Как бе обсъден и гласуван Държавният бюджет в Комисията по политиките за българите извън страната

.

На 29 ноември 2023 г. се провежда заседание на Комисия по политиките за българите извън страната към Народното събрание, на което се представя, обсъжда и гласува Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2024 г. № 49 302 01-76 (внесен от Министерски съвет на 24 ноември 2023 г. – за първо гласуване). Това заседание се провежда разбира се преди приемането на Държавния бюджет в пленарна зала, което се случи малко преди Коледа на изтеклата година.

Пълният стенографски протокол от това заседание на Комисията е качен в сайта на Народното събрание едва наскоро, с голямо закъснение. Но казаното на заседанието касае и програми, изпълнявани от Министерството на външните работи, които са за българските исторически и не само исторически общности зад граница, вкл. Програмата за подпомагане на български организации и медии зад граница, изпълнена за първи път през 2022-2023 г. Касае разбира се и българските училища и културни центрове зад граница и други въпроси. Както и бюджета на Изпълнителната агенция за българите в чужбина. Затова то продължава да представлява интерес.

Ето например част от това, което се казва на заседанието:

АНТОАНЕТА ЦОНЕВА:

„Аз искам да направя няколко доуточняващи въпроса. Ако става въпрос за 112 хиляди, Вие имате ли някакъв проблем от Министерството (на външните работи – бел. ред.) да насочим малко пари от тази, която е за 2 милиона и 100 хиляди, те не са вътрешни размествания, защото това е в § 5, но според мен би следвало да може това да се направи. Аз бих могла да направя такова предложение. Обаче искам с финансиста на Министерството да го обсъдим. За да може Агенцията (за българите в чужбина – бел. ред.), която е Ваша Изпълнителна агенция, да получи поне парите, които са и нужни за издръжка, защото пък ръстът на другите средства за програми е значителен. Да не говорим, че Агенцията, тя по един или друг начин и консултира, и има ангажимент, макар и пряк, и непряк, към осъществяването на тази програма. Освен това 2 милиона и 100 хиляди в тази част на бюджета поставени, знаете че те се изразходват с постановление на Министерския съвет. С много солидни финансови обосновки. Тук мисля, че има финансисти от Вашето министерство, нали така? От Министерството на външните работи? Те биха го потвърдили това, че това изисква време, изисква допълнителни усилия, въпреки че това е под формата на някакво програмно бюджетиране, което хем е така, хем не е така. Защото тези пари не са във Вашия бюджет реално. Тези пари са на разпореждане на министъра на финансите и Вие трябва да си ги поискате по подходящия начин.
Затова аз винаги съм настоявала и в предишни комисии, тези пари да бъдат във Вашия бюджет. За да можете да оперирате с тях според по-ефективно, навременно и така нататък. Това обаче така или иначе не се случва. Тази Програма за историческите общности да се разпише като Програма и да бъде записана към бюджета на Министерството на външните работи е нещо, което много разчитам най-сетно да си го излобирате и да го установите като нещо, което е. Аз имам съмнение, че е възможно да бъде усвоен такъв бюджет. Защото това е 100% почти увеличение. Ако това е така и кимате утвърдително, е по-добре да насочим малко пари към Агенцията за дейности и за издръжка и онези да останат 2 милиона, към Агенцията да отидат 100 хиляди и просто Ви моля за съдействие с финансистите Ви да седнем и да го направим това предложение между първо и второ четене, ако намеря колеги, които да го подкрепят от Комисията. Аз лично поемам ангажимент да го внеса. Но това е общо усилие, което трябва да извършите Вие в рамките включително на самото Министерство.

Отделно от това бих искала информация, помолих на предната комисия, но нямаше кой да ми я даде – парите, които са по Програма по тези 200 хиляди за дейности на български общности, които се дават преди всичко за медийни проекти и те усвоиха ли се миналата година, защото пак бяха 200 хиляди или не са усвоени? И това число просто е пренесено, бих искал някой да ми отговори? Защото това пък е Програма, която предишна комисия извоюва, и тя е за подкрепа на организации, които не са от историческите общности. Там има организации от САЩ, от Аржентина, от Европа и така нататък, които никога досега са нямали достъп до финансиране, защото обикновено, то не е обикновено, то е за Западните Балкани, за Украйна, за Молдова, за Косово, за Албания тези 2 милиона. Моля да ми отговорите. И на двата въпроса ще правим ли такова, да го наречем ведомствено вътре разместване на мебелите във вашата къща с парите и за 200-те хиляди какво е положението?“

ТИХОМИР СТОЙЧЕВ:

