Законопроект предвижда Съвет за координация на политиките за българите извън страната

.

На 28 февруари 2024 г. се провежда заседание на Комисията по политиките за българите извън страната към Народното събрание, при следния дневен ред „1. Представяне, обсъждане и гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за българите, живеещи извън Република България, № 49-302-01-83, внесен от Министерски съвет на 28.12.2023 г. – за първо гласуване; 2. Разни“. Това, което се предлага в този законопроект на Министерски съвет, е създаването на Съвет за координация на политиките за българите извън Република България. 

.

.

По точка първа от дневния ред на заседанието са изслушани представители на Министерство на външните работи във връзка с предложения законопроект. Има дискусия между членовете на Комисията и присъстващите гости. Становище по темата изказва и Галин Георгиев – съпредседател на Дружество за връзки с бесарабските и таврийските българи „Родолюбец“. По-късно с 5 гласа „за”, 2 гласа „против“ и 0 гласа „въздържал се” Комисията предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване този законопроект. По т. 2 е направено изказване и е отправен въпрос към представителите на МВнР от члена на Комисията Костадин Костадинов, относно казус с молдовския и български гражданин Виктор Петров – заместник на Башкана на Гагаузия.

При представянето и обсъждането на Законопроект № 49-302-01-83, чрез който се предлага създаването на Съвет за координация на политиките за българите извън Република България, никой от присъстващите не споменава, впрочем, че за предвидения в Закона за българите, живеещи извън Р България, Национален съвет на българите, живеещи извън Р България – който никога не бе създаден, имаше опити той да бъде конституиран като изборен орган, самите български общности зад граница, организирани в обществени съвети по държави, да излъчат свои представители в него. Което бе залегнало и в Националната стратегия за българските граждани и историческите български общности по света (вж. тук: National_Strategy_for_Bulgarian_Citizens_and_Historical_Bulgarian_communities_worldwide), приета от Министерски съвет преди вече почти 10 години. В тази стратегия основен акцент бе именно изборното инстуционално представителство на българите в чужбина: на национално ниво – чрез споменатия Национален съвет, и на местно ниво – члез Консултативни обществени съвети към българските дипломатически представителства по света. Но нито Национален съвет има, нито Консултативни обществени съвети към българските посолства и консулства. Освен това в Националния съвет бе предвидено в него да участват, освен избрани представители на българската диаспора, и представители на българските институции.

Но сега, през 2024 г. се оказва, че според вносителите на законопроекта, предложения в него Съвет за координация на политиките за българите извън Р България ще съществува заедно с предвидения в Закона Национален съвет за българите, живеещи извън Р България, какъвто никога не бе създаден. Ето например един цитат от казаното на това заседание, относно този законопроект, според както е представен на депутатите – членове на комисията:

„Съветът за координация на политиките е наддържавен орган, който ще съществува заедно с предвидения в момента в Закона Национален съвет за българите, живеещи извън Република България. Съществуващият в момента Национален съвет се състои от представители на българската общност в чужбина, докато предлаганият нов Съвет за координация на политиките за българите извън Република България, ще бъде постоянно действащ консултативен орган на Министерския съвет.“

Въпреки това явно противоречие или недоглеждане, създаването на подобен Съвет за координация на политиките за българите извън Р България би могло да изиграе положителна роля. Защото може да издигне, при достатъчно добра воля и ангажираност на членовете на Съвета, равнището на взимане на решения и тяхната координация на друго институционално ниво. В този Съвет, според законопроекта, ще участват редица министерства – Министерството на правосъдието, Министерството на външните работи, Министерството на културата, Министерството на труда и социалната политика, Министерството на вътрешните работи, Министерството на образованието и науката, Министерството на електронното управление, както и Изпълнителната агенция за българите в чужбина. Съветът ще се председателства, според законопроекта, от премиера и в него ще участват редица министри. А единственият специализиран орган, предвиден законодателно досега, относно координацията на политиките за българите в чужбина – Агенцията за българите в чужбина, която бе към Министерски съвет, а после бе прехвърлена към Министерството на външните работи (и с това институционалния й ранг падна още), е орган, който не можеше и не може да нарежда нищо нито на министри, да не говорим за премиер, относно политиките за българите извън страната. И министерствата не бяха и не са досега в добра координация помежду си относно различни програми, проекти, политики, касаещи в една или в друга степен българската диаспора по света.

Остава някой ден българската държава да се сети, че политики към българските общности по света продължават да се мислят и правят само от представители на българските институции. Че не се изпълняват официално приети документи на Министерски съвет, касаещи българите зад граница. И че няма приемственост в институциите – сменят се различни състави на парламента, състави на парламентарни комисии, сменят се правителства, министри, чиновници, сменят се дори експертите в Комисията по политиките за българите извън страната. И се оказва на практика, че това дали един специализиран орган съществува или не, и дали един официално приет държавен документ се изпълнява или не, няма особено значение. Даже и памет няма понякога за това какво е било решавано и изпълнявано или не преди.

.

Следва стенограма от заседанието на Комисията по политиките за българите извън страната, проведено на 28 февруари. Стенограмата е публикувана в сайта на НС.

