.
За 20 години съществуване на нашия интернет портал Еврочикаго многократно сме писали за електронното гласуване. От 2009 г. регулярно пред всички избори сме изпращали различни анкети до партии и политици, с настояване да се приеме гласуване по интернет поне за българите зад граница. През 2016 г. точно от редакцията ни тръгна Петиция (вж. линк) с идея за гласуване по пощата за българи в чужбина от държави, в които такова гласуване е прието (сред тях са САЩ, Канада, Австралия и др.).
А когато през 2019 г. от партия „ДА, България“ обявиха, че са подготвили софтуер за провеждане на вътрешни избори, ние първи ги похвалихме за свършеното. Още повече, че от партията съобщиха в медиите, че са готови да предоставят кода на тяхната апликация за гласуване на институции и организации, за да я използват свободно за подобряване на демокрацията. Свързахме се с централата им и я поискахме. Смятахме да я използваме сред емигрантите в Чикаго, при изборите, каквито планирахме да правим, за да решаваме вътрешните въпроси на диаспората ни. Първоначално ни бе обещано, че ще ни предоставят програмата и кода й. Но постепенно от партията (и по-точно от настоящия депутат Мирчев), ни бяха поставяни все по-високи условия, за ни я дадат, като накрая съвсем ни отказаха.
Но постепенно (към края на 2019 г.), в редакционния ни екип осъзнахме, че не е проблем гласуването (компютрите и машините), а в чии ръце е броенето и в кого е ключът към програмите.
Ето защо през 2020 г. пишещият тези редове заедно с още няколко души – експерти в своите области, се обърнахме от САЩ с обръщение: Гласуването по пощата се превърна във фарс, не допускайте подобни решения в България (линк).
.
Тук ще спра с ретроспекцията и ще се върна към поредното доказателство – как всяка добра идея може да бъде провалена и компрометирана, когато попадне в ръцете на политиците. Отгоре на всичко това, партия „Да, България“ се събира днес на Третата си национална конференция. Делегатите ще изберат свое европейско политическо семейство и стратегия за развитието на организацията. Част от членовете поискаха да бъде избран и нов Национален съвет и промени в устава. Най-вероятно и тези избори ще бъдат направени с онази програма, чийто код отказаха да дадат на Еврочикаго.
Тревожен сигнал и проблем е, че заедно с подготовката на конференцията, членове на партията от два-три дни сипят хули и кал по един млад компютърен специалист и доброволец – Благослав Михайлов.
.
Той е най-известен с безплатното приложение strazha.bg, което и ние сме използвали, за да разберем как гласуват и как се изказват депутатите ни, и доколко думите и делата им се припокриват. Сайтът „Стража“ може да изиграе огромна роля в демократизирането и прозрачността в Народно събрание, но за съжаление парламентаристите ни често неглижират резултатите му. През последните дни Благослав Михайлов е предмет не само на неглижиране и очерняне, нo вече и на заплахи (засега само финансови), заради това, че младежът е дръзнал да изкаже мнение, различно от обявеното от партийните лидери.
По-надолу поместваме поста от ФБ страницата на Благо Михайлов, който силно е разгневил партийни функционери на „ДА, България“, защото в него се описват някои обективни проблеми на електронното вътрешно гласуване в „ДА БГ“. Следва цитат от Фейсбук:
„Електронното гласуване вероятно е бъдещето на демокрацията, но ако не се приложи адекватно, може да бъде МНОГО ЛОШО. В България знам за една партия, която използва електронно гласуване на вътрешнопартийно ниво – това е „Да, България“. Наскоро ми стана интересно да науча повече за тяхната система и затова си говорих с различни хора. Нещата, които научих… честно казано, малко ме притесниха.
„Да, България“ взима ключови решения, включително и избира своите органи чрез приложение за електронно гласуване. Този уикенд „Да, България“ ще проведе Национална конференция, на която новата дясноцентристка посока на партията ще бъде легитимирана именно чрез това приложение, с което членовете на партията ще изразят своята воля.
Приложението, с две думи, представлява плъгин за WordPress, който (ако не се лъжа) е написан от хора във фирмата на Иво Мирчев. Доколкото разбрах, гласовете се събират на централизиран сървър, който накрая изкарва обобщения резултат. Достъп до приложението се осъществява чрез QR код, който от партията ти го пращат по мейла. Ако някой по някаква случайност има твоя QR код, той може да гласува от твое име и ти няма как да знаеш за това.
Този модел на електронно гласуване ми се струва доста проблематичен. Не само, че няма как да се удостовери самоличността на всеки глас, но и крайният резултат няма как да бъде независимо верифициран. Очаква се членовете да имат сляпо доверие на резултатите, които идват от сървъра и се прожектират на конференцията.
Нека бъда максимално ясен. Аз не казвам, че с тази система е имало злоупотреби, защото досега не съм видял доказателства за това. Но самият факт, че системата е толкова непрозрачна и злоупотреби могат да се направят толкова лесно, ме кара много да се притеснявам. Представете си ако подобен модел се приложи на нивото на цялата държава. Дали бихме могли да му имаме доверие?