„Тези пари, за които стана въпрос и в Проекта за следващата година, те са от Централния бюджет и съответно ние трябва с постановление на Министерския съвет да ги изискаме на проектна база. Всички наши посолства, както казах, през тях преминават проектите, постъпили от българските общности, идват при нас, оценяват се и се преминава към тяхното утвърждаване и изпълнение.
По въпроса за 200-те хиляди, още в началото на тази година беше популяризирана самата програма, напълно основателно посочихте, че тя не касае само държави, в които имаме историческа българска общност. Но тя беше насочена основно към медии, български медии в чужбина, във всички региони на света имаше голям интерес. Може ли да предоставя някаква информация за усвояването? Госпожа Ана Георгиева е директор на дирекция „Финанси“.“

АНА ГЕОРГИЕВА:

„Тези 200 хиляди, които бяха отпуснати, те бяха за 2022 г. Съответно не можаха да се усвоят, защото беше краят на годината и с постановление се прехвърлиха за 2023 г. Програмата изтече в края на октомври и в момента ни изпращат вече окончателните отчети. За 200 хиляди мисля, че абсолютно всички са усвоени.“

Тук може би трябва да отбележим, че все още няма оповестена официална информация дали Програмата за подпомагане на български организации и медии зад граница ще продължи и през настоящата 2024 г. и в какъв размер ще бъде тя.

Следва пълният текст на стенограмата от споменатото заседание на Комисията, която е публикувана в сайта на НС.

–––––––––––––––––––––––––––––––––––-

ЧЕТИРИДЕСЕТ И ДЕВЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по политиките за българите извън страната

П Р О Т О К О Л
№ 8

На 29 ноември 2023 г. се проведе редовно заседание на Комисия по политиките за българите извън страната при следния

ДНЕВЕН РЕД:

1. Представяне, обсъждане и гласуване на Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2024 г. № 49 302 01-76, внесен от Министерски съвет на 24 ноември 2023 г. – за първо гласуване.
2. Разни.

Списъкът на присъствалите народни представители – членове на Комисията по политиките за българите извън страната и списъкът на гостите се прилагат към протокола.
Заседанието беше открито в 17,00 ч. и ръководено от председателя на Комисията господин Цветан Енчев.

* * *

ПРЕДС. ЦВЕТАН ЕНЧЕВ: Има кворум. Откривам днешното заседание на Комисията.
Добре дошли на нашите гости.
Уважаеми народни представители, предлагам на Вашето внимание дневен ред за нашето заседание от две точки:
1. Представяне, обсъждане и гласуване на Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2024 г. № 49 302 01 76, внесен от Министерски съвет на 24 ноември 2023 г. – за първо гласуване.
2. Разни.
Предложения по дневния ред имате ли? Няма.
Моля, гласувайте така предложения дневен ред.
За – 6 , против – 0, въздържали се – 0.

На днешното заседание наши гости са от: Министерството на културата госпожа Силва Хачерян – директор на дирекция „Международно сътрудничество и европейски програми, и регионални дейности“, Петър Миладинов – началник отдел дирекция „Международно сътрудничество и европейски програми, и регионални дейности“; Министерството на външните работи Тихомир Стойчев – заместник-министър, Иван Кондов – постоянен секретар, Анна Георгиева – директор на дирекция „Финансови управления на собствеността“, Мая Христова – съветник на политическия кабинет на заместник министър-председателя и министър на външните работи на Република България, Елена Найденова – парламентарен секретар на политическия кабинет на заместник министър-председателя и министър на външните работи на Република България; Министерството на образованието и науката Ваня Вълчанова – директор на дирекция „Образование на българите зад граница и училищна мрежа“, Румяна Генова – началник отдел „Изпълнение на бюджет“ в дирекция „Финанси“; Министерството на финансите Нина Апостолова – държавен експерт в дирекция „Държавни разходи“, Георги Керезов – главен експерт в дирекция „Държавни разходи“; Изпълнителна агенция за българите в чужбина Райна Манджукова – изпълнителен директор, Валери Радолов – директор на дирекция „Български общности и информационна дейност“.

Преминаваме към точка първа:

ПРЕДСТАВЯНЕ, ОБСЪЖДАНЕ И ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ДЪРЖАВНИЯ БЮДЖЕТ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ЗА 2024 Г., № 49-302-01-76.
Внесен от Министерския съвет на 24 ноември 2023 г. – за първо гласуване.
Давам думата на вносителите от Министерството на финансите – заповядайте.

