Йени чери IV

.

Из бъдеща книга на Хасан Ефраимов

Части I, II и III – вж. тук, тук и тук.

.

Скоро новодошлият разтоварил каруците си в къщата на Гяур Коста, сякаш му е бащиния, купи 40 дьонюма/1/ зема, които имамът се опитваше да продаде отдавна, но все не успяваше, защото никой, освен агата, нямаше възможност да ги плати, ала изедникът се опитваше да му ги вземе на една четвърт от цената. Имамът сякаш искаше малко множко, предвид това, че земите му бяха досущ до селото, но исполинът изобщо не се пазарил, а платил толкоз, колкото му поискал имамът. Ходжата, който бе записал сделката в кютюка, разправяше после, че оня наброил направо алтъни. Ей така, просто бръкнал в пояса си и изкарал цяла кесия, пълна с истински алтъни, от които дал една жълтица дори на ходжата, затова, че е изповядал сделката и я записал в кютюка.

Не мина много време и същият цани дюлгерите на Беньо да му построят къща върху земята, която купи. Не стига това, ами и им платил предварително. Ей тъй, изкарал отново онази прословута кесия от пояса си и им броил отново направо алтъни, сякаш сигурен, че няма да вземат жълтиците и да избягат, а ще си свършат работата, както трябва. „Като свършите и, ако ми хареса, ще ви дам още“ – даже им казал; и онези, сякаш окрилени, почнаха работа още на следващата утрин в тъмни зори.

Не мина много време и из селото започнаха коментари. И понеже никой не знаеше нищо за новодошлия, това бяха обикновени клюки и дори клевети. Започнаха от берберницата, където обикновено около бъбривия берберин, който беше и един от най-добрите и класни клюкари в селото, винаги се събираха хайлязите и хайманите на селото.

– Чу ли какво имало в каруците? – подхващаше той поредния нещастник, дошъл да си оформи мустака. – Злато!

– Е как злато, бе?

– Злато, злато… – намесваха се и потвърждава и сеирджиите наоколо.

– Иначе откъде мислиш, че е тази пълна кесия? То, чувал да беше, щеше да свърши. Ей, на… Цялото село да бяхме се събрали, пак нямаше да можем да купим земята на имама, а той… Бръкна в пояса си и направо… с алтъните.

– Есента ходих на панаира в Шумну/2/, разправяха, че ей, оттатък Ески Истанбуллук/3/… – започваше разказа си друг. – И там разправяха, че…

– А бе, кога си ходил на панаира в Шумну и ти, бе? – засичаше го веднага друг. – Ходил си, когато щяха да те женят, а миналата година вече ожени дъщеря си. Приказваш и ти…

– Е как да не съм ходил?

– Ей тъй, не си ходил.

– Ти ли ще знаеш по-добре, или аз?

– Добре де, кажи какво разправяха – поощряваха го и други.

– Ей, оттатък Ески Джумая/4/ аз не съм ходил и не съм видял, ама имало огромен боаз/5/. Пътят се виел през планината, а наоколо само канари. Разправят…

– Какво разправят, бе?

– Било тъмно дори през деня.

– Е как и през деня, бе?

– Ми, канарите закривали слънцето чак.

– Е как? И през деня с фенер ли ходели хората, бе?

– Ся, там не знам, казах, че не съм ходил, ама там се появил един Боаз кесян/6/. Ей тъй, изправял се на пътя на нещастниците и после келлето/7/…

– Е как бе, ей тъй, за едното нищо ли?

– Обирал им парите и стоката. Та този, нашият… Разправят, че обрал десетки кервани. Иначе откъде четири каруци стока? Само ограбено е това.

Не закъсняха предположенията и в кафенето, където филджаните с горещото и ароматно кафе развързваха езиците и на най-мълчаливите.

(Следва.)

.

Бележки:

1. Дьонюм (на турски dönüm) – мярка за земна повърхност. Един дьонюм е равен на 919,3 m².

2. Шумну – Шумен.

3. Ески Истанбуллук – Велики Преслав (старата българска столица е назована с това име в османски тимарски дефтер от XV век).

4. Ески Джумая – Търговище.

5. Боаз – планински проход, дефиле, пролом.

6. Боаз кесян – „прерязващ гърлото“.

7. Келле – глава.

––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––

Бел. ред.: Публикуваните тук части от бъдещата книга не следват последователността на главите, които ще бъдат в книгата.

.