг. Асандж просто вършеше това, което огромното мнозинство от основните медии отдавна пренебрегнаха: работата си. Без този вид репортажи и действителна журналистика гражданите на САЩ нямаше да имат представа какво всъщност прави нашето правителство, дълбочината на корупцията в нашите войни, нарушенията на човешките права, които сме извършили, как наистина се изразходват нашите данъчни долари и какво се прави от наше име. Имаме нужда от повече такъв вид работа, много повече от нея.
.
Свобода за Асанж! Cвобода за Кара-Мурза и за всички журналисти по света, които често стават жертви на престъпления и убийства!
.
П. Стаматов
.