П Р О Т О К О Л
№ 10

На 28 февруари 2024 г., сряда, се проведе редовно заседание на Комисията по политиките за българите извън страната.
Заседанието се проведе при следния

ДНЕВЕН РЕД:

1. Представяне, обсъждане и гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за българите, живеещи извън Република България, № 49-302-01-83, внесен от Министерския съвет на 28.12.2023 г. – за първо гласуване.
2. Разни.

Списъкът на присъствалите народни представители – членове на Комисията по политиките за българите извън страната, и списъкът на гостите се прилагат към протокола.
Заседанието на Комисията бе открито в 17,00 ч. и ръководено от председателя господин Цветан Енчев.

* * *

ПРЕДС. ЦВЕТАН ЕНЧЕВ: Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин заместник-министър Стойчев, уважаеми гости! Откривам днешното заседание на Комисията по политиките за българите извън страната.
Разбирам от колегите, че имаме кворум и можем да заседаваме.
На първо място искам да предложа на вниманието на народните представители дневния ред, който всички сте получили, надявам се.
1. Представяне, обсъждане и гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за българите, живеещи извън Република България, № 49-302-01-83, внесен от Министерския съвет на 28.12.2023 г. – за първо гласуване.
2. Разни.
Уважаеми народни представители, има ли други предложения по дневния ред? Не виждам.
За – 7, против и въздържали се – няма.
Дневният ред е приет.

Преминаваме към точка първа от дневния ред:

ПРЕДСТАВЯНЕ, ОБСЪЖДАНЕ И ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА БЪЛГАРИТЕ, ЖИВЕЕЩИ ИЗВЪН РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, № 49-302-01-83.
Внесен от Министерския съвет на 28.12.2023 г. – за първо гласуване.

На днешното заседание присъстват от Министерството на външните работи Тихомир Стойчев – заместник-министър; Георги Воденски – директор на дирекция „Консулски отношения“; Гергана Димитрова – главен юрисконсулт в дирекция „Консулски отношения“; Станислав Станоев – главен юрисконсулт директор „Консулски отношения“; Елена Найденова – парламентарен секретар на политическия кабинет на заместник министър-председателя и министъра на външните работи на Република България. От Дружеството за връзките с бесарабските и таврийските българи „Родолюбец“ доктор Галин Георгиев – съпредседател на сдружението и Валентина Димитрова – член на сдружението.
За нашите гости бих искал да помоля, когато взимате думата, да се представяте. Това е за нуждите на протокола, за да можем да отразим коректно Вашите изказвания. Благодаря.
Бих искал да дам думата на вносителя да представи Законопроекта. Кой ще вземе думата? Заповядайте, господин Заместник-министър.

ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ТИХОМИР СТОЙЧЕВ: Благодаря.
Тихомир Стойчев – заместник-министър на външните работи.
Уважаеми, господин Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Имам удоволствието да представя на Вашето внимание Проект на решение до Министерския съвет за одобрение на Проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за българите, живеещи извън Република България.
С предложения Законопроект се отговаря на необходимостта от координиране на дейностите на държавните органи по отношение на политиките спрямо българите в чужбина. За целта се предлага създаването на Съвет за координация на политиките за българите извън Република България. На този Съвет се възлагат функции по координацията при разработването, провеждането, мониторинга и оценката на държавната политика по отношение на българските общности и техните организации извън страната.
Създаването на Съвета е предпоставка за разрешаване на въпроси от координационен характер, свързани със запазване и разпространение на българския език и култура сред българските общности зад граница. В това число и опазване на българското културно-историческо наследство. Съветът ще издава насоки и ще препоръчва действия за реинтеграция на завръщащите се в Република България български граждани, ще защитава правата и интересите на българите зад граница, ще синхронизира дейностите по програми и проекти насочени към българските общности и техните организации извън страната и ще координира работата на органите на централната власт при провеждането на политиката, свързана с българите извън страната.
Съветът за координация на политиките е наддържавен орган, който ще съществува заедно с предвидения в момента в Закона Национален съвет за българите, живеещи извън Република България. Съществуващият в момента Национален съвет се състои от представители на българската общност в чужбина, докато предлаганият нов Съвет за координация на политиките за българите извън Република България, ще бъде постоянно действащ консултативен орган на Министерския съвет. И ще се състои от председател и представители на редица министерства, Министерството на правосъдието, Министерството на външните работи, Министерството на културата, Министерството на труда и социалната политика, Министерството на вътрешните работи, Министерството на образованието и науката, Министерството на електронното управление и Изпълнителната агенция за българите в чужбина. Благодаря Ви.

ПРЕДС. ЦВЕТАН ЕНЧЕВ: Някой друг от вносителите желае ли да вземе думата?
Уважаеми народни представители, предоставям думата, има ли желаещи?
Заповядайте, госпожо Цонева.

