От много време си мисля да напиша този текст и все нямаше повод. От седмица – поводът е налице и е по-страшен от очакваното на любимите Еврокомисари. Думата Еврокомисари е изключително подходяща – точно преди век в СССР са властвали други едни съветски комисари, които с „огън и меч“ са претворявали в дела идеите на комунизма в селското стопанство. На по-младите от мен няма как да обясня кой е Мичурин и каква е неговата роля за бурното „развитие“ на селското стопанство след помешчиците. Трябва им много време за четене, а в подкастовете и реалитита за такива неща не се говори. От по-старите само някои си спомнят за човека, повечето го свързват със страхотни морски спомени от… Царево…
Та, Европа, люлката на съвременната цивилизация, неслучайно е станала такава. От изследванията на археолозите знаем, че Homo Sapiens, въпреки че се е появил в районите на Северна Африка, е намерил изключително плодотворно място за развитие в… Европа. Причината за това е бил уникалният климат, където има и топло лято, и свежа пролет, и прохладна, до много студена зима. Четирите сезона са определяли успешното развитие на земеделието от 2-3000 години насам. Вижте картата на Европа и къде са най-плодородните земи в… света по онова време.
В едни райони се е гледало жито, в други грозде, дини, ябълки, орехи или овце и кози. Взаимното допълване през столетията е осигурявало и стимулирало търговията и развитието. Щяхме ли например да имаме съвременни кораби днес, ако преди 1000-2000 години не е имало нужда от малки лодки и галери, с които да се превозват маслините по Средиземно море? Или жито и овце от единия бряг на една река – до другия. Я щяхме ли да имаме автомобили днес, ако преди хилядолетия Човекът не бе измислил колелото, за да превозва стока на дълги разстояния? За да я продаде и купи друга стока, която той не произвежда.
Пари, автомобили, кораби, писменост, договори, къщи и складове, заводи… всичко това води началото си от разнообразието и желанието на човек да обменя това, което има, за това, което няма. Разнообразието е двигателят на прогреса. Винаги е било така.
Добре, обаче дойде Обединена Европа, после Еврото и ЕС – и кой знае защо решихме да имаме квоти. А после и ограничения. А след тях и… субсидии. И най-безмисленото – през субсидиите едни пари от данъци се пренасочват към губещи производства, за да ги стимулират. Ако при ИТ и медицината това е задължително (да правиш открития и проучвания за бъдещето), то при земеделието то се оказа пагубно.
Та, от 20-30 години цялото земеделие в Европа е на някакви видове дотации или неестествени стимули. Зоните в Европа имат различни климатични пояси и особености. Някъде е много по-топло и става за грозде и лимони, другаде е по-влажно и студено и е идеално за ябълки, круши или гледане на крави.
Хубаво, обаче евро-Комисарите (те са много малко Евро, и с много големи букви КОМИСАРИ), решиха, че насилствено ще изравняват условията за живот и отглеждане на земеделска продукция. Вследствие на което в райони, където е доста по-сухо, се наливат огромни пари за напояване, за да се гледат продукти, на които им трябва повече вода. В райони, които са отдалечени на стотици километри, се наливат пари, за „да не загинел поминъкът“ в земеделска продукция, която не вирее там или няма път до нея.
Цялата идея на Обединена Европа се изроди, когато вместо „Обединени в разнообразието“, идеите се превърнаха в „Обединени да правим едно и също“. Хората от моето поколение помнят може би, когато през 90-те години Европа (мисля, че Франция и Италия бяха инициатори) наложиха квоти за грозде и вино, та насилствено бяха изкоренени хиляди, ако не и милиони декари прекрасни лозови насаждания в България. Щото те не давали – конкуренция било имало? И до ден днешен се дават субсидии за гледане на продукти в райони, дето не стават за домати или за цвекло, или… Това тотално изкриви пазара. От една страна – огромни пари, хвърлени по Мичурински, пари от европейските данъци, от друга страна – удушаване на конкуренцията точно там, където съответният продукт може да вирее без помощи.
Та нали Европа трябваше да бъде обединена? Нали трябваше да взема от всяка страна най-хубавото и да го използва за своя (общоевропейска) полза? Конкуренцията трябва да е базирана на географските особености и възможности на отделните страни и да ги използва, а не са самоубива собственото си производство, когато същевременно има вече други сериозни конкуренти – вижте само Египет колко ябълки и картофи вече изнася за Европа, вместо те да се гледат на плодородните почви на континента. Половината от подправките, които прекрасно биха вирели в Родопите или Странджа, се внасят от Азия? Защо!!?
Ако французите не могат да произвеждат евтини ябълки – не ги субсидирайте – оставете ги. Нека от това спечелят Полша или Германия. Поляците пък няма да могат да произвеждат друго, което ще расте в Испания или Гърция – нека там се развива.
Субсидиите изкривиха и опропастиха пазара. По същия начин, както субсидиите за фотоволтаици съсипват плодородни земеделски земи на места, където слънчевото греене е недостатъчно. Като няма субсидии в т. А и т. Б на Европа, там цените и заплатите ще паднат, но пък на други места ще се увеличат. Нещо, от което по естествен начин ще се възродят забравени райони. Обезлюдяването на една Северозападна България, например, също би могло да спре, ако в нея, освен българите, се преселят френски, белгийски или латвийски земеделци например.
Нали Европа трябваше да е Обединена и от всяка държава да се взема най-доброто – това, което може да произвежда с минимални усилия, за да се задоволяват нуждите в други? Така се развива търговията, така се стимулира и вътрешната миграция на работници – този, който разбира от домати, орехи или овце, да иде там, където те „виреят“ най-добре, най-лесно… защото и там неговата производителност ще е най-голяма и няма да зависи от подаянията на КОМИСАРИТЕ…
Основното, което трябва да се субсидира, е инфраструктура, транспорт и образование.
Европа има нужда от разум, от връщане към естествените капиталистически отношения вътре в съюза, за да бъде по-силна и конкурентна на съседите си. Вместо Мичуринци и съветски комисари, може да пита и погледне добрите примери в Америка – тук, например, никой не би си и помислил да гледа лимони в Минесота.
.
.
