В чест на проф. Тодор Кръстев

24 февруари: роден бащата на бургаския мост

За Никулден – празникът на родния ни Бургас – той ми изпрати следната рисунка:

.

На 24 февруари за рождения му ден аз го поздравих със следния текст:

Драги проф. Кръстев, пожелавам ти Здраво и творческо дълголетие – Chow-Ju, японски – „Дълголетието е хубаво нещо“ – Chow – дълго, Ju – нещо хубаво, калиграфия на проф. Хироши Ямамото, ректор на Университета в Комацу, Ишикава, Япония.

И възхищението ми от твоят мост – La grande bellezza: морето под Казиното, качило на гърба си Кръста на Спасителя, „устремен към хоризонта, с усещане за безкрайност и за свобода – едно уникално усещане в морския град“.

.

.

Според изследване на учени от Института по експериментална морфология и антропология в БАН, най-красивите и най-умните хора в България се раждат в Бургас. Един от тях е проф. арх. Тодор Кръстев.

Над 50-годишната му дейност в опазването на българското и световно културно наследство го направи световноизвестен учен. Той е роден на 24 февруари 1940 г. в Бургас. (Авторът на „Пътеводител на галактиче ския стопаджия“ Douglas Noel Adams се гордеел, че съкратено неговите имена се изписват DNA и, че е роден в Кембридж, една година преди откриването на DNA (DeoxyriboNucleic Acid). Авторът на „24 февруари: роден бащата на бургаския мост“ се гордее, че е роден в Бургас един ден преди Тодор Кръстев – на 23 февруари 1940 г.)

Тодор Кръстев завършва архитектура през 1962 г. и започва работа в бургаската Проектантска организация. С усещането на Genius loci (духа на мястото), той прави много проекти в „Бургас – град най-хубав на земята“. През 2008 г. бургазлийте избират неговия мост за „Символ на Бургас”. Практическа проектантска работа на арх. Кръстев е съчетана с научна дейност, представена в над 100 научни публикации. Книгата му „Архитектурното творчество” (1980) е първата у нас, която описва креативността на архитектурния процес. Проф. Кръстев е сред основателите на Международния съвет за паметниците на културата и забележителните места (ИКОМОС), експерт на ЮНЕСКО и на ИКОМОС и член на неговото ръководство. Той вярва, че опазването на културното наследство е колективен творчески труд на сътрудници, на базата на общи естетически и етични ценности. Всичко това може да го направи един Аполонисий – Човек с чувстващ мозък и мислещо сърце.

Откато съм научил максимата на Рене Декарт „Cogito ergo sum“ („Мисля, значи съществувам“, по-точно „Мисля, значи съм“), се учудвам: Как може да се мисли без сърце! Как може да си „мислещо нещо“, без да си „чувстващо нещо“. Връзката мозък-сърце е двупосочна: „чувстващ мозък“ и „мислещо сърце“. На тях са посветени и книгите на Антонио Дамасио „Грешката на Декарт: емоция, мисъл и човешкият мозък“ (Descartes’ Error: Emotion, Reason, and the Human Brain) и „В търсене на Спиноза: радост, тъга и чувстващият мозък“ (Looking for Spinoza: Joy, Sorrow, and the Feeling Brain). Дамасио е професор по невронаука и ръководител на Института по мозък и творчество в Университета на Южна Калифорния в Лос Анджелис. Той замени рационализма на Декарт с емоционалния рационализъм – и така „Мисля, значи съществувам“ се превърна в „Ние не сме мислещи машини, ние сме чувстващи машини, които мислят“. Дамасио и сътрудниците му изследват с MRI пациенти с увреждане на области на мозъка, отговорни за емоциите – тези хора губят способността да мислят разумно, не могат да вземат правилни решения, развиват синдром на Буридановото магаре.

Вероятно така е мислил и Фридрих Ницше, когато е написал: „Има повече мъдрост във Вашето тяло, отколкото във Вашата най-дълбока философия“. – един от афоризмите му в „Човешко, твърде човешко“. Всичко това е ехо от „Човек е душа, която си служи с тялото“, изреченото от Сократ. С мои думи: Човек е Аполонисий, съчетание на Аполоний и Дионисий, на живот с мисъл и разум (vita contemplativa – съзерцателен живот) и живот с емоции и веселба (vita activa). В противен случай ще продължава да действа максимата на Сьорен Киркегор (1813–1855): „Човекът е едно животно, което боледува от разум и затова е обречено на гибел. Заради Аполониевите ценности, той загърбва Дионисиевите стойности на живота“. Обаче, днес човекът е едно животно, което боледува от консуматорски нагон и примитивен хедонизъм и затова е обречено на провал. Заради криворазбраните Дионисиеви ценности, той загърбва Аполониевите ценности на живота – Разум и Мъдрост. Но не съвсем – може би ще осъзнаем, че „всеки от нас е ангел с едно крило и можем да летим само прегърнати”.

Лошото е, че „в човешкия мозък има механизъм, който е предназначен да дава приоритет на лошите новини“ – написа Даниъл Канеман (Daniel Kahneman) – един от най-големите психолози на нашето време. Ето още една мисъл, споделена от него в книгата му Thinking, fast and slow: „Най-лесният начин за увеличаване на щастието е контролирането на начина, по който използвате времето си. Можете ли да намерите повече време за нещата, които обичате?“.

Да, проф. арх. Тодор Кръстев намира повече време за нещата, които обича!

.

Проф. Георги Чалдъков

.