АНТОАНЕТА ЦОНЕВА: Благодаря, господин Председател.
Аз искам да изразя своето удовлетворение от това че за първи път от много време насам ще имаме, в случай че Законопроектът бъде приет, орган, който да координира политиките за българите извън страната. И неговото значение, и капацитет се показва и от това че той се председателства от министър-председателя или от посочено от него лице. Това е една възможност да се издигне тази политика на достатъчно високо ниво, така че действително координацията във връзка с различни програми, стратегии и така нататък програмни документи в изброените министерства, чиито представители плюс Агенцията за българите в чужбина, които са включени в този съвет, да могат да координират, да съгласуват и синхронизират своите действия.
България е една от малкото страни, която не разполага с подобен вид органи, които да могат в такава хоризонтална политика да я поставят, първо, на едно равнище на взаимодействие, което дава възможност за повишаване на ефективността на тези политики. Въпреки че няма партия в България, която да не заявява своя интерес от това нашите общности зад граница и организациите на българите зад граница, да получават своята институционална подкрепа и да укрепват своите връзки със страната. На практика ние имаме почти пълно отсъствие на всякакви институционални форми, през които това да се случва. Така че аз мисля, че този съвет е много добра крачка в тази посока. И се надявам, и правилникът към него, който трябва да се изработи, да бъде адекватен така че да могат да се създадат добри практики. И в крайна сметка тези политики действително да бъдат поставени достатъчно сериозно на фокуса на централната власт.
„Продължаваме Промяната – Демократична България“ ще подкрепи Законопроекта. И се надявам това да направят и моите колеги от другите парламентарни групи, защото смятам, че това е ценно. Благодаря.

ПРЕДС. ЦВЕТАН ЕНЧЕВ: Благодаря Ви, госпожо Цонева.
Други желаещи народни представители, които да вземат думата?
Заповядайте, господин Костадинов.

КОСТАДИН КОСТАДИНОВ: Благодаря, господин Председател.
Сега, в чл. 22в, ал. 3 четем кои са членовете на Съвета, 8 човека. От тези 8 човека има 7 министри и 1 изпълнителен директор на Изпълнителната агенция за българите в чужбина. Много пъти сме коментирали в тази комисия, че ако търсим някаква институционална подкрепа и поддръжка, българският законодател много отдавна е решил този въпрос, създавайки Агенция за българите в чужбина. Тя обаче беше държавна. Когато ПП-ДБ започнаха управлението на държавата в края на 2021 г., едно от първите неща, за които много настояваха, беше да се понижи рангът на Агенцията. И тя от държавна стана изпълнителна в състава на Министерството на външните работи. Да кажем, че ако са имали идея по-нататък за създаване на определен ресор и звено вътре в Министерството на външните работи по отношение на тази агенция и за превръщането и в един постоянно действащ оперативен орган вътре в Министерството на външните работи, не знаем дали са имали такава идея, но тя така или иначе не се осъществила, защото на практика Агенцията за българите в чужбина в момента с нейните възможности и с ресурса, който е заделен, не успява да извърши това, за което е планирана като създаване преди десетилетия, впрочем, не от вчера, не от днес.
От ВЪЗРАЖДАНЕ не разбираме каква е логиката да се създава един, как го нарекохте, господин Димчев, (Реплики.), един орган на какво беше, „един пореден орган на бездействие“, който включва 7 министри. Да кажем изпълнителният директор на Агенцията за българите в чужбина, на Изпълнителната агенция, той е подчинен на министъра на външните работи, който е първият в списък. И той като му каже, ще дойде. Как се организират обаче тези 8 човека, колко време ще се събират, кога, в какъв порядък? Всъщност пореден безсмислен Съвет. Защото ние имаме такава институция, която обаче на практика унищожихме, скопихме, всъщност ПП-ДБ го направи това нещо, но за съжаление те представляваха държавата тогава. Затова говоря в 3 лице, единствено число, защото държавата унищожи единствената си що годе действаща институция до тогава въпреки многото забележки. Сега в момента не знам, честно казано, какви са тези имитативни действия? Съвет, който с три члена – чл. 22а, чл. 22б и чл. 22в, какво всъщност ще постигне? Ако ние търсим решение на проблемите на българската общност, които са много големи, и аз самият имах възможността да се сблъскам с тях в понеделник, господин Заместник-министър, когато бях в Молдова, след това минах и през Гагаузия на път обратно за България. Оказа се, че и то не от кого да е, а от вицепрезидента на Гагаузия, заместникът на …, Виктор Петров, научаваме, че там български посланик не е ходил от 2 г. При условие, че когато отива до Тараклия, защото все пак от време на време минава някаква делегация наша, отивайки за Тараклия, тя минава през Комрат, минава през цяла Гагаузия, то това е пътят, няма друг, те дори не спират. И казаха: „За нас това е много обидно“. Този съвет сега ли ще решава тези въпроси? Да не говорим, че същият Виктор Петров, ето сега Ви уведомявам тук официално, това е вицепрезидентът на Гагаузката автономия, която е една квазидържавна българска формация там, е със санкции от миналата седмица, наложени от Урсула фон дер Лайен. Той е български гражданин. Някаква реакция от страна на българското Външно министерство за това че нашите така наречени партньори налагат санкции?
Следващото нещо, което искам аз тук да питам и Ви питам директно Вас – някой консултирал ли се е с Вас, като представители на българската държава, че смятат да наложат санкции на български гражданин? Защото и ние сме Европейския съюз, нали така? Да приемем ли, че България налага санкции на свои граждани? Или всъщност както се оказва, разбирайки неофициално от Ваши служители, на практика никой не ни е питал и ние дори не сме знаели. И съответно хората в Брюксел не са знаели, че този човек е български гражданин. Макар че на мен честно казано не ми се вярва това нещо.
Затварям скобата и се връщам обратно към темата на това, което в момента коментираме. Този съвет на практика ще бъде поредната мимикрия на дейност. Няма да изпълни тази функция. Между другото имаше един друг такъв съвет, разбира се, не с толкова представително ниво с министри, който така и не беше създаден дори. Какво правим сега, поредният недействащ съвет? Само че този път няма да е недействащ от видни фигури, а ще бъде недействащ от министри. Имаме Агенция за българите в чужбина. Да кажем, че е добро включването и в състава на Министерството на външните работи, но ние от ВЪЗРАЖДАНЕ много пъти сме казвали: За да се довърши тази реформа, която беше започната, ако въобще е имало някакъв смисъл в нея, трябва да имаме един постоянно действащ заместник-министър на външните работи с ресор „Българите в чужбина“. И всичко това нещо просто става излишно. Тогава имаме много по-добра субординация, тогава имаме много по-добра йерархия, пирамидалната структура в министерствата действа отлично, ако не друго, поне това. И проблемите се решават, защото поне ще знаем кого да държим отговорен. Кого ще държим отговорен след това, ако нещо не се случи? Като искам да звънна на Съвета, да кажа и аз като Кисинджър, който питал: „Като искам да звънна на Европа, на кой номер да звънна“, като искам да звънна на Съвета, на кой – на министър-председателя, който е председател на Съвета? Или определен с негова заповед (Реплики.), ще има секретар, поредният секретар. Секретариат. Значи ще имаме Секретариат, администрация, съответно ще се разкрият работни места и така нататък. Хубаво, това явно е някаква социална функция. От тази гледна точка го одобрявам, но ако е социална функция да си го кажем и да го напишем, че имаме за цел да трудоустроим някакви хора. Вероятно верни партийни другари.
Не бива да се подхожда толкова лековато към една толкова сериозна тема, каквато е българската общност зад граница, която е милионна, многомилионна. И която има много, много различни общности вътре в нея. Няма смисъл да си говорим за тях, защото всички ги знаем, смятам все пак.
Така че ние от ВЪЗРАЖДАНЕ няма да подкрепим този текст, категорично. Ако искаме да имаме политика към българите зад граница, трябва да имаме ясно отговарящо лице за това. Имаме Агенция, тя е вътре в състава на Министерството на външните работи. Добре. Може би щеше да е най-добре да бъде отделно министерство, но никога не сме имали такова. С едни кратки експерименти, когато имахме министър без портфейл, отговарящ за този ресор. Като имаме вътре в състава на Министерството на външните работи такава изпълнителна агенция, просто трябва да определим един от заместниците. Дали ще сте Вие, дали някой друг, който да има само този ресор и да знаем, като решим да звъннем на някого, да знаем на кого ще звъним. Благодаря.

