.
„Да бихме могли“ да се събудим и вече да не заспиваме!
Преди 2-3 години няколко вестника публикуваха публицистичното ми есе (публисе), озаглавено „Достойнство, което нямаме, идиоти, които имаме“. То започваше така: „През 2006 г., в град Хобарт на остров Тасмания в Австралия, се проведе 15-тият Международен симпозиум по човешко достойнство. Мото на симпозиума беше Първият член на Всеобщата декларация на правата на човека: “Всички хора се раждат свободни и равни в своето достойнство и права”.
Едно от големите достойнства на човека е да уважава достойнството на другите. И достойнството на нацията, на която принадлежи – тема на настоящето публисе.
Народният театър „Иван Вазов“ започна сезона 2023-2024 г. не с българска, а с украинската пиеса „Хага“ – за съдебен процес срещу Путин – по драматургия на украинката Саша Денисова, с гост-режисьор Галин Стоев, директор на Théâtre de la Cité в Тулуза, Франция. Сега, за сезона 2024-2025 г., „Приключи кастингът на холивудския артист и режисьор Джон Малкович* на актьори от Народния театър, които ще участват в спектакъла „Оръжията и човекът“, по пиесата на Нобеловия лауреат Бърнард Шоу. Репетициите ще започнат през м. октомври 2024 г., а премиерата ще се състои през м. ноември на Голяма сцена в Народен театър „Иван Вазов“. Чрез езика на комедията и похватите на сатирата текстът цели да осмее обществените настроения, възхваляващи войната, показвайки тяхната вътрешна противоречивост и излишна романтизация.“ – обяви ръководството на театъра.
Така обявeн, текстът на пиесата звучи много съвременно, но прикрива циничния хумор, с който авторът описва българите – да правиш за смях пред цял свят един народ е изключително обидно. Особено когато си автор на десетки пиеси и есета, удостоен с Нобелов награда за литература – 1925 г., „за творчество, белязано от идеализъм и хуманизъм, за искряща сатира, често съчетана с изключителна поетична красота“, и с „Оскар“ – 1939 г., за сценария на филма „Пигмалион“ – екранизация на едноименната му пиеса.
„Оръжията и човекът” се играе за първи път през 1894 г. в Лондон. Според наши театроведи и журналисти, „пиесата е твърде семпла комедия за такъв голям драматург, като претендира да покаже сблъсък на манталитети – човек от умната Европа в обкръжението на хора, които се измъкват от Ориента и се присламчват към Европа“.
Тази пиеса е играна в много страни по света. Бърнард Шоу се хвали с „автентичността“ на творбата си: „Създава впечатление, че действително съм бил в България.“ През 1924 г. виенски театър поставя пиесата, но голяма група български студенти влиза в театъра и осуетява премиерата. Същото се случва и в Берлин. Бърнард Шоу им отговаря с типичната британска арогантност, наричана „хумор“: „Когато българските студенти, с искрената ми приятелска помощ, развият чувство за хумор, няма да има повече проблеми.” Докато английската писателка Мерсия Макдермот, написала няколко достойни книги за България, бе казала: „Ако някога тази пиеса бъде представена в България, ще последва революция.“
„Да бихме могли!“ – отдавна ни е посъветвал знаменитият професор Боян Пенев, един съвършен Homo Apollonysius. Защото „никой друг голям писател не е осмял българите така, както Бърнард Шоу (1856–1950) в пиесата си “Оръжията и човекът”. В антивоенната си драма циничният ирландец ни описва като елементарни, глупави и скарани с хигиената туземци някъде на Балканите“. В пиесата българският народ е представен като варварски, като народ, който не познава сапуна, не се къпе и не чете книги.
С „черния си хумор“ Бърнард Шоу осмива и подвига на българската армия по време на Сръбско-българската война** от 1885 г., докато Иван Вазов прослави георизма на българите. Според Шоу, в България има само една библиотека, а кучето му е по-храбро от цялата българска армия, която de facto е наричана „капитаните побеждават генералите“ и е предпоставка за международното признаване на Съединението на Княжеството с т.нар. Източна Румелия.
Ако Джон Малкович не махне обидните за нас, българите, пасажи от пиесата, да знае, че нашите студенти***, и не само те, ще влязат в театъра и ще бойкотират (will boycott) премиерата (думата „бойкот“ не идва от името „Бойко“, а от това на английския фермер Charles Boycott).
Когато разбраха за случващото с „Оръжията и човекът” в България, според проучване, публикувано преди няколко дни в научното списание Current Biology, големите кресливи орли, уплашени от войната в Украйна, промениха миграционния си път. Тe прелитат по-големи разстояния и правят по-малко спирания за почивка по време на войната, в сравнение с предходни години.
Ние често сме унижавани, защото не се противопоставяме на униженията – архетип на народопатологията ни, на колективното подсъзнание по Карл Юнг. Но по-важно е какво е написал проф. Боян Пенев (1882–1927) в „Нашата интелигенция“: „Българинът не е способен да реагира и негодува. Политически се освободихме, но краят на духовното робство още не се вижда. Второто робство е много по-страшно от политическото. От него никоя външна сила не ще ни освободи – ние сами трябва да се освободим, сами за себе си да станем велика сила. Но де са усилията? А преди тях трябва да дойде съзнанието; след съзнанието – единството и волята. Непосилна задача за