Илюстрация: cross.bg
.
На всички читатели желая:
Живот + Здраве + Късмет = Дълголетие, Баболетие, Прабаболетие, Дядолетие, Прадядолетие…!
.
Възхвала на кокичето
Христо Фотев
Скочи из свойта зима ти!
Взриви я с тънкото си тяло.
Включи ме в скока си расти
Зелено и до болка бяло…
Расти не утре, а сега!
В снега с атаки поривисти.
Вдигни ме строго из снега
с тризъбеца на свойте листи!
Преди най-първата трева,
в часът на тая зима дива,
учи ме как леда с глава
сияйно нежна се разбива.
Единствено – расти сега!
Сега вдигни се ти веднага!
Ти срещу моята тъга
скочи със блясъка
на твойта шпага!
.
И да си пожелаем света да е съвсем друг
“Да ти взема болката” (цáвът даним) – казват арменците на човек, който е угрижен – научих това от големия режисьор Крикор Азарян, от едно интервю с него. Притесни ме откровеността на този мъдър човек, изречена шест месеца преди да си отиде завинаги от този свят(14 декември 2009 г.): “Много е красиво, но не е истина. Човек не може да вземе болката на другия. Може да съчувстваш, но не можеш да го съпреживееш.” И още по-мъдрото: “Представяте ли си какъв би бил животът, ако чувстваш болката, която причиняваш? Светът щеше да е съвсем друг.”
И една малка, но много ценна част, от поемата “Ценното време на зрелостта” (The Valuable Time of Maturity) на големия бразилски поет Мариу ди Андради (1893–1945):
Преброих годините си и открих, че ми е останало по-малко време да живея занапред, отколкото е времето, което съм живял досега.
Имам повече минало, отколкото бъдеще.
Чувствам се като момчето, което получило купа с бонбони. Отначало то ядяло лакомо, но когато забелязало, че са му останали само няколко, то започнало да ги вкусва бавно…
Не толерирам манипулатори, интересчии, кариеристи, маневристи.
Ядосват ме индивиди, които се опитват да дискредитират по-кадърните, за да си присвоят техните места, да си припишат техните таланти и постижения…
Презирам хората, които не спорят за съдържания, а за титли…
Искам да живея с човечни хора, много човечни, преди всичко друго, човечни…
…Душата ми бърза. Няма много лакомства в пакета.
.
Praise of the snowdrop
Hristo Fotev
Jump out of your winter!
Blew it up with your thin body.
Involve me in your jumping growth
Green and painfully white …
Grow not tomorrow, but now!
In the snow with gusty attacks.
Lift me strictly out of the snow
with the trident on your leaves!
Before the very first grass,
in the hour of this wild winter,
teaches me how the ice with my head
radiantly gentle to break.
Solely – grow now!
Now get up instantly!
You against my sorrow
jump with the glitter of your sword!
.
Д-р Георги Чалдъков
.