ПРЕДС. ЦВЕТАН ЕНЧЕВ: Благодаря Ви, господин Костадинов.
Други народни представители?
С Ваше позволение, уважаеми народни представители, бих искал и аз да взема думата за изказване. Бих искал да отбележа, че според мен и според нас Законопроектът е стъпка напред във вярната посока.
Виждам, че е ангажиран министър-председателят и него министър, с който да бъде назначен със заповед да ръководи този съвет. Това от една страна, отваря възможността да бъдат правени законодателни инициативи на ниво Министерски съвет, които да способстват за развитието и усъвършенстването на политиките. От друга страна, повишаването на нивото с членове на министри, съответно с Изпълнителната агенция като част от това нещо, си мисля, че наистина е крачка напред.
Има още много какво да се желае и бих искал да добавя, че може би в духа на това, което каза господин Костадинов, ако приемем този законопроект на първо четене, ние от своя страна ще търсим текстове, които да вкарат в разпоредбите отчетност на този съвет – дали ще бъде на 3 месеца, дали ще бъде на 6 месеца, този съвет да се отчита за дейността, която е извършил пред Народното събрание, съответно пред Комисията или пред когото намерим ние за подходящо, и това, което се приеме в залата. Но наистина искаме, като правим този съвет, да се потърси отчетност за дейността, която извършва и да бъде отчитано тук в Народното събрание.
Иначе считаме, че това е крачка напред. Благодаря за вниманието. (Реплики.)
Разбира се, заповядайте госпожо Цонева.

