Илюстрация: Уикипедия
.
Все още пазим спомена
още сме ние но тези
до нас и след нас
не ни
разпознават
ние сме
чужди
за тях
Все още пазим кръвта
но телата си тръгват
заминават си
С тях поема на път паметта –
на очите
на пръстите
и милувките
Вашата кръв се влива
в друга река нашата бе
пренесена в куфари
потопена
между Охайо и
Алегени
Ще знаеш ли
. коя съм била
как съм стояла с дни
край реката
. няма да знаеш
как ръцете се давеха
как копаех
с пръстите гроб
портретът ми
. няма да значи
нищо за теб
просто
една непозната
от албума със снимки
Тъмни силуети
край реката на
паметта:
Вземете си сбогом
Вземете си сбогом
.
Людмила Калоянова
––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––
* Още от същата авторка – вж. тук, тук, тук и тук.
.