ГЕОРГИ КЕРЕЗОВ: Ще направя Доклад за представяне Проекта на Закона за държавен бюджет на Република България за 2024 г. и актуализираната системна устойчивост на бюджетна прогноза за периода 2024 – 2026 г., което представлява мотиви към него.
Основните индикатори по Закона са както следва: предвижда се растеж на брутния вътрешен продукт за 2024 г. в размер до 3,2% като това ще бъде реализирано в обществено направените инвестиции в икономиката.
За 2025 г. до 2026 г. се предвижда брутният вътрешен продукт да се повиши с по 3%. Прогнозната средна годишна инфлация за 2024 г. се предвижда да се понижи до 4,8%. А за 2025 г. до 2,83% като за 2026 г. средната годишна инфлация в размер до 2,10%.
Коефициентът на безработицата до края на прогнозния период ще бъде до 3,9%. Бюджетното салдо по концентрираната фискална програма се провижда да бъде в размер на 3% от брутния вътрешен продукт за 2024 г. Като дял от брутния вътрешен продукт общо нивото на приходите е в диапазона – 36,5% до 37% от брутния вътрешен продукт за 2027 г. Същата тенденция се наблюдава и при общо ниво на разходите като дял от брутния вътрешен продукт, които ще бъдат в диапазон от 39,5% до 40%.
По отношение на политиката по доходите в Проектобюджета за 2024 г. е отразено увеличаването размерът на минималната работна заплата от 1 януари 2024 г. от 780 лв. на 933 лв.

ПРЕДС. ЦВЕТАН ЕНЧЕВ: Господин Керезов, ако искате така или иначе колегите от Комисията сме се запознали с макрорамката на бюджета, както и с показателите, съответно сме се съобразили с правилата от Маастрихт, ако може по-сбито и съвсем по същество темите, които касаят Комисията по политиките за българите извън страната.

ГЕОРГИ КЕРЕЗОВ: Фискалният резерв ще бъде в размер на 4,5 млрд. лв. за 2024 г. Това е в общи линии и да не Ви губя времето.

ПРЕДС. ЦВЕТАН ЕНЧЕВ: Благодаря Ви.
Ако колегите имат въпроси към Вас ще ги отправим.
От Министерството на външните работи.

ТИХОМИР СТОЙЧЕВ: Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители! Благодаря Ви, първо за поканата да присъствам на днешното заседание, което, разбира се, е един изключително важен въпрос, свързан с подкрепата на българското правителство, на българската държава и разбира се, на Народното събрание към българските исторически общности в чужбина.
Самият факт, че Министерството на външните работи е представено с експерти и ръководители в Министерството, които се занимават с тази проблематика, говори за сериозността на въпроса, който ние упражняваме върху дейността на българските исторически общности.
Изрично е да подчертавам голямото значение, което ние отдаваме на поддръжката и подкрепата за българските исторически общности за съхраняването на техните връзки с отечеството чрез изпълнението на редица проекти, и запазването на тяхното културно, религиозно, езиково наследство.
За тази цел през 2020 г. беше приета и специална Програма с бюджет в размер на 500 хил. лв. За отиващата си 2023 г. този бюджет е в размер на 1 млн. лв. Съответно в Проекта на бюджет за следващата 2024 г. са предвидени – 2 млн. 100 хил. лв.
Това увеличение в рамките на три години също показва, приоритетното значение, което се отдава на нашата работа, в което участват всички институции, въвлечени в този процес, които имат отношение – Министерството на образованието и науката, Министерството на културата, съответно Министерството на финансите, заедно с Министерството на външните работи.
Начинът на финансиране на тези проекти – нашите исторически общности, кандисват на проектна база пред съответните посолства, където имаме в държавите. Говорим за Украйна, Молдова, Република Северна Македония, Сърбия, Косово и Албания. Съответно тези проекти, пристигат до Министерството на външните работи, където е изграден, работещ механизъм за оценка на значението на проектите, тяхното класиране и съответно утвърждаване за финансиране.
В Проекта на бюджет за следващата година са предвидени 200 хил. лв. за подкрепа на българските общности и организации, и техни инициативи, съответно в държавата, където те се намират.
Отделно от това по официалната помощ за развитие, макар и неофициално за подкрепа на българските общности също са предвидени значителни средства, които подпомагат, транспонирането на проекти в посочените от мен държави, които са основно в региони с преобладаващо население с българско самосъзнание или български граждани.
Това са основните параметри, по които ние като Министерството работим за подпомагане на историческите български общности в чужбина.
Виждате, че Проекта за бюджет е увеличен с повече от два пъти в сравнение с бюджета за тази година. На разположение сме за допълнителни въпроси. Благодаря Ви.

ПРЕДС. ЦВЕТАН ЕНЧЕВ: И аз Ви благодаря, заместник министър Стойчев. Да разбираме, че до голяма степен сме удовлетворени от това, което сме очаквали. Естествено има и какво да се желае повече, но 2,1 милиона е добро.

ТИХОМИР СТОЙЧЕВ: Уважаеми господин Председател, ако позволите да предоставим думата и на госпожа Райна Манджукова.

