.
По силите ли ни е да създадем световна българска мрежа? Възможно ли е екипи от граждани и държавни служители съвместно да осъществяват националните ни български политики зад граница?
Възможно е! – заявяваме от Чикаго, малка група (засега) от активни граждани. Но очакваме Вие също да се присъедините към идеята. Най-долу има QR код към кратка анкета (линк), за да се запишете. А когато станем повече, лесно ще постигнем всичко, което пожелаем. Както казва народът: “Сговорна дружина планина повдига”.
Предложението ни ще намерите малко по-долу, а в начало ще очертаем какво е положението сега в Чикаго:
Тук нашенци невидимо сме се разделили на 4 основни групи.
В първата група попадат тези емигранти, които, пристигнали тук от България, са побързали не само да се слеят с американското общество, но и да скъсат връзките си с миналото и с Родината. Често те са обидени на държавата. Те не учат децата си на български език, летят към София само при нужда – веднъж на 5 или 10 години, а някои дори и не подновяват българските си документи. Ето защо по-нататък ние няма да говорим за тях – единствено ги номерираме за яснота като нулева или “сива” група.
С номер едно отбелязваме следващата група наши емигранти – вероятно най-голямата. Те не са забравили откъде са тръгнали, някои от тях са се абонирали да гледат българска телевизия. Но от предаванията ги интересуват най-вече спортните и музикалните програми. Тях може да ги видиш като зрители на концерти на български, гостуващи ни изпълнителни, на някой пикник или в нашите църкви при голям религиозен празник.
Следващата, група №2, е на тези, които вероятно предполагат, че след време ще се върнат в Родината или, дори и да останат в САЩ, съвсем практично и умишлено не желаят да скъсат връзка с България. Те водят децата си в неделно училище или поне ги карат да говорят на български с бабите им. Част от хората от тази трета група се интересуват дори от политическия живот в Родината и понякога гласуват в изборите зад граница. Но, за съжаление, в многохилядното българско Чикаго, броят на гласувалите в отделните избори не достига дори 5000 (пет хиляди) души.
Последната, трета по номерация, е вероятно най-малката група от наши емигранти. Но това са хората, които не само носят българското в сърцата си, но и превръщат Ветровития град край езерото Мичиган в столица на диспората ни в Америка. Те доброволстват, те преподават в българските неделни училища, записват се на народни танци и участват в различни културни форуми и представления на етническите общности. Те украсяват дърво-мартеница в центъра на Чикаго и издигат знамето там на 3-ти март, провеждат различни фестивали. Развиват културни и търговски отношения с Родината, събират средства и даряват и т.н., и т.н., да не изброяваме всички дейности, с които по Възрожденски се занимават дейните ни съграждани от тази група.
За съжаление, българската държава не успява дори и с тях да си взаимодейства достатъчно. А това са изключително проактивни и ценни личности, които могат да бъдат от голяма полза за България. На Балканите нашата Родина остана вероятно единствената страна, която няма национална доктрина. Едновремено с това в българската конституция няма основополагащи разпоредби за работа със сънародниците ни, живеещи извън страната. Четем единствено следното – чл.25 (5) Българските граждани, пребиваващи в чужбина, са под закрилата на Република България. Един два реда за няколко милиона граждани.
Към днешна дата почти няма държавни политики, насочени към българите зад граница. Едно от добрите изключения са средствата, които се заделят от бюджета ни за българските училища по света. И ефектът е значителен – в околностите само на Чикаго те от 2-3 вече станаха 13 на брой.
Крайно време е да се намерят подходящи държавни политики към всички изброени по-горе групи.
Но как да стане това, след като даже не знаем колко души сме в Чикаго? Може ли някой да кажа дали тук сме 80 хиляди или 160, или 240 хиляди? А с групата на гласуващите ни сънародници, дори уж заинтересованите български партии не се занимават – нямаме високо изборно участие.*
Какво може да се направи, за да се промени сегашното положение?
По-надолу ще намерите предложение за нов начин за активиране на българите в чужбина. Предложение за въвеждане на специални карти – КАРТИ за ВЗАИМОДЕЙСТВИЕ на българите зад граница и КАРТИ за ПРИЗНАНИЕ.
Целта на раздаването им сред диаспората ни е да се създаде своеобразна мрежа от личности: 1 – информирани, 2 – ангажирани и 3 – работещи за доброто име на България и емиграцията, и за подобряването на връзките и взаимодействието между нас. А най-активните и изтъкнати личности да получат признание за своите действия и приноси.
Предложението е бъдещите КАРТИ да бъдат разделени на четири нива – бяло, зелено, червено и златно, като всяко ниво съответно да се нарича например така:
- Аз обичам България;
- Аз гласувам за България;
- Аз доброволствам за България;
- Почетна карта.
Притежателите на картите НЕ би трябвало да имат привилегии. Но пък документът, състоящ се от техен имейл, QR код и номер, ще им открива възможности.**
.
Предложението е “Бялата карта” от 1-во ниво да се дава на всеки, който я пожелае – наш и дори чужд гражданин, който заяви, че обича България. Срещу нея той ще получава на своя имейл регулярно информация за събития и интересни факти за страната ни, за местната българска общност и за законите (български и местни), които го касаят. Разбира се същата информация ще получават на имейлите си и носителите на другите на цвят карти.
Зелената карта (2-ро ниво: Аз гласувам за България) ще се дава на хора, които се явяват в избирателните секции в чужбина (или попълнят онлайн формуляр) и заявят, че биха желали да гласуват, при това не само в тези национални избори. Картата ще им дава право да участват в бъдещи допитвания и решения на местната общност. (Например, такива допитвания могат да бъдат – дали първо да се построи църква или първо да се заделят средства за дом за възрастни, безпомощни хора, дали първо да се отпечата вторият том на книгата “Чикаго – българският град” или да се издаде нов учебник за неделните училища.) “Зелената” карта може да се явява и точно тази активна регистрация за изборите, за която много експерти и отделни политици настояват от години.
При „Червената карта“ (3-то ниво: Аз доброволствам за България) ще е по-сложно, изисква по-широко обсъждане и може да се приеме според изискванията на местните закони и особености. Тя може да се дава например при следните случаи:
– ако доброволецът бъде избран и подкрепен от определено количество хора със “зелени” карти;
– ако бъде отличен от общността като доказан спонсор – т.е. дарил е време или е дарил средства за доброто на България и диаспората.
Опитът подсказва, че отначало едва ли ще има много желаещи за “червени карти” – първо, защото те ще са доброволци или дарители; и второ, ще трябва да се отчитат за свършеното пред колегите си. А това ще е така, защото именно сред отчелите се, всяка година биха били избирани бъдещите представители на диаспората, а именно:
а) членовете на несъществуващите все още, но предвидени в закона Консултативни съвети – явяващи се координационни за общностите ни (по градове, места и консулски окръзи).
б) членовете (по държави) в бъдещия Национален съвет на българите, живеещи извън Р България, който според измененията в закона от средата на април 2024 г., ще работи съвместно с новия Съвет в МС за координация с българите зад граница.***
в) бъдещите ни политически представители в САЩ или в България, където вече Констуциятата позволява нашите депутати и министри да са с двойно гражданство.
И накрая няколко думи за почетната, т. нар. “Златна карта”. Нека тя да е за хора с дългогодишни заслуги към Родината. За тази наши съграждани при връщане в България може да се осигури безплатно посещение на държавни музеи и забележителности, в знак на уважение и признателност.****
Колкото за сроковете на валидност на всички карти – предложението е картите да изтичат след 5 години, като при желание от гражданина и покриване на условията да се възобновява по номера й, но с нов QR код.
А сега кликнте на линка ТУК или сканирайте долу нашия QR код, за да попълните анкетата, към която той ви води! Така ще можете да се присъединете към желаещите тези бъдещи цветни карти, които ще променят коренно сътрудничеството и взаимодействието между нас и с държавните институции.
Очакваме Ви!
.
.
—–––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––-––––––––
* Подобно наше слабо участие се забелязва в Чикаго и при американските избори, ето защо българските емигранти не са обгрижвани от местни политици и власти, така както се случва при други национални групи, по-малки, но по-активни от нас и които пишат своята националност в анкетите при преброяванията (при последното от 2020 г., че говорят български вкъщи са се вписали около 5000 души в САЩ). Опитите да издигнем наши представители в местната власт, което несъмнено ще е от полза и за България, засега си остават само разговори около маса.
** Именно този QR код на картата ще им дава право да гласуват за решенията на диаспората, а номерирането им ще даде отговор на отдавнашен въпрос – ще разберем колко са активните българи в отделните държави. Това пък ще помогне да се открият политики на приобщаване на всички останали в т. нар. “сива зона” наши съграждани. (Най-простата политика към “сивите” е те да бъдат призовавани да подновяват българските си документи или да получат документ за гражданство на родените в чужбина деца, като участват в специална държавна томбола с награди, които са процент от платената държавна такса за документите им.)
*** Виж последното (от април 2024 г.) изменение на Закона за българите в чужбина – линк.
**** Отделно от това има друго предложение за признателност към вече починалите – да създадем на български места зад граница специални възпоменателни алеи в памет на заслужили, починали наши емигранти, каквито в Чикаго са например д-р Виолета Симов, Александър Дърводелски и др., а в Детройт е д-р Иван Гаджев, и т.н.
***** Първоначалното предложение разпратено до няколко съмишленици може да намерите ТУК.
.
