.
Преди 34 години излезе от печат първият брой на в. “Демокрация”. Снимка на неговата първа страница може да видите тук:
.
.
Ще чакаме ли още 11 години, преди отново да извикаме “45 години стигат!”? Редакторът ни на български език вече писа по този повод ТУК.
Нека си припомним челните страници на вестниците от онова време и какво ни вълнуваше тогава. Следва материал по тази тема на Александър Детев, публикуван в Дойче веле през 2020 г., който разказва за актуалните проблеми на страната в първите месеци след 10-ти ноември. Според автора, „Архивите разказват и показват, че някои от тях са вечни като строежа на АЕЦ „Белене“.
„Вие държите в ръцете си новия всеки дневник „Демокрация“. Чакали сте го нетърпеливо. Ние го приготвихме трескаво. Време няма. Четири десетилетия са преминали в болен сън. В Европа сега сме само географски. А искаме да присъстваме реално.“
Датата е 12 февруари 1990-а година. Преди малко повече от месец започнаха консултациите на Кръглата маса между управляващи и опозиция. На 15 януари 1990-а година е отменен член 1-ви от Конституцията. Три дни по-късно Тодор Живков е арестуван.
Опозицията има свой ежедневник. Съдържанието на първия му брой е изпълнено с ентусиазъм. Но се отчита, че България е навлязла в новото време „не така стремително, както в ГДР и Чехословакия“. Това пише Желю Желев в статията си „Новата опозиция“, поместена на първа страница. Желев отбелязва, че в страната се създават нови независими организации и политически партии. И, че „непрекъснато стават събрания, митинги, стачки, на които хората искат свободно и по нов начин, независимо от управляващите, да поставят и решават своите проблеми“. Префасонирането и адаптирането на Българската комунистическа партия към новите обстоятелства поражда както критика, така и въпроси. „Комунистическата партия за пореден път ни обещава нов модел на социализма“, описан като „демократичен социализъм“. Според Желев, новата платформа на управляващата партия показва, че „тя никога не се е ръководила от надеждна (да не кажа научна!) идеология, която да позволява да се осигури в някаква степен на бъдещето“.
Вестник „Демокрация“ споделя, че „иска да бъде обективен, да казва какво става около нас, да бъде настойчив, но справедлив“. В горния ъгъл на заглавната страница е поместена декларация на министъра на вътрешните работи Атанас Семерджиев, с която той заявява, че „службите и органите на МВР не са извършвали, не извършват и няма да извършват подслушване и запис на каквото и да е информация за имотите“ на ул. „Раковска“ 134 и на бул. „Дондуков“ 39″. В броя на следващия ден, под заглавие „От първия брой ли?“, се съобщава, че читател на „Демокрация“ е информирал, че първият брой на вестника е бил задържан в пощата в Ямбол и не е бил продаван.
.
.
БКП търси новата си идентичност
Органът на Българската комунистическа партия „Работническо дело“ в този ден извежда като заглавие заключението от доклада на председателя на Висшия партиен съвет на БКП Александър Лилов пред партийния актив, че „незабавната промяна е ключът за успех“. В доклада си за Четиринайсетия конгрес на партията Лилов отбелязва, че „политическата и обществената активност на партийните организации, ръководства и кадри, на партията като цяло продължава да изостава от динамичното развитие на събитията и обстановката в страната“.
Фракцията на БКП, превърнала се по-късно в самостоятелна партия – „Алтернативното социалистическо обединение“, е провела ден по-рано националната си конференция в зала 1 на НДК. АСО се стреми „не само към реформиране на Комунистическата партия, но и да съдейства за демократизирането на обществото, да сътрудничи с всички сили, които си поставят тази цел“. Но, според вестник „Демокрация“, на тази конференция проличава водоразделът по въпроса дали партията трябва да се реформира, а акцентът е от резултатите от извънредния конгрес на БКП, който според мнозинството е бил манипулиран.
„Работническо дело“ също отбелязва, че е имало „поляризация“ и че поради „незадоволителните за използване на резултати от извънредния XIV конгрес“ се настоява за свикването на нов. Заглавието на репортажа обаче е „Различните пътища не отменят единството в целта“. За „Демокрация“ на конференцията на АСО „Сензацията стана!“, но „по български. Както винаги, половинчато“.
На 12 февруари 1990 г. „Работническо дело“ дава основание за отказ от посещение на държавния секретар на Съединените щати Джеймс Бейкър в София и „радушния му прием“, за който са съобщили двама водещи вестника зад Океана – „Вашингтон поуст“ и „Ню Йорк таймс“. Според „Работническо дело“, на срещата с председателя на Държавния съвет на НРБ Петър Младенов и министъра на външните работи Бойко Димитров, Бейкър е обсъдил „процесите на преустройството и демократизацията в България и проблемите на българо-американските отношения“. Позовавайки се на американските издания, вестникът пише, че при срещата си с лидерите на Съюза на демократичните сили Бейкър ги е посъветвал да са обединени, защото „имате силен опонент и ви предстои трудна борба“.
Вестник „Труд“ на 12 февруари пише, че „Америка открива България“. За изненадващото посещение на държавния секретар изданието се отбелязва, че „Бейкър се оказа първият чуждестранен държавник, който разговаря с новия премиер Андрей Луканов“. Авторите на „Труд“ съвсем ясно илюстрират промяната, случила се в България, не само във вътрешността, но и във външнополитически план. „Само преди броени месеци подобна стъпка би предизвикала язвителни реплики в американската преса, която винаги е била особено чувствителна към тоталитарните режими на Изток“, пише вестникът. Показано е как времето за официални срещи е разделено между властите и опозицията и се коментира, че подобен акт е „външнополитическо признание за преустройството“, което „никак не е маловажно“. Отбелязано е още, че при срещите си с управляващите Бейкър е намекнал, че по-нататъшното подобряване на отношенията между двете държави ще се обвърже с развитието на демократичните промени в България. „Преди такива изявления лесно бяха окичвани с етикета „намеса във вътрешните ни работи“. Но вече не бързо искаме да лепим етикети“, обобщават от „Труд“.
.
–––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––-
* Снимките, използвани в публикацията, са от „Дойче веле“, а още снимки на вестници от различни години може да намерите ТУК и ТУК.