РАЙНА МАНДЖУКОВА: Аз ще се постарая да бъда много конструктивна, макар, че ми е много трудно, след като току-що разбрах, че всъщност единия бюджет е увеличен два пъти, а нашия бюджет е увеличен с 14 хил. лв. за издръжка.
Така, аз ще Ви кажа какво представлява Агенцията и какво върши, с какви средства разполага.
За издръжка, само за издръжка говорим, тази година Агенцията е разполагала с 272 хил. лв.
От тези средства само за дейност за тази година досега сме изхарчили 151 хил. лв. Всичко останало отива за постоянни разходи – електроенергия, охрана, автомобили и така нататък.
Част от заплануваните неща, които е планирала Агенцията, за да ги заплатим и да ги извършим, няма да платим част от постоянните разходи. Ще ги платим от бюджета на следващата година, просто защото имаме план и трябва да го вършим.
Аз съм приготвила тук едни пет екземпляра на отчета на Агенцията за полугодието. Който има желание, на господата народни представители мога да ги оставя.
Какво прави Агенцията за българите в чужбина. До юли миналата година Агенцията само издаваше удостоверения и съответно този бюджет от 1 млн. 222 хил. лв., със заплата и с всичко, напълно я устройваше.
Аз юли месец миналата година заварих един бюджет за половин година, с който успяхме да свършим много неща, защото първата половин година Агенцията не работеше.
От времето откакто Агенцията е към министъра на външните работи, ние най-напред изчистихме лицето на Агенцията от предишните неща, които бяха я представили доста негативно в очите на нашите сънародници. От една година насам вече хората ни припознават навън. Навън българите са, знаете, общо-взето може би в най-добрия случай половината от това, което сме в България. Тези хора поддържат връзка с България чрез дипломатическите ни представителства в чужбина, предимно по административни и консулски въпроси, и по всички останали въпроси с Агенцията за българите в чужбина.
Тук са и образователните въпроси, защото училища, които се финансират по програми на МОН, всъщност се обръщат към нас по други въпроси. Ние финансираме тяхното участие тук, в България, в различни инициативи, плащаме пътни и така нататък. Не говоря за културните организации. Ето, госпожа Хачерян беше преди две седмици на среща на българските фолклорни състави. Видях там каква огромна енергия има и тези хора работят за България, представляват България, но единствените, които им помагаме, включително и финансово – тук и там, е Агенцията за българите в чужбина. Защото Външното министерство по тези програми, по които работи, няма правомощия да го прави. Вие чухте за кои програми става дума и остава Агенцията.
Да не говорим, че към нас се обръщат с проблеми свързани със социалните въпроси, трудова заетост на българите тук в чужбина, българско гражданство, миграция, какви ли не въпроси. Всичко това, бежанци, временната закрила на гражданите – всичко това Агенцията за българите в чужбина.
Всичко това ние го правим с бюджет от 272 хил. лв., от които, отново казвам, за дейност остават към 150 хил. лв.
На мен ми предстои командировка сега в Германия от 7 до 11, където аз заминавам изцяло на издръжка на българското училище „Дора Габе“. Много ме е срам. Много ме е срам, но хората искат да присъствам, защото едното училище има 10-годишен юбилей, другото училище има 15-годишен юбилей, а фолклорния ансамбъл „Лазарка“ има 30-годишен юбилей. Те искат ние да сме там.
Имаме покани за следващата година, които направих една груба сметка и това вече е смешно, съвсем груба сметка направих, за тези места, където трябва да отиде, разбирате ли, Агенцията за българите в чужбина да работи с тези хора, тя трябва да ги познава. Те искат да ходим там.
Съвсем грубата сметка е 164 хил. лв. Естествено, че това няма как да се случи при бюджет от 272 хил. лв.
Министерството на външните работи ги знае тези неща, ги разбира тези неща и изцяло подкрепят нашия вопъл, защото ние се срещаме в тази зала, за тази календарна година за четвърти път на темата бюджет.
Така че Министерството на външните работи ни подкрепя, но в бюджета за нас средства няма.
Само искам да напомня, че в Програмата на правителството от юни 2023 г. до 2024 г., в т. 4.8.1 за българите в чужбина първа точка е: Промяна на Закона за бюджет за 2023 г. вярно, в който пише „Кадрово и финансово укрепване на Изпълнителната агенция за българите в чужбина.“ Очевидно е, че това е нямало как да стане в Закона за бюджета за 2023 г., но аз се надявах това да се промени в Закона за бюджета за 2024 г.
Оставам с впечатлението, че дейността на Агенцията за българите в чужбина не е необходима. Но по-неприятното е друго, че всички тези сънародници за чужбина, за които, казвам с пълната отговорност, че ние върнахме своя авторитет в техните очи. И го върна не Райна Манджукова или другите 25 човека, а в наше лице го върна България. В наше лице България върна авторитета си и им върна сигурността, че България е държава, която стои зад тях.
В момента Агенцията за българите в чужбина е принудена с тези средства и с усилията, които трябва да полага, за да поддържа този авторитет, с тези средства да поддържа това впечатление у тези хора, че България е зад тях и, че ние продължаваме. А те стават все повече, и съответно и търсенията, исканията от тях стават все повече. И догодина тези, които сме подкрепили за едно или друго, догодина те ще се удвоят, защото ще кажат: „Вие миналата година подкрепихте еди-кого си за участие еди-къде си или нещо подобно.“ Значи може, а ние не можем.
Аз не вярвам, че има невъзможни неща. Аз вярвам, че, ако действително има начин да се промени този бюджет и да се погледне сериозно на дейността на Агенцията и поне малко, поне тези 30%, които ние заявихме към издръжка, и които бяха заложени първоначално в проектобюджета на Министерството на външните работи като първостепенен разпоредител, но впоследствие от Министерството на финансите бяха, както разбрах, върнати назад, ако може поне тези 30% ни ги дайте. Това са 112 хил. лв., хора. Това не са милиони, с които разполагат отделни програми. Това са 112 хил. лв.
Аз засега се моля за тези 112 хил. лв. поне. Благодаря.