АНТОАНЕТА ЦОНЕВА: Аз използвам правото си на реплика, за да подкрепя това, което каза и председателя, защото ние в тази комисия, така да се каже, си нямаме точно министър на българите зад граница, за разлика от всички други ресорни комисии, в които може да има парламентарен контрол, блицконтрол, изслушване и така нататък, въпреки че така или иначе най-често се срещаме по темите за българите зад граница с Външно министерство, все пак идеята за това да има един координиращ орган, който да бъде качен на нивото на министър-председателя или на посочено от него лице, именно това ще бъдат и хората, които ще бъдат изслушвани в тази комисия, към които ние също бихме могли да насочваме нашите очаквания. Защото аз в практиката си, и всеки от моите колеги, когато става въпрос за различни проблеми, свързани с нашите общности зад граница, се сблъскваме с липсата на синхронизация в определени политики.
Понякога, въпреки че има, да речем заделени средства по определени програми, да речем значителни средства в Министерството на образованието, големи средства в Министерството на външните работи вече за българските общности, културни програми, свързани с нашите културни институти зад граница, изискват по-добра координация, когато такива средства се насочват включително, когато се правят годишни програми за интервенция сред общностите, би трябвало всички тези министерства, които са включени в този съвет да знаят по темата за българските общности какво се случва.
И според мен това е мястото, в този консултативен съвет тези теми да се изясняват, затова и една от точките, в която се разисква предмета на този съвет е именно координация по тези програми, финансирани с публични средства, така че да изслушваме включително и в нашите заседания, както и бихме могли да насочваме очакванията си за законодателни инициативи в тази посока.
Приключвам с това, че включително темата за реинтеграцията, която беше разисквана в предишно заседание, темата, свързана с проблеми по отношение на българското гражданство, което многократно сме обсъждали тук, свързани с различни документи, координация на институции, когато трябва такива решения да се вземат, в крайна сметка трябва да се решават и в такъв оперативен порядък, а не Комисията да събира като пощенска кутия тези проблеми, да свързва институциите, които не си говорят по тях и в крайна сметка ефективността ни да е доста ниска, защото една парламентарна комисия в този смисъл не може да бъде ефективна. Трябва да има ниво, в което да има по-висока степен на оперативност.

ПРЕДС. ЦВЕТАН ЕНЧЕВ: Аз тази реплика ще я приема като изказване. (Реплики.) Разбира се.
Други желаещи народни представители?
Заповядайте, господин Димчев.

ДИМЧО ДИМЧЕВ: Благодаря Ви.
Аз като българин, живял повече от 22 години във Великобритания, ще Ви кажа, че българите там искат съдържание, те не искат търговец, те не искат красиви опаковки.
Аз тук не виждам как този законопроект ще създаде достъп до качествена административна услуга. Съжалявам обаче, как ще решите проблемът примерно на българска гражданка, която трябва да си хване влака от Шотландия, за три часа да отиде до Посолството – единственото посолство, между другото, във Великобритания, и да се окаже, че някой е вдигнал телефона, но не е вкарал час. Тя трябва да се върне обратно там, откъдето е дошла, без да свърши това, за което е дошла.
Това ли е достъп до качествена административна услуга и как точно министър-председателят ще свърши тази работа?
Аз наистина съжалявам, но просто не виждам как този изкуствено създаден съвет ще подобри качеството. Не виждам и държавна политика, за съжаление, казвам го като човек, който дълго време е бил там – аз не съм я усетил. Съжалявам, че трябва да го кажа.

ПРЕДС. ЦВЕТАН ЕНЧЕВ: Благодаря, господин Димчев.
Други желаещи народни представители да вземат думата?
Ако няма други желаещи от народните представители, да дадем думата на нашите гости.
Заповядайте, господин Заместник-министър.

ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ТИХОМИР СТОЙЧЕВ: Благодаря, господин Председател.
Целта на Съвета е да координира държавните политики по отношение на българите извън страната и затова в състава на Съвета са предвидени да участват представители на всички ведомства, които имат отношение към нашите общности зад граница.
С предложението не се създава нова държавна институция. В Съвета ще участват представители на съответните ведомства. Изграждането и създаването на този съвет не е свързано с някакъв допълнителен бюджет, с допълнително финансиране.
Целта е, пак повтарям, да се координират, точно това, което госпожа Цонева подчерта, политиката на отделните ведомства, защото редица министерства имат свои програми и своя политика по отношение на българите в чужбина и целта е да се координират точно дейността на отделните министерства.
По въпроса с консулското обслужване на българите в чужбина, който беше поставен, да, това е въпрос, но той не е директно свързан с дейността на този съвет.
Специално за Великобритания, пред откриване е консулски офис в Единбург, в Шотландия. Ние се опитваме с ограничените финансови ресурси, и тук самата комисия би могла също да помогне на Външно министерство, защото в рамките на нашите ресурси се опитваме да правим максималното чрез откриване на представителства – допълнителни консулски, там, където има най многобройни български общности.
За Ваша информация пред откриване е Генерално консулство в Лион, в Германия, още две консулства – в Дюселдорф и къде беше още? (Реплики.) Единбург е във Великобритания. Да, и Дюселдорф в Германия.
Така че този въпрос е на вниманието на ръководството на Министерството и ще продължим да работим върху него.

ПРЕДС. ЦВЕТАН ЕНЧЕВ: Благодаря.
Заповядайте, господин Димчев.

ДИМЧО ДИМЧЕВ: Благодаря, между другото, за отговора.
Да разбирам ли, че всъщност преди този съвет да работи, Вие вече решавате проблемите на българите? И да очакваме ли, че след като се прави този законопроект, чух и тук изказванията, разбирам, че няма как да не стане това.
Да очакваме ли нови консулства във Великобритания, защото едно само не е достатъчно, мога да Ви кажа?
Също искам да чуя и за други неща, които ще се подобрят. Благодаря Ви.

ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ТИХОМИР СТОЙЧЕВ: Целта на Съвета така, както аз го разбирам е, да координира от стратегическа гледна точка политиките на българската държава по отношение на българите извън страната, както и реинтеграцията съответно на българи, които се завръщат в България.
Въпросът с консулското обслужване, то е част от тази политика и би могъл да намери също място в дейността на Съвета, но работата на този съвет е доста по-широка и по-мащабна.
По отношение на откриването на нови консулства, това е наш приоритет, но ние сме ограничени от финансовите ресурси, с които Министерството разполага. Така че в наш интерес е да открием, колкото е възможно повече консулски и генерални консулства там, където са най-големите български общности, но се съобразяваме и с наличния бюджет.

ПРЕДС. ЦВЕТАН ЕНЧЕВ: Благодаря.
Господин Костадинов поиска думата.

КОСТАДИН КОСТАДИНОВ: Благодаря, господин Председател.
Вземам повод от това, което каза господин Стойчев за това, че целта е да се откриват нови консулства там, където има български общности.
Повече от 25 години се говори за това, че в старите български земи, където има традиционни български общности, а не мигрантски такива нови, които са възникнали след 1989 г., България трябва да открие свое представителство.
И аз мога да Ви дам няколко такива примера, които не са осъществени, а се говори за тях от години. Такова представителство трябва да има и в Гюмюрджина – 80-хилядна българска общност. В Гюмюрджина обаче, или както гърците наричат Комотини, има турско консулство, което внушава на нашите сънародници там, че те са турци, само защото са мюсюлмани, а те са българи, нищо, че са мюсюлмани – това няма никакво значение. Ние обаче там нямаме консулство и никой друг не поставя въпроса.
В Северна Добруджа в Констанца, Гърция има консулство, въпреки, че в Констанца има 120 гърци. Българската общност там, която е обаче в цяла Северна Добруджа е 5000 души – ние нямаме консулство, въпреки че българската общност и българското дружество в Констанца от години предлага да се отвори или български културен център или консулство в сградата на българското дружество, която е голяма – това е старата българска гимназия. Те предлагат на българската държава, която по този начин пък легално ще помогне на българската общност, като им плаща наема. Никаква реакция по този въпрос.
Българската общност в Албания – в Корча, говорим за Южна Албания да има консулство. Гърците имат, нищо, че Корча е точно на … Знаете ли на колко километра е от границата с Гърция? На 20. Те имат консулство, ние нямаме. Мога да продължавам още.
Слушам Ви за Единбург, слушам Ви за Дюселдорф, слушам Ви за Лион. Това е хубаво и похвално, защото там, където има големи български общности, там трябва да има и наши представители.
Само че нашата работа би трябвало да бъде, да направим така, че един ден нашата работа като народни представители, Вашата като министри, да направим така, че един ден тези наши емигранти да се завърнат в България, както господин Димчев се е завърнал, както много други хора в нашата организация ВЪЗРАЖДАНЕ, които се прибраха и работят за възкресяването на българската държавност вече, не даже за възраждането, а за възкресяването, защото тя е мъртва на практика.
Какво правим с тези консулства след това? Ние много такива закрихме след 1989 г. – в Африка и ГДР, и още някъде, където бяха отворени по времето на социалистическия режим, но тези българи, които са тук около нас, те не са от последните 30 години, те са от 1300 години. Просто последните 30 – може би, да, всъщност не точно последните 30, последните 80 години – от 40-те години на миналия век, те са забравени, и това е много по-важният въпрос, а ние го някак си неглижираме.
Имаме всичко на всичко 3 изключения – Генералното консулство в Ниш за българите в Западните покрайнини, Генералното консулство в Битоля и Генералното консулство в Одрин за българите в Одринска Тракия. Нищо друго. Това дори не е една трета от местата, които бихме могли да покрием.
И на финала искам, това просто като вметка Ви го казвам, защото знам, че не зависи от Вас, и го отбелязвам все пак за протокола, да се знае, че тук има и хора, които мислят за българите зад граница – от диаспората, традиционната българска общност, те даже не са диаспора, те са просто част от българската нация, останала не по тяхна воля извън българската държава. Да не говорим, че някои от тези земи само до отпреди 80 години бяха български.
Казахте нещо друго обаче, което ми направи впечатление, че този съвет щял да клонира политиките на другите министерства към българите зад граница. Смея да твърдя, че съм добре запознат с тези политики и твърдя най-отговорно, че такива липсват. Вие ми казвате, че щял да координира действията на министерства в техни политики и програми.
Можете ли да ми кажете, няколко политики и програми, например на Министерството на електронното управление или на Министерството на труда и социалната политика, или на Министерството на външните работи? Освен чисто административно. Ето за Министерството на външните работи ще Ви дават паспорти. Така. Каква точно дейност изпълняват те?

ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ТИХОМИР СТОЙЧЕВ: Електронното управление е цифровизацията и предоставянето на електронни услуги. За МВР стана въпрос, което беше другото министерство? (Реплики.)
За Министерството на труда и социалната политика, ние имаме доста ангажименти също по отношение на българските общности, които упражняват правото на труд в съответната държава. Такъв е случаят с Великобритания, с Испания, с Германия, с Гърция, където имаме значителен брой сънародници, които работят там. Затова има и трудови аташета от Министерството на труда и социалната политика, които подпомагат, тяхното ежедневие с консултации, свързани с трудово-правни въпроси на място.
Така че това са политики, които заслужават едно по-сериозно внимание от страна на държавата чрез участието на представители на тези министерства.
По отношение на всяко едно друго министерство, което е представено те неслучайно са включени в Проекта на закон, защото всяко едно тях има отношение по един или друг начин към нашите общности в чужбина.

ПРЕДС. ЦВЕТАН ЕНЧЕВ: Благодаря Ви, господин Заместник-министър.
Господин Костадинов, само ще Ви помоля да не го превръщаме в говорене.

КОСТАДИН КОСТАДИНОВ: Да, нямам диалог с господин Стойчев. Само ще кажа следното нещо: всичко това, което Вие казахте би трябвало да се върши от Агенцията за българите в чужбина. Ако не се върши, тогава трябва да поставим въпроса: тя защо съществува? Ако приемем, че това, което казвате – това означава, че до момента, никой не е вършил тази координация. Какво е правила, тогава Агенцията за българите в чужбина? Ако път приемем, че Агенцията за българите в чужбина върши цялата тази работа и е активна, и работеща, тогава защо правим това? Тук говорим за две взаимоизключващи се твърдения.

ПРЕДС. ЦВЕТАН ЕНЧЕВ: Благодаря Ви, господин Костадинов.
Заповядайте, господин Димчев.

ДИМЧО ДИМЧЕВ: Благодаря.
Относно казаното от Вас може да се гласи за министър на културата, защото ние сме там и виждаме работата по принцип на културните институти. Относно министъра на образованието и науката също. Казвам Ви го просто така. Преди време имаше посещение на хора, които разясняваха на студентите във Великобритания, привилегиите, ако те се завърнат и живеят отново в България. Това беше една прекрасна инициатива. Даже не знам между другото от кое управление е било, но това спря. Вече няма подобни. Никога не съм чувал дори, че има някой, който да ти помогне относно правовите отношения и въобще, каквото, и да е свързано да кажем с пенсии, със социални услуги, социални политики. Просто Ви казвам, че това не съществува. Практически не съществува. Благодаря.

ПРЕДС. ЦВЕТАН ЕНЧЕВ: Благодаря Ви, господин Димчев.
Някой друг от народните представители? Няма.
Да дадем думата на нашите гости „Родолюбец“.

ГАЛИН ГЕОРГИЕВ: Благодаря Ви, господин Председател.
Нашата организация съществува вече повече от 30 години. Приветствам и Ви благодаря, че имаме такава вече традиция да ни каните в заседанията на Комисията.
Този разговор е много добър според мен, защото господин Костадинов поставя доста важни неща. Мисля, че самото Ваше изказване и на Вашите колеги, говори, че такъв съвет е нужен. Защото политиките на различните министерства, най-много на Министерството на образованието и науката, която е най-успешната политика на България за привличане на България от чужбина, Постановление № 103 – тя не може да бъде вменена по някакъв начин в дейността на Изпълнителната агенция за българите в чужбина. Дори и когато беше държавна. Няма как тя да е изпълнява, например. Тя може да съдейства и да координира. Признавам, че пое наблюдение, тогава това също трудно ставаше. Имаше, такъв Координационен съвет към Агенцията. Доколко е успявала това е друг въпрос.
Според нас, според дружеството ние приветстваме тази идея и законопроект за създаването на такъв съвет. Как да Ви кажа: може би ще Ви прозвучи по всекидневно, но няколко министъра са по добре от един министър. Няма нищо лошо – това, което казвате може по много добър начин да се съвмести със Законопроекта. Министър-председателят, мисля, че трябва да отговаря там, да бъде централната фигура. А всички други да му дават съвети от гледна точка на своите министерства.
В Гагаузия, Вие споменахте, автономната област …. – Молдова не само консулите не ходят, ами и представителите на МОН, които трябва всяка година да разясняват в какви висши учебни заведения могат да кандидатстват българите и българите гагаузи. Уви в Конрад представители на … не са просто или пропускана, или не знам защо. Така че и в това отношение има, какво да се иска.
Именно такава координация, дори мисля, че някои от Вашите колеги говори и за законодателна инициатива на този съвет. Това също е добре. Защото виждате, каква нужда от законодателна инициатива има. Ето ние сега, следващото ми предложение от Дружеството във връзка с промените в Закона е именно за такава законодателна инициатива. Тя се отнася за въвеждането, признаването на статут на временна закрила и за онези българи, български граждани, представители на нашите общности в Украйна, в Молдова, нашето дружество е насочено към тези хора, особено сега в условията на войната, които имат българско гражданство. Придобили са го по произход, но имат и украинско такова. Защото са граждани и са родени, поколения наред в Украйна, но българската държава ги лиша от статута „временна закрила“. Защо? Защото казват институциите, че те могат да се оправят своето българско гражданство. Да, но те поколения наред – ние сме го обсъждали тук в тази зала – са родени там. Нямат имоти, нямат доходи, нямат къщи, нямат социална мрежа, роднинска, никаква в България. А това числом и словом са няколко хиляди души по две три – може би госпожа Димитрова ще каже, които са придобили българско гражданство в Украйна.
Българската държава за толкова хора няма да се погрижи? Не дай си боже, ако военните действия или пък обстановката се прехвърли към Одеса, към Измаил, към нашите общности, които Вие прекрасно познавате там в Украйна. Тогава как тези хора, които остават и сами, и болни, и ощетени от войната, без работа – няма да Ви разказвам тук – да се обърнат към българската държава. Тя им казва: Вие български граждани. Това не е достатъчно. Защото те просто притежават една лична карта. Нищо друго на територията на България.
Затова нашето конкретно предложение е да се създаде нов чл. 16а в Закона за българите живеещи извън Република България. Българите живеещи извън Република България, пристигнали в Република България вследствие на военни конфликти, страните, в които живеят постоянно или обичайно – това са традиционни исторически, български общности, независимо, дали освен чуждо гражданство, притежават и българско гражданство – вече Ви споменах, че те са няколко хиляди в Украйна, ако цифрата е плашеща за българската държава – се ползват от програми на хуманитарна помощ, даващи идентична подкрепа с тези предназначени за лица, получили временна закрила по смисъла на чл. 5 от Директива 2005/55 на Съвета от 20 юли.
Това всичко е внесено, господин Председател, на имейла на Комисията и може да го ползвате, да го прочетете, да се запознаете. Тук в писмото подробно сме описали мотивите, с които стигаме до това предложение. Благодаря Ви.