Всеки, който има достъп до този сървър, би могъл лесно да произведе каквито резултати иска, с един много прост скрипт. Освен това безразборното разпращане на QR кодове, за които няма никаква отчетност, означава, че един човек, който по някаква причина е получил много QR кодове, може да произведе какъвто иска резултат, дори без да пише скриптове. И това няма как да бъде проследено.
Малко ми е тъжно, че тази партия, в която има много хора с високи технически компетенции, е допуснала безкритично да се използва нещо подобно. Но за жалост в политиката много често виждаме как целесъобразността се поставя над принципите.
Но вижте… електронното гласуване е напълно осъществимо, използвайки криптография. Тези технологии са достъпни от много десетилетия, но за да бъдат използвани в по-големи мащаби, е необходимо ниво на техническа грамотност, която все още не е масова в България. Това ще отнеме много години да се промени.“
Тук спирам с цитирането и потвърждавам, че вярвам на думите на младежа, защото сам познавам висококвалифициран специалист, който пред мен е изпращал до наши политици и държавни лидери текст със следното съдържание:
„Поставени цели:
– Завършено на 100% електронно правителство
– Безплатен електронен подпис за всеки Български гражданин над 14 години. Напълно удостоверяващ самоличността, базиран на патент в САЩ.
– Електронно гласуване на всички устройства с достъп до интернет, включително и в селския магазин на касовия апарат. 0% човешка намеса. Електронното гласуване не отменя правото на хората да отидат и до урните, ако не желаят да използват електронното.
– Мобилни и настолни апликации за всяко министерство, базирани на единни стандарти между министерствата.
– Единно езеро от данни, което да може да записва и отговаря на минимум от 1 000 000 заявки в секунда, и изпълняващи всички критерии по GDPR.
– Независима ИТ инфраструктура, която ще се намира на два или повече региона в Европа и е сертифицирана да обслужва държавни данни. Това означава, че „Информационно обслужване“ вече няма да има никакъв достъп до данните, за да може да ги манипулира в зависимост от това кой е на власт. Също означава, че данните НЯМА да бъдат пазени на територията на България.
– Аналитични инструменти за мигновенни рапорти на данни с ниво на достъп по стандартите на Европейския съюз и НАТО.
– Пълен и прозрачен одит на цялата система от лицензирани световни одитори.
Цена $5 000 000 и срок на изпълнение 15 месеца.“
Край и на този цитат.
А сега си спомнете колко средства са хвърлени до днес в България по гореизброения списък и още колко ни остават да дадем без гарантиран резултат.
И как да бъде гарантиран резултатът, след като няма нито един наказан политик за неизпълнени обещания или за явни лъжи? Нещо повече – оказва се, че партийците си позволяват все повече – вижте какви заплахи получава Благослав Михайлов за изказаното от него мнение във ФБ.
И е прав Благо да се защитава с думите: “Тези хора не просто биват толерирани, те биват издигани на най-високите позиции в партията. И то биват издигани с онова приложение за електронно гласуване, за което ставаше въпрос…”
Учудващо мъдро е и друго заключение на младия компютърен специалист:
„Проблемът е, че властта винаги те корумпира, дори и в началото да си започнал с изцяло чисти намерения. Когато първи приоритет ти стане задържането на властта, ти много бързо започваш да правиш ужасни неща, особено ако ги няма обществените механизми, които да те спрат. Това може да стане навсякъде, няма нищо в ДНК-то на народите, което да ги кара да бъдат такива. Всичко се дължи на културата на едно общество, която се натрупва с вековете.“
Сърдечно благодаря на Благо и на вероятно стотиците като него доброволци, които със своя безплатен, дарен на обществото труд, и със смелост се изправят срещу недъзите на системата и налаганите със сила или пари мнения.
Време е и ние да предупредим политическите лидери, че измамите им няма да бъдат търпени дълго и историята няма да им прости.
А дали е имало измами на изборите в „ДА, България“? Оставям Ви да решитесами, като изгледате видеото по-долу, което е от предишната им национална конференция.
.
.
И докато гледате, пребройте хората в залата… Колко са? А вижте на екрана и на телефоните колко са гласувалите!
.
.
Камерата се мести и се вижда как пред някои хора има много листа. Други хора си ги държат в папки. Някои са ги разпиляли пред краката си…
.
След като видях горните кадри, разбрах защо на мен не ми бе даден кода на програмата за гласуване, както ми бе обещал г-н Мирчев. Та кой ли политик ще позволи да му видим програмата с толкова пробойни!
И вече е разбираемо държанието на настоящия депутат пред мен през 2019 година, по повод на моето питане за кода на програмата – вж.видео:
.
.
Ще завърша с думите – никога не се доверявайте на политиците, а ги проверявайте! Дори и те да са от своите! И както правите с памперсите – сменявайте ги често!
От друга страна, уважавайте доброволците и техния труд. Те са тези, които работят за нас и са нашата истинска стража.
П. Стаматов
.