ПРЕДС. ЦВЕТАН ЕНЧЕВ: Уважаема госпожо Манджукова, аз не разбрах към кого Ви е упрека за смешното и жалкото – към народните представители, към Министерството на финансите или към някое друго министерство?

РАЙНА МАНДЖУКОВА: Това положение не е от вчера, господин Председател. Аз не знам към кого е. Вие ме поканихте в Комисията и аз излагам нещата пред Комисията такива, каквито са. Министерството на външните работи е в течение за този проблем.
Аз имах варианта просто нищо да не кажа, но аз си казвам болката. Ако някой може да помогне. Както и на миналото заседание – пак дойдох и си казах болката. Не знам къде да се обърна.
Не е за мен, дори не говоря за заплати. Говоря за дейност. Дори не говоря и за кадри, защото 25 човека Агенция, от която 15 души се занимава с българските общности по света. 15 души отговарят за 993 организации в 51 държави. И дори не са 15 души, защото 3 от тях издават удостоверения за български произход. Но в момента даже не повдигнах въпроса нито за кадровото укрепване, което беше заложено, нито за заплати. Говоря само за издръжка. Ако има начин, аз не знам какви са правомощията на Комисията. Ако Комисията може да каже „не приемаме, защото искаме да дадете 112 хиляди на Агенцията“, Вие можете да го направите. Не знам. Търся помощ за дейност.

ПРЕДС. ЦВЕТАН ЕНЧЕВ: Доколкото разбирам търсите помощ за 112 хиляди лева? Правилно ли съм разбрал?

РАЙНА МАНДЖУКОВА: Програма минимум, да.

ПРЕДС. ЦВЕТАН ЕНЧЕВ: Програма максимум каква е?

РАЙНА МАНДЖУКОВА: Програма максимум – сериозен разговор за статута на Агенцията на българите в чужбина и за това какво представлява тя, за какво е нужна държавата и съответно това да бъде покрито.

ПРЕДС. ЦВЕТАН ЕНЧЕВ: В момента обсъждаме държавен бюджет 2024 г.

РАЙНА МАНДЖУКОВА: Да. Затова казах програма минимум, да.

ПРЕДС. ЦВЕТАН ЕНЧЕВ: Да се обръщам на 112 хиляди. На първо четене сме, в момента изслушваме всички. Преди малко чухме Външното министерство, които са постигнали доста сериозен успех със средствата, сега чухме и Вас. Между първо и второ четене могат да се направят всякакви предложения от всеки един народен представител. Така че се надявам някой да припознае така наречената болка и да приключим това. Благодаря.
Желаете ли да вземете отношение?

ТИХОМИР СТОЙЧЕВ: Господин Председател, в хода на предварителните обсъждания на бюджета на Министерството и на Изпълнителната агенция на българите в чужбина, Министерството естествено като принципал подкрепи искания бюджет от страна на Агенцията. Проектът на бюджет вече е приет от Министерския съвет. Оттук нататък в рамките на първо четене или между двете четения е възможно да се направят промени. Това е вече в правомощията на уважаемите народни представители.
По отношение на Програмата, която аз споменах, следва да се има предвид, че тя изтича през следващата година и трябва да се мисли още от сега за нейното продължаване, тъй като въпросът естествено е приоритетен и трябва да се работи от далеко за продължаване на това финансиране и подкрепа на нашите исторически общности. Благодаря.

ПРЕДС. ЦВЕТАН ЕНЧЕВ: И аз Ви благодаря, господин Стойчев.
Заповядайте, госпожо Цонева.

