.
Възкресение Лазарово – Лазаровден (Лазарица, Лазарница, Лазар, Лазарова събота) е християнски празник, носещ името на Свети Лазар. Името Лазар е символ на здраве и дълголетие. Лазар е бил приятел на Спасителя Иисус Христос [Йоан, 11:1-45].
Още в първите векове на християнството е било установено възкресяването на Лазар да се припомня преди началото на т.нар. Страстна седмица, т.е. седмицата на Христовите страдания с неговото арестуване, съдене, бичуване и разпъване на кръст. Кратък се оказва пътят от “Осанна!” до “Разпни го!” за Сина Божи и човешки, който връща живота на своя приятел Лазар, малко преди да преживее собствената си кръстна смърт.
Според средновековните писания, възкресеният Лазар живял още 30 години в пост и въздържание, и бил провъзгласен за първи епископ на град Китионна, остров Кипър.
През IV век Лазаровото възкресение се смятало за общоцърковен и тържествен празник, което се вижда от множеството поучения на този ден от св. Йоан Златоуст, блажени Августин и др. В VII-VIII век светите църковни песнописци св. Андрей Критски, Козма Маюмски и Йоан Дамаскин съставили особени песнопения и канони, посветени на празника, които Църквата ползва до ден-днешен.
Четири дни след смъртта си той е бил възкресен от Христос. Иисус казва: “Лазаре, излез вън!” и съживява Лазар, който излиза от гробницата си.
Лазаровден се празнува на осмия ден преди Великден. Поради това, че Великден се определя по лунния календар, а не по слънчевия, Лазаровден се пада всяка година на различна дата, но винаги в събота.
.
Обичаите по Лазаровден и Цветница са женското съответствие на коледарските и сурвакарски обичаи на мъжете. Лазаровден и Великден са най-поетичните и красиви момински празници, посветени на цветята, любовта и плодородието. Те са част от Великденския обреден цикъл, посветен на обновяването на природата и възкръсването на живота.
По традиция, на Лазаровден се откъсват зелени върбови клонки, които ще красят вратите на следващия ден – Връбница (Цветница). Младите жени набират цветя за венците, които ще оплетат за Цветница.
Празникът носи пролетно настроение и се очаква с нетърпение както от участничките, така и от жителите и гостите на селата и градовете. Вярвало се е, че мома, която не е лазарувала, не може да се омъжи. Затова е било задължително всяко момиче от селото да лазарува. Цял месец преди лазаруването, момичетата шият носии и учат песни.
Рано сутринта на Лазаровден, девойките си разпределят селото (градчето) на махали, така че да не се лазарува в една къща два пъти. Когато обикалят домовете, момичетата играят ръченица и пеят песни за здраве, плодородие и женитба. След благите пожелания, стопаните даряват момичетата с питки, ябълки, орехи, яйца. Всичко това се поднася в сито, за “да е сита годината”, а “кумицата” изсипва съдържанието на ситото в голяма шарена торба.
Лазарувалите моми се събират на реката и всяка носи върбово венче с някакъв белег на него. Венчетата се нареждат на дъска, пускат се по течението на реката и което излезе най-напред, тази мома ще се омъжи първа през годината и тя се избира за кумица на девойките. В миналото на Лазаровден момците от селото са поисквали ръката на своята избраница.
Честито на именниците днес:
Лазар (името е символ на здраве и дълголетие), Лазаринка, Лиляна.
.
