.
Православната църква чества днес Сретение Господне, който е един от дванадесетте велики празници през годината.
Сретение Господне, Зимна Богородица, Вълча Богородица, с тези имена е известен 2-ри февруари. Той е включен към цикъл от три последователни дни, наречени Трифунци – 1, 2, 3 февруари. На 1 февруари се празнува Трифоновден, на 2 февруари – Сретение Господне, а на 3 февруари – Свети Симеон. Той е вторият празник от обредно-ритуалния комплекс Трифунци и един от четирите празника, посветени на Божията майка (Успение на Пресвета Богородица – 15 август – всяка година, Рождество – 8 септември всяка година, Въведение Богородично – 21 ноември всяка година).
Четиридесет дни след Рождество Христово енориите на Православната църква празнуват Сретение Господне. Тъй като този празник обикновено се случва в делничен ден, ние почти го забравяме, въпреки че той отбелязва завършването на коледното време и разкрива осъзнаването на пълния смисъл на Рождеството от човека, пребъдващ в чиста и пълна радост.
Христовата църква причислила Сретение Господне към дванадесетте велики празници в годината, а на другия ден след този празник чества паметта на свети Симеон Богоприемец и на пророчица Анна. Този празник, установен още в ранните векове на християнството, започнал да се празнува особено тържествено от времето на византийския император Юстиниан Велики.
Четиридесет дни след раждането на Иисус Христос света Дева Мария донесла своя Младенец в Йерусалимския храм според Мойсеевия закон, който заповядвал всяко първородно от мъжки пол да бъде посвещавано или представяно пред Бога. Това било установено за спомен от избавянето на израилските първородни от смъртта, която поразила всички египетски първородни от човек до добитък. Затова всеки първороден като собственост на Господа бил длъжен с определена от закона цена да бъде откупен. А след навършване на 40 дни от рождението, майката на първородния принасяла в жертва на Бога агне. Ако майката е бедна, принасяла гургулица или два гълъба. Смята се, че Богородица закриля бременните жени, майките, раждаемостта и семейството.
По благочестив обичай и днес новородените деца на 40-ия ден от рождението им се занасят в храма за благословение и на майките се чете определена молитва. Това се прави за всички новородени деца, и момчета, и момичета.
В народните традиции празникът е наречен „Зимна”, „Трифонова” или „Вълча Богородица”. Дните след Трифоновден са наречени Вълчи празници. Според преданията, в тези два дни вълците бесуват. За да се предпазят хората от тях, се следвали строги правила на поведение. През този ден не се работи, защото децата ще се раждат белязани. Спазва се строго половото въздържание: така ще се увеличи плодовитостта на домашните животни и те ще бъдат живи и здрави. Жените не пипат остри предмети, не режат хляб, конци или дърва, за да бъдат здрави децата. Месят се питки и се раздават в две къщи.
В някои райони на страната датата 2 февруари в се свързва с Петльовден, наричан още Петлов, Петларовден. С този празник се отбелязва спасението, оцеляването и съхраняването на мъжката сила. На него народът ни отдава чест и възхвала на мъжката челяд, на която се е крепяло семейството и мира.
Днес имен ден празнуват Сретен (честен, доволен, радостен, успешен, пълен със сполука), Сретка, Сретко, Радост, Радостина, Радостин, Драго, Драгомира, Драгомир, Ралин, Ралина, Радина, Радослава, Радослав, Радинела, Радомила, Весел, Весела, Веселина, Веска.
Честито на всички именници!
.