АНТОАНЕТА ЦОНЕВА: Благодаря, господин Председател.
Аз искам да направя няколко доуточняващи въпроса. Ако става въпрос за 112 хиляди, Вие имате ли някакъв проблем от Министерството да насочим малко пари от тази, която е за 2 милиона и 100 хиляди, те не са вътрешни размествания, защото това е в § 5, но според мен би следвало да може това да се направи. Аз бих могла да направя такова предложение. Обаче искам с финансиста на Министерството да го обсъдим. За да може Агенцията, която е Ваша Изпълнителна агенция, да получи поне парите, които са и нужни за издръжка, защото пък ръстът на другите средства за програми е значителен. Да не говорим, че Агенцията, тя по един или друг начин и консултира, и има ангажимент, макар и пряк, и непряк, към осъществяването на тази програма. Освен това 2 милиона и 100 хиляди в тази част на бюджета поставени, знаете че те се изразходват с постановление на Министерския съвет. С много солидни финансови обосновки. Тук мисля, че има финансисти от Вашето министерство, нали така? От Министерството на външните работи? Те биха го потвърдили това, че това изисква време, изисква допълнителни усилия, въпреки че това е под формата на някакво програмно бюджетиране, което хем е така, хем не е така. Защото тези пари не са във Вашия бюджет реално. Тези пари са на разпореждане на министъра на финансите и Вие трябва да си ги поискате по подходящия начин.
Затова аз винаги съм настоявала и в предишни комисии, тези пари да бъдат във Вашия бюджет. За да можете да оперирате с тях според по-ефективно, навременно и така нататък. Това обаче така или иначе не се случва. Тази Програма за историческите общности да се разпише като Програма и да бъде записана към бюджета на Министерството на външните работи е нещо, което много разчитам най-сетно да си го излобирате и да го установите като нещо, което е. Аз имам съмнение, че е възможно да бъде усвоен такъв бюджет. Защото това е 100% почти увеличение. Ако това е така и кимате утвърдително, е по-добре да насочим малко пари към Агенцията за дейности и за издръжка и онези да останат 2 милиона, към Агенцията да отидат 100 хиляди и просто Ви моля за съдействие с финансистите Ви да седнем и да го направим това предложение между първо и второ четене, ако намеря колеги, които да го подкрепят от Комисията. Аз лично поемам ангажимент да го внеса. Но това е общо усилие, което трябва да извършите Вие в рамките включително на самото Министерство.
Отделно от това бих искала информация, помолих на предната комисия, но нямаше кой да ми я даде – парите, които са по Програма по тези 200 хиляди за дейности на български общности, които се дават преди всичко за медийни проекти и те усвоиха ли се миналата година, защото пак бяха 200 хиляди или не са усвоени? И това число просто е пренесено, бих искал някой да ми отговори? Защото това пък е Програма, която предишна комисия извоюва, и тя е за подкрепа на организации, които не са от историческите общности. Там има организации от САЩ, от Аржентина, от Европа и така нататък, които никога досега са нямали достъп до финансиране, защото обикновено, то не е обикновено, то е за Западните Балкани, за Украйна, за Молдова, за Косово, за Албания тези 2 милиона. Моля да ми отговорите. И на двата въпроса ще правим ли такова, да го наречем ведомствено вътре разместване на мебелите във вашата къща с парите и за 200-те хиляди какво е положението? Благодаря.

ТИХОМИР СТОЙЧЕВ: Благодаря Ви, госпожо Цонева.
За принципната подкрепа по принцип за бюджета, който да бъде на разположение на Министерството на външните работи в момента така функционира програмата. Тези пари, за които стана въпрос и в Проекта за следващата година, те са от Централния бюджет и съответно ние трябва с постановление на Министерския съвет да ги изискаме на проектна база. Всички наши посолства, както казах, през тях преминават проектите, постъпили от българските общности, идват при нас, оценяват се и се преминава към тяхното утвърждаване и изпълнение.
По въпроса за 200-те хиляди, още в началото на тази година беше популяризирана самата програма, напълно основателно посочихте, че тя не касае само държави, в които имаме историческа българска общност. Но тя беше насочена основно към медии, български медии в чужбина, във всички региони на света имаше голям интерес. Може ли да предоставя някаква информация за усвояването? Госпожа Ана Георгиева е директор на дирекция „Финанси“.

АНА ГЕОРГИЕВА: Тези 200 хиляди, които бяха отпуснати, те бяха за 2022 г. Съответно не можаха да се усвоят, защото беше краят на годината и с постановление се прехвърлиха за 2023 г. Програмата изтече в края на октомври и в момента ни изпращат вече окончателните отчети. За 200 хиляди, мисля че абсолютно всички са усвоени. Благодаря Ви.

ТИХОМИР СТОЙЧЕВ: По другият въпрос, който повдигнахте, в момента аз не мога да се ангажирам с решение. Не знам доколко нормативно това е възможно, но предложението, което Вие направихте, да се съберат експерти и да обсъдят тази възможност, естествено, че го приемаме.

АНТОАНЕТА ЦОНЕВА: Аз съм на линия. Ако Вашият финансов отдел, Агенцията и който решите друг, заедно можем да подготвим такова предложение, аз ще го внеса. И разбира се, ще го предложа и на други колеги, ако са съгласни да го подкрепят. Благодаря ви.

ПРЕДС. ЦВЕТАН ЕНЧЕВ: Заповядайте.

