Докога…?

.

Докога ще гледаме играта „Не се сърди, политиче“?

Цицерон в една от речите си – през 63 г. пр. Хр. – в Римския сенат срещу Катилина – инициатор на преврат срещу държавата – пита: „Докога ще злоупотребяваш, Катилина, с нашето търпение?“. Според Цицерон, държавата изразява идеята за нещо, което принадлежи на всички и което е направено от всички, а народът е обединение от хора, които са свързани чрез единно право и общи интереси.

Но не и в България, където от 45 + 34 години Homo circulus – човекът на кръговeте на властта и бизнеса – е епифеномен на политиката, но юридически е ненаказван. В резултат на това „Държавата не се управлява, тя се ограбва“ – каза в едно осмомартенско интервю тази година Ренета Инджова, единствената българка, която бе министър-председател – и то ерудиран. Ротационната Мария Габриел така и не можа да я последва.

Докога България ще има нещастието да бъде управлявана от политически развратнци и „либерални злодеи“ (Шекспир, „Много шум за нищо“), които лъжат-и-крадат, а не от онези, които имат знания-и-морал? Докога в айсбергите на демокрацията, като през комунизма, титанично ще се разбиват човешки и национални съдби? Докога трите А-та – алчност, агресия и аномия – ще тровят политиката, бизнеса и общество? Докога ще чакаме, а не да търсим водачи (Non ducor, duco – Не ме водят, аз водя)? Докога политиците ще са престъпно нехайни за демографската катастрофа? Докога ще чуваме императивни препоръки от ЕС за промени в съдебната система, за ратифициране на ИК и за въоръжаване на Украйна, но не сме чували и една препоръка за повишаване качеството на образованието и на броя на спортни зали, стадиони и басейни в училища и университети – българите да сме с Mens sana in corpore sano? Докога бюджетите ще дават повече пари за въоръжаване, отколкото за Наука, Образование и Култура (НОК) – политици, не виждате ли, че продължавате НОКаутирането на държавата? Докога българите ще сме най-бедните, най-неграмотните и най-смъртните (от инсулти, инфаркти и канцери) в Европа? Докога политиците ще гледат на хората само като на избиратели, а не като капитал за благополучие на страната? Докога пред избори ще спорят най-много за това кой и как ще контролира купените гласове? Не знаят ли, че един от най-ефективните отговори на този въпрос е образованието. Защото купените гласове са предимно от необразовани избиратели. Не знаят ли политиците, че когато държавата и бизнесът инвестират повече разбиране и повече пари в здравеопазването, образованието и науката, през 2034 г. можем да бъдем по-здрави, по-грамотни и по-богати, през 2054 г. – най-здрави, най-образовани и най-богати в Европа.

Веднъж, едно пътуване в самолет ме срещна с четирима сингапурци: майка, баща и син – китайци, и снаха – очарователна амалгама от португалски и китайски гени. „Преди години – каза бащата – моите родители са били много бедни и искали да се върнат на Голямата земя – в комунистически Китай. – И продължи: През 1965 г. Сингапур става независим от Великобритания и държавата вложи много средства в образованието. Така лъвът (емблема на Сингапур) се реформира в икономически тигър” – обобщи синът, докато майката през цялото време на разговора одобрително кимаше на китайски. Не беше няма, защото за довиждане ми каза на благозвучен английски: „Вие сте първият българин, с когото имах честта да говоря, сър!”.

Да, благодарение на приоритетното инвестиране в НОК се родиха икономическите тигри в Сингапур, Япония, Южна Корея и Китай.  Докато у нас тигрите са само на манежа в цирк „Балкански“ и в зоологическите градини. Защото има държавно нехайство за НОК.

Докога ще ги търпим „нашите“ политици? Италиански колеги ми казаха, че преди повече от 100 години великият Джузепе Верди излязъл начело на един народен протест и протестът победил. Сега, представете си нашите големи поети Стефан Цанев и Борис Христов, застанали начело на протестиращи българи – и протестът (ще) победи (ли?).

Като слуша всичко това, Учителят каза: „За унищожаването на която и да е нация не е нужна атомна бомба или ракети с далечен обхват на действие. Трябва само снижаване качеството на образованието и науката. Пациентите умират от такива лекари. Сградите се рушат от такива архитекти. Парите се губят от такива финансисти. Справедливостта изчезва от такива юристи. Крахът на образованието и науката, това е крах на нацията.“ Това е написано на входа на университет в град Стеленбош в ЮАР – знам го от проф. Харолд Сакс от Калифорнийския университет в  Лос Анджелис (UCLA), който е бил лектор в Стеленбош. Все пак, ако нямаше 10 ноември 1989 г., повече от един милион българи нямаше да могат да емигрират и така България щеше да остане населена с 9 милиона затворници, които си разказват вицове в кафенетата – в очакване на Свободата. Но нали: Не в кафенетата – а в нашите души/ Тя – Свободата – се изгражда и руши. – перифраза от поемата „Книга за свободата“ на Христо Фотев.

Извод:

Народът пита: Докога ще гледаме играта „Не се сърди, политиче“? И кога най-после ще станем Народът действа? Нали „театърът не е в думите, а в действието“, казваше мъдрият професор Крикор Азарян. И „човек е глагол, а не съществително“ – американският поет Алън Гинсбърг.

.

Д-р Георги Чалдъков

.