ПРЕДС. ЦВЕТАН ЕНЧЕВ: Благодаря, господин Георгиев.

ДИМЧО ДИМЧЕВ: Господин Председател, като народен представител искам да попитам: по време на парламентарен контрол, ако имам питане, относно политиката за българите извън страната към Съвета ли да го задавам и към кое министерство? Означава ли, че ако имам питане към Съвета, трябва до всички министри, които са изброени тук от едно до седем. Благодаря Ви.

ПРЕДС. ЦВЕТАН ЕНЧЕВ: Господин Димчев, да разбирам, че въпросът е към мен?

ДИМЧО ДИМЧЕВ: Към вносителите на Законопроекта.

ПРЕДС. ЦВЕТАН ЕНЧЕВ: Защото мога да отговоря. Тук са написали колегите – председател на Съвета е министър-председателят и на определен от него със заповед член на Министерския съвет. Така че вероятно този човек си има име и фамилия. Ако това Ви удовлетворява и ако го приемете, веднага ще дам думата и на заместник-министъра?

ДИМЧО ДИМЧЕВ: Благодаря Ви.
Да, това единият е от възможните адресати на Вашето запитване по линия на парламентарен контрол биха могли да бъдат и други министри, които са представени в Съвета в зависимост от конкретната тема на Вашия въпрос. Ако касае въпроса: образование и работа с българските общности в чужбина в това отношение. Естествено би било да бъде министърът на образованието и науката.
Въпросът би бил в подобряване на административните услуги. Към кого да задам въпроса си. Благодаря.

ПРЕДС. ЦВЕТАН ЕНЧЕВ: Ако нямаме повече, какво да обсъдим, народните представители и няма, какво да добавят нашите гости по темата да преминем към гласуване. Да преценим, дали Законопроектът ще бъде приет на първо четене.
Някой нещо да добави? Няма.
Уважаеми народни представители, подлагам на гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за българите, живеещи извън Република България, № 49-302-01-83, внесен от Министерския съвет на 28 декември 2023 г. – за първо гласуване.
За – 5, против – 2, въздържали се – 0.
Изчерпахме точка първа от дневния ред. Благодаря на нашите гости.

Преминаваме към втора точка:
РАЗНИ.
Уважаеми колеги, имате ли нещо в точка „Разни“.
Заповядайте, господин Костадинов.

КОСТАДИН КОСТАДИНОВ: В точка „Разни“ искам да поставя въпроса още веднъж към господин Стойчев: проучете казуса с Виктор Петров – заместника на Башкана на Гагаузия. Това е изключителен скандал, по който България мълчи срамно и позорно вече седем дни. Тежък скандал. Защото все пак ние сме Европейския съюз, нали като част от него излиза, че ние налагаме санкции на български граждани. Това е абсолютно невъзможно и недопустимо, и незаконно не на последно място.
Проучете казуса и държа да бъдем запознати, какво точно се случва в момента? Смята ли България да реагира по някакъв начин? Защото ако Вие не го направите, ние ще поставим въпроса в Брюксел. Благодаря.

ПРЕДС. ЦВЕТАН ЕНЧЕВ: Благодаря Ви, господин Костадинов.
Надявам се, че заместник-министърът си е отбелязал. Благодаря.
Други теми в точка „Разни“. Няма. Благодаря Ви, уважаеми народни представители.
Закривам днешното заседание на Комисията по политиките за българите извън страната.

.