На гости в БУ „Йордан Йовков” към Посолството на България в Букурещ

.

С голямо желание споделям радостта от гостуването си на 17 април 2024 г. в Българското училище „Йордан Йовков” към посолството ни в Букурещ, Република Румъния.

Получих покана от г-н Огнян Илиев – първи секретар в посолството, на когото е поверен ресорът „Медии, образование и култура”. С него се познаваме от последните две конференции на Асоциацията на българските училища в чужбина (АБУЧ) в София през 2022 и 2023 година. Поводът да посетя румънската столица бе различен, но се радвам, че тази покана и гостуването ми в Българското посолство и в училището към него обогати живота ми в много отношения. Срещнах се с хора, които ме впечатлиха и ще ги помня.

Предварително нямах много информация за живота на нашите колеги от училището там. В миналото контактът ни не беше близък. Но още в първата ни среща с г-н Илиев през 2022 г. в АБУЧ видяхме в негово лице искрен ентусиазъм за съдействие и активно сътрудничество.
Години наред именно съдбата на българските училища към дипломатическите ни мисии пряко ме е вълнувала, тъй като 36 години от живота ми преминаха в нашето посолско училище в Лондон и съм наясно с предимствата, но и с проблемите, които работата в такива условия предоставя.

Отивах на място, където имаше за какво да си говорим, и знаех, че ще е интригуващо.
Предния ден г-н Илиев ме информира, че на срещата ни ще присъства и българският посланик в Румъния – г-н Радко Влайков. Бе важно и това, че Училищното настоятелство проявява интерес училището да стане член на АБУЧ.

.

Денят бе дъждовен, таксито ме спря пред Българското посолство и още от пристъпването ми през главния вход се впечатлих от красотата на сградата, съхранила прекрасен архитектурен облик през годините. Споделих на служителката, която първа отвори вратите на главния вход, че идвам, за да видя училището им, и тя с усмивка възкликна: „О, то е нашата гордост!”. Тези думи ме стоплиха, предвещаваха съпричастност и свидно отношение. Така и се развиха нещата още от самото начало.

Поканена бях в една от приемните зали. След малко вратата се отвори и влезе негово превъзходителство г-н Радко Влайков. От първите му думи и протегната за поздрав ръка усетих гостоприемство и радост от срещата ни. Той сподели, че е прочел предварителна информация и е запознат донякъде с биографията ми, с факта, че в момента пиша брошура за нашия посланик в Лондон през 1991-1994 г. – г-н Иван Станчов и че те двамата са се познавали. Който е имал шанса да контактува с Иван Станчов, завинаги запазва спомен за неговата неповторимост. Така започна срещата ни – с разговор за нашия патрон на училището ни в Лондон, чиято личност продължава да вдъхновява с всичко сторено за България от него и фамилията му.

.

Тук е моментът да споделя защо имаше толкова взаимност в разговора ни. Посланик Влайков е правнук на писателя и политик Тодор Влайков и връзката му с българските значими личности в нашата история е кръвна. Бях впечатлена от факта, че съпругата на Тодор Влайков – Мария Влайкова, прабаба на сегашния ни български посланик, е била инициатор да се построи през 1926 г. Народното кино, скоро след това подарено на Министерство на просвещението и наречено „Влайкова”. А то е най-старото действащо софийско кино. В ученическите ми спомени там винаги ни водеха на групови посещения по класове, за да гледаме филми като „Опълченците на Шипка” или „Война и мир”. За мен това е сантимент, а за посланик Влайков – фамилна история и повод за гордост. И той продължава да се вълнува от факта, че Олег Ковачев поде благотворителна кампания, за да се съхрани кино ”Влайкова”. Вероятно мнозина си спомнят Олег Ковачев в ролята на малкия чаровник, редом с Апостол Карамитев във филма „Рицар без броня”. Сега той е и кинорежисьор, продължава семейната традиция на известния си баща, филмов документалист – Христо Ковачев. Много хора, свързани със спомените си с това обично кино, сред които творци на изкуството, жители на квартала или обикновени кинолюбители събраха средства, за да подновят кино „Влайкова”. Сградата ще запази възрожденския си вид, осъвременена технически, ще продължи да е киносалон, но в нея ще се развива и читалищната дейност с културни изяви за деца и възрастни.

Интервю с Олег Ковачев, който разказва за тази благородна мисия, вж. ТУК.

Оттук разговорът потръгна първо за Възрожденството – и съвременното, което бе мисия в живота на нашия патрон, дарител и съхранител – посланик Иван Станчов. Няма да преувелича като кажа, че съзрях сходство в подхода към историята ни, спомените, архивирането и осъвременяването на най-доброто в традициите ни, в лицето на тези двама наши български посланици. Г-н Радко Влайков има също такава силна лична привързаност към обучението на младите ни българчета в чужбина по роден език, което пази жива паметта за рода ни български.

.

Българското училище „Йордан Йовков” е приютено под покрива на посолството. Научавам, че то е основано през 1987 г., когато е създадено и нашето посолско училище в Лондон. Впоследствие, за разлика от училището в Лондон, то е закрито. Такава бе съдбата на доста посолски училища. Ние оцеляхме, защото получихме подкрепата на Иван Станчов, но не навсякъде това бе възможно, именно поради липса на добри закрилници.

Училището в Букурещ възстановява дейността си през 2001 г. Днес в него се обучават 60 ученици от следните преподаватели:

Виолета Пикова – учител в БНУ „Й. Йовков“ от 1987 г.;
Надежда Кула – ръководител на учебната дейност и учител от 2019 г.;
Християна Трухчева – учител „Начален курс“ от 2022 г.;
Мария Михайлова – учител „Прогимназиален курс“ от 2023 г.;
Виорика Роман – учител „Предучилищна група“ и „Смесен клас“ от 2023 г.;
Анита Павлова – психолог, учител „Предучилищна група“ от 2023 г.

