За къщата на Димитър Талев в Прилеп

.

Актуална сводка за работата ми по придобиването на къщата на Димитър Талев в Прилеп. Ето я.

Когато стартирах проекта миналия май, адвокатът ми от Северна Македония ми обясни, че най-лесният, прозрачен и безпроблемен начин за придобиване на къщата е чрез откриване на сметка на фондация „Манол Пейков и приятели“ в македонска банка. Насочи ме към конкретна банка, която по същество е клон на българска банка (понеже, според него, това би следвало да улесни нещата).

Очаквах това да се случи буквално за един следобед.

Девет месеца по-късно – след изпратени десетки документи, смяна на адвоката, после цял бюлюк нови документи (на български и македонски) – нещата са точно там, където бяха и в началото.
След продължително тупкане на топката и питания за нови и нови документи, миналия ноември банката най-сетне официално  о т к а з а  да открие сметка на фондацията. (Аргументи не бяха дадени – но истината е, че не са и длъжни да дадат.)

В началото на декември реших да се свържа с банката майка в България – не за да оказвам някакъв натиск, а за да попитам най-любезно какъв е проблемът и може ли да се направи нещо, за да бъде разрешен.

Към средата на декември получих отговор. Помолиха ме да подготвя две изчерпателни справки: шестмесечен отчет на фондацията за 2023 г., както и подробна разпечатка на  в с и ч к и  преведени дарения по сметката на фондацията през последната календарна година.
Увериха ме, че след това не би следвало да има проблем с откриването на сметка.

Празниците минаха, счетоводителите ми подготвиха справките, а аз ги изпратих на адвоката си в Прилеп. Той пък ги внесе в банката. (Съобщи ми, че разпечатката с даренията, която му изпратих в електронен вид, излязла цели 220 страници!)

Към средата на януари от банката пратиха хабер. Отчетът трябвало да бъде поне деветмесечен. Пратих им.

После се оказа, че удостоверението за актуално състояние на фондацията (междувременно) е изтекло. Издадох ново и им го пратих.

На 5 февруари най-сетне получих официален отговор от банката.

„Почитувани,
Пред се би сакале да изразиме голема благодарност за Вашиот интерес за воспоставување на деловен однос со […] Банка, Скопје.
[…]
Откако беа разгледани документите од сите организациони единици инволвирани во бизнис процесите на Банката, би сакале, со глемо жалење, да Ве известиме дека во моментов деловниот однонс со вашата ценета Фондација не е во бизнис плановите на Банката.
Се извинуваме за сите можни непријатности кои би Ви произлегле од оваа одлука на Банката.“

* * *
Та така, приятели. Деловниот однонс со нашата ценета Фондација НЕ Е во бизнис плановите на Банката.

Предполагам ще попитате: А как реагира българската компания майка?

Реагира съвсем спокойно и закономерно – извиниха се и ми обясниха, че нямат (и не могат да имат) давление върху финалните решения на македонското им дъщерно дружество. (За което изобщо не ги коря, разбирам ги прекрасно – банковите дела са пряко зависими от безброй местни правила и зависимости, поради което изискват пределна деликатност.)

* * *
А сега какво? – ще попитате.

Ами много просто: минаваме към вариант Б – ще се опитаме да преведем пари за къщата на настоящия собственик от българската сметка на фондацията. (Отдавна трябваше да сме го пробвали – ама нали адвокатът ме посъветва, че другото било за предпочитане; пък и как да допусне човек, че ще ударим на камък с нещо толкова елементарно като откриване на сметка в македонска банка!)

Това е. Засега.

Манол Пейков

––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––-

Бел.ред.: Манол Пейков пояснява в послепис, че събраните пари от дарители са в неговата сметка до стотинка. И ще стоят там, докато не намери начин да ги преведе на собственика и къщата на Талев да бъде придобита. Според г- Пейков, политически коментари няма не помагат. „Нещата са такива, каквито са. Нашата работа е да проявим нужните самообладание, търпение и настойчивост, докато свършим работата.“ – пише още той.

.