.
ДА СЕ СБОГУВАШ
Да се сбогуваш със дома,
макар и чужд,
макар и чужд,
където корени, листа и съчки
са част от сетивата,
където всеки ъгъл,
рафт или прозорец
е познат,
където бил си себе си
по пътя на съдбата.
Да се сбогуваш със дома
макар и чужд,
макар и чужд,
макар и стар,
обрулен, непоправен,
където имал си пристанище
и всъщност
друг такъв дом си нямал
в пътя си неравен.
Ще се събудят утре
котките без теб,
бездомни котки,
спящи на терасата;
ще се разлисти орехът
огромен, извисен –
и къщата
ще се изгуби зад листата му.
.
Мариана Христова
.