Най-дългогодишният преподавател в училището – г-жа Виолета Пикова е удостоена през 2023 г. с Почетната грамота на МОН „Пробуда”. Сега в посолството работи един от нейните първи ученици. Миналата година, на тържеството по случай 24 май, той й връчва символичния ключ на училището. Такава биография е богатство.

Историята на училището е мило разказана в интервю (вж. ТУК) с г-жа Надежда Кула – училищен ръководител и г-н Огнян Илиев, в предаването на БНТ „100% будни”. Тук погрешно бях изписала „100% бъдни” и наистина ми се прииска да го оставя, защото ми хареса като словотворчество.

Беше приятно да изслушам и посланик Влайков, и г-н Илиев, които говореха за работата на училището с искрена привързаност. Колко грижи и труд, колко любов… и не е случайно, че нещата при тях са за пример. Затова искам да добавя своята доза уважение към този будителски ентусиазъм, който е заразяващ. Нека се знае за тези хора, за тези деца, които имат бащинска и майчина закрила. Добрите примери вдъхновяват, те помагат да се приемат предизвикателствата и да се преодоляват трудностите. А в това училище работят всички – заедно, с обич.

Основната стая за обучение първоначално е в библиотеката на посолството, но броят на учениците расте – стаята не побира всички. Тогава посланикът предоставя едно малко, изоставено складово помещение, което да се обнови, за да стане ново място за учениците и техните учители. И децата се включват наравно с всички – боядисват, чувстват се и те стопани.

.

Посланик Влайков сподели: „Вместо да подслоняваме някоя служебна кола – направихме заедно помещение за обучение!”. Да, така се прави, когато има жар за знания и грижа за бъдните поколения. И при нас в Лондон така се случи – загрижен посланик ни дари едно помещение в посолството, за да имаме втори кабинет по история и география. И ремонтът на това складово помещение бе подпомогнат финансово от нашите приятели и дарители – Българския Сити клуб в Лондон. Приличаме си с училище „Йордан Йовков” по много неща и затова разговорът ни бе толкова оживен.

.

На срещата в Букурещ присъстваше и една от преподавателките – г-жа Християна Трухчева, която работи на доброволни начала в училището, без заплащане. На този линк можете да я видите, заедно с г-н Огнян Илиев, в обновената нова класна стая, а интервюто е истински забавно с участието на малките възпитаници – вж. ТУК.

Докато те ми показваха двете учебни помещения и разказваха за дейността си, разглеждах с любопитство украсата – чудесни ученически рисунки на Йовков, на Ботев и един прекрасен пейзаж, но не ми позволиха да го снимам, защото го готвят за конкурса на ИАБЧ по рисуване „България в моите мечти”. Кипи пълнокръвен живот тук, кипи културна дейност, трупат се знания, умения, привързаност към всичко българско. Неслучайно училището е посетено през март 2024 г. от вицепрезидента Илияна Йотова и от г-жа Райна Манджукова – председател на Изпълнителната агенция за българите в чужбина. И те с очите си са видели, че тук се твори с мисъл за бъдещето. Видях го и аз и се вдъхнових.

.

Винаги съм ратувала за това да има училища към дипломатическите ни мисии, защото така връзката не само с Родината, а и с Държавата е най-пряка, задължава като отговорност и двете страни. Заедност трябва за всичко добро. Понякога е най-трудно да се постигне. Но в Букурещ го има. Истинско е!

Когато дойде време да си тръгна, получих прекрасен подарък от посланик Влайков, с изключително трогателно посвещение. Това бе една книга, условно наречена „депутатски роман”, в която първата част е творба от прадядо му, неиздадена приживе: „Депутатът – част I Тодор Г. Влайков – „Депутатът Делчо Жабурков”. Втората част е „Депутатът – част II Радко Влайков – „След 100 години”. Правнукът решава да продължи историята, в която, както в Алековите произведения, се разказва за тегобите по изборите на народните ни представители. Темата е неостаряваща.

.

.

След близо два часа, прекарани в чудесен разговор, преживях още една мила среща. Оказа се, че шофьор в посолството е Боби, който в първия си мандат бе при нас в Лондон. Учила съм и неговия син. Било е преди 20 години и малко трудно се познахме, но все пак – още една нежна връзка в живота ми. Така приятно ми беше и когато в Тайланд ме посрещна мой бивш ученик, станал вече голям мъж, а го помнех като петокласник. Растат учениците ни, поемат своя път в живота, а ние все пак оставаме частица от градежа им. Гордея се, че в нашето училище имах вече 9 внучета (така наричам децата, които са родени в семействата на мои бивши възпитаници и днес идват на училище при нас). И истинското ми внуче – София, щерка на сина ми, също мой бивш ученик, учи от тази година в малката ни група.

Ето това е отплатата да си учител. Раздал си се, но си и получил – спомени и признание, а също си срещнал хора за уважение, дори за възхищение. Преживях го отново в Букурещ.

На добър час, колеги, на всички Ви по широкия свят! С обичта си ние го смаляваме. Сближаваме се. Има смисъл, има нужда….

Снежина Мечева

––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––-

* Авторката е преподавател и директор на БУ „Иван Станчов” към Посолството ни в Лондон (1989-2023), съосновател и говорител на Асоциацията на българските училища в чужбина (2007-2023), почетен член на АБУЧ

.