Тя – Свободата

.

Стихове на Христо Фотев,
подбрани специално за днешния празник
от д-р Георги Чалдъков

.

БЪЛГАРИЯ

Благодаря ти за голямото търпение
и за голямото мълчание, Българийо!
В прозорците на тъмните ти влакове
душата ми се радваше на себе си…
В прозорците живота ми приличаше
на истински – приличаше на щастие!
Но се разбиха в тъмното прозорците
и вятъра ти ми разкъса дрехите..
Студено ми е – приеми ме в своите
обятия на селска Богородица!
Не ме отблъсквай, моля те, изслушай ме
и помогни ми да не лъжа повече!
Не позволявай да умра –
закриляй ме
от страшната магия на красивите
предмети и красивите подаръци…
Усмихвай се на масата ми дървена –
единствената маса на живота ми.
Не позволявай да умра – завинаги
да си запазя вярата в приятели…
Закриляй ми усмивката – помагай ми
да задържа до края добротата се!
И извади ме от кръга на многото
безименни жени – съпротивлявай се,
за да заплача пред една-единствена
и майка тя да бъде на децата ми.
Не позволявай да умра –
закриляй ме
от страшното приятелство на хората,
които те изгубиха – показвай ми
измамата на техните ласкателства,
не ме убивай с тяхното признание!
Сближавай ме със болките си, вдигай ме
с ръцете на внезапните си радости,
аз ще докосна своите съзвездия –
ще ги положа тихо пред нозете ти.
И приеме ме – издържа ли дългото
пътуване към тебе, съхранявай ме
в унесените устни на децата си,
за да живея – да живея истински!
Не позволявай да умра –
сближавай ме
и отсега с дълбоките си корени,
със корените плахи на цветята си,
с дърветата си отсега сродявай ме,
за да не мисля за смъртта – без никаква
уплаха да се върна във земята си,
да й прекрача прага с облекчение
и да замлъкна в тихите обятия
на майка ми!

Благодаря ти за голямото търпение
и за голямото мълчание, Българийо!

.

ТЯ – СВОБОДАТА

Из поемата „Книга за свободата“

На Георги Баев

Не на площадите – а в нашите души
Тя – Свободата – се изгражда и руши.
По-съвършена от невинното ни детство,
не се предава и приема Тя в наследство.
На себе си прилича – и на любовта.
По-неизменна и по-лична от кръвта…
Тя е надеждата ми в действие и сила.
Към нея се пристъпва нежно с „Мила“…

Тя е сюжета на живота ми в една
завършена от край до край вълна.
Ти, в темпа й дъгообразния, по име,
презиме и фамилия – търси ме!
Между покрусата срещу ми – и възторга.
Не в досието ми – в сияйната му морга.
Не в алкохолните ми жестове – ела!
Търси ме в спомена за бившите крила.
В нощта пропукана от връзката интимна
на шепота – със барабаните на химна….
Навярно е от там – в самата си душа
аз свойто щастие внезапно да руша.
Вината ми пред вас – с какво да я измеря?
Сълза – студено ми е в топлата ти сфера.
Къде съм? (Може би във мярката доколко
си моя – смъртно моя – чужда болко.)
Или във скока ми над думите? Къде?
Коя от тях ще ме спаси – и предаде?
Не зная… Но във всички ти по име,
презиме и фамилия – търси ме!

Изгубя ли – или любовно подаря
от теб – о, моя Свобода, една искра,
най-малката, срещу ми всяко огледало
внезапно да изхвърли бившото ми тяло…
И Ти, о, Господи, където и да си,
за ужасените, вдигни ме, ти коси,
хвърли ме в орбита, изваяна от сяра
пред кулата бургаска, там на тротоара,
и гларуса – акула твоя – да се спусне
над спомена за мен и бившите ми устни!

Тя – Свободата се изгражда и руши
не в директивите – а в нашите души.
На думите е Тя душата строга.
Как ражда – и как бди над диалога.
И никой няма право… Само Тя
ми дава право да говоря – и летя!
Тя е живота ми във действие и сила.
В деня, когато ще пристъпя с – Мила,
о, мила, сладка Свобода – и разбера
високо – там в нощта – че няма да умра.

.

––––––––––––––––––––––––––––––––––-

.

.