ВАЛЕНТИНА ДИМОВА: Ние в този вид няма да подкрепим този бюджет, защото това, което забелязваме от нашата парламентарна група е, че МОН сравнително добре финансира училищата в чужбина. Министерството на външните работи е отделяло добра сума за проекти за общностите – за път, за вестници, за медии и така нататък. Обаче нищо не видяхме какво е предвидено за подпомагане на културата. Което всъщност е много жалко, защото българите в чужбина имат точно нужда да поддържат българския бит и култура живи.
Така че ние между първо и второ четене ще внесем някои предложения, но на този етап ще се въздържим.

ПРЕДС. ЦВЕТАН ЕНЧЕВ: Благодаря.
Да дадем думата и на Министерството на културата, ако искате.

СИЛВА ХАЧЕРЯН: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми госпожи и господа! Казвам се Силва Хачерян, директор съм на дирекция „Международно сътрудничество, европейски програми и регионални дейности“ в Министерството на културата.
Благодарим за поканата да участваме в работата на Комисията.
Не ни е за първи път с колегата Миладинов, с когото сме тук, и тук изпитваме едно особено чувство на съпричастност към една обща тема, която ни е събрала около тази маса.
Наистина проблемът е значим. Към момента основният инструмент на Министерството на културата за работа с българските общности в чужбина са българските културни институти, които се ръководят, администрират и финансово, и методически от Министерството на културата. Те са само 11 на брой и тяхната основна задача, мисия е да популяризират българската култура в чужбина и националните ни ценности.
Разбира се, техните културни програми, които те разработват два пъти в годината, са отнесени към широката публика в държавата, в която са създадени и в която работят. Но това, разбира се, включва и работа с българската общност по места, което се случва. Абсолютно жива, ефективна работа. Българските общности в чужбина участват изцяло в културните програми на българските културни институти, които са предназначени за по-широка публика, тъй като те са част от хомогенната публика на страната, в която живеят, но също така съвместно с българските културни институти отбелязват и български празници, поддържат традиции, работи се със студенти, с деца, които живеят там. Някои от българските културни институти поддържат и библиотеки, имат книги на български език. Така че работата с българските общности никога не е преставала, тя е жива.
Имаме и други механизми в Министерството. Тази година например по Национална програма за отбелязване на 150 години от рождението на Васил Левски сме подкрепили проект на Асоциацията на българските училища в чужбина, което също е една доста добра възможност, за да оказваме такава помощ, финансова.
И не на последно място това са програмите на Национален фонд „Култура“, които на тази последна среща, за която говореше и госпожа Манджукова, в която участвах, се оказа, че те действително имат възможност да ползват програмите на Национален фонд „Култура“, но не са направили постъпки или поне не са направили достатъчно постъпки. Всъщност имаше доста хора на тази среща, наистина заредени с голяма енергия и с желание. Те имат потребност, разбира се, да запазват своята национална идентичност, живеейки в чужбина. Но в крайна сметка се оказа, че само двама души бяха опитали силите си да участват с проект по програма на Национален фонд „Култура“, което би могло да бъде насърчено допълнително по някакъв начин.
Това, което мога да кажа за бюджета за 2024 г., е, че той е на нивото, специално за българските културни институти, той е на същото ниво като през последните години, няма промяна. Разбира се, ние имахме възможността две години подред по същия начин, както Външно министерство, да поискаме с постановление на Министерския съвет допълнително средства и аз мисля, че ще имаме такава възможност и следващата година. Благодаря Ви.

ПРЕДС. ЦВЕТАН ЕНЧЕВ: И аз Ви благодаря.
От Министерството на образованието и науката?

ВАНЯ БАЛЧЕВА: Уважаеми господин Председател, госпожи и господа членове на Комисията! В Проекта на бюджет на Министерството на образованието и науката са заложени параметри, които гарантират устойчивост на изпълняваните дейности и през предходните години. Заложени са средства от порядъка на 27 млн. 50 хил. лв. Най-голямото перо е за финансово подпомагане на българските неделни училища в чужбина по реда на Постановление № 90 от 2018 г. Средства са предвидени за издръжка на българските държавни училища в чужбина, те са две – в Прага и Братислава, както и за командироването на преподаватели в тези училища. Средства за реализиране на традиционната национална програма от 2009 г. – „Роден език и култура зад граница“, която през тази бюджетна година финансираме и успешно реализираме с 2 млн. 108 хил. лв., както и за двете нови програми – „Неразказаните истории на българите“, която е изцяло насочена към общностите зад граница, финансирана с 500 хил. лв., и „България – образователни маршрути“, по която в първия модул организации, към които има неделни училища, са равнопоставени бенефициенти, допустими, като училищата на територията на България.
Предвидени са средства за издръжка на командированите преподаватели по реда на Постановление 44 в чуждестранни университети, участието на студенти българисти в летни семинари тук в България, както и на ученици на наши преподаватели, командировани по реда на 103-то постановление, изпращане на учители в българските секции на европейските училища е другото перо, и за тази година също са предвидени средства за подпомагане дейността на Тараклийския държавен университет в рамките на 300 хил. лв.
Това е накратко. Ако има въпроси…

ПРЕДС. ЦВЕТАН ЕНЧЕВ: Благодаря.
Уважаеми народни представители, може да преминем към дискусията. И ако имате някакви въпроси към нашите гости, виждам, че всички са на разположение.
Колеги, някой иска ли да вземе отношение по така предложения държавен бюджет за 2024 г.?
Заповядайте, господин Костадинов.

КОСТАДИН КОСТАДИНОВ: Аз имам само един конкретен въпрос и той е свързан със съдбата на гласувания в началото на тази година Български културен център в Тараклия, който беше всъщност едно от малкото консенсусни решения на предишното Народно събрание. Макар и кратко съществувало, успяхме да го приемем в Комисията и да се гласува и в пленарната зала.
Аз такива пари в бюджета на виждам. За кога ги оставяме? Имаме ли идея въобще в тази посока? Нещо прави ли се?

ТИХОМИР СТОЙЧЕВ: Да, благодаря.
Парите, които бяха приети от Народното събрание, те са в бюджета за 2023 г. – 7,2 милиона, в които са включени и тези два проекта от Тараклия.
Но аз тук ще предоставя думата на госпожа Христова.

КОСТАДИН КОСТАДИНОВ: Вие грешите. Това са проекти, които са за други неща. Двата проекта нямат нищо общо, ние ги коментирахме предния път на Комисия и съответно има даже въпрос, два въпроса има зададени. Единият е от председателя на Комисията, другият е от мен.
Така че това са две различни неща. Говорим за Българския културен център в Тараклия. Мисля, че госпожа Хачерян е по-наясно с казуса и затова, ако позволите, господин Заместник-министър, тя да отговори.

СИЛВА ХАЧЕРЯН: Благодаря Ви.
Действително веднага след решението на Народното събрание за създаване на такъв Български културен център в Тараклия, по смисъла на Закона за закрила и развитие на културата, тоест Български културен институт, държавен, да бъде създаден там, ние направихме постъпки и изпратихме писмо по официален път до министъра на културата в Молдова с приложено към него проект на споразумение, но не сме получили отговор до момента, като поддържаме връзка с колегата от Външно министерство, който отговаря за Молдова и не сме получили. Нито във Външно министерство е получено нещо, нито при нас.
Така че това е етапът, на който се намираме. Тоест не само че нямаме отговор, но няма и спогодба, подписана, в резултат на това.

КОСТАДИН КОСТАДИНОВ: Аз ще си позволя само един коментар да направя, защото в крайна сметка тук не трябва да се оплакваме един на друг, но ние решението го взехме януари месец, ако не се лъжа. Сега сме в края на ноември месец. И за тези 11 месеца нашата процъфтяваща евроатлантическа мощна държава, влиятелна, с много съюзници и партньори, е изпратила едно писмо и чакаме да ни отговори Молдова – най-бедната държава в Европейския съюз. Истината е, че просто нашата държава не смята откриването на този културен център за приоритет. Ако смяташе, досега щеше да е направила пътека дотам. Говорим за Молдова, не говорим за Китай. За мен това е позорно, казвам си го директно. Не смятам, че някой друг ще каже нещо обратно, защото в крайна сметка не може да се отрече истината.
Наясно сме, че става въпрос все пак за международно споразумение и няма как всичко да зависи на 100% само и единствено от нас. Точно поради тази причина се провеждат необходимите мероприятия от страна на Министерството на външните работи – дипломатическа подготовка, търсят се контакти, разговаря се с хората, пращат се второ, трето, четвърто, пето писмо, ако се наложи. Нищо от това не се е случило.
Аз съм далеч от мисълта да обвинявам тук хората, които са, защото знам, че не зависи от Вас. Просто си го споделям ей така, защото тук нашата комисия е такава – споделяме си някакви работи, оплакваме се, поплачем си после лекичко и така се разотидем. Пък и ние трудно се събираме напоследък. Ей така, видим се същите хора ли сме, да, има някои нови. Жалка картина.

ПРЕДС. ЦВЕТАН ЕНЧЕВ: Някой друг да вземе думата по държавния бюджет за 2024 г.? Добре.
Ако няма коментари от народните представители, подлагам на гласуване Законопроект за държавен бюджет на Република България за 2024 г., № 49-302-01-76, внесен от Министерския съвет на 24 ноември 2023 г. за първо гласуване.
За – 5, против – 2, въздържали се – няма.
Добре.
По точка втора от дневния ред:
РАЗНИ.
Някой от уважаемите народни представители има ли нещо да представи? Не виждам.
С това изчерпахме дневния ред на заседанието на Комисията.
Благодаря на всички Ви, благодаря на гостите, с пожелание за приятна вечер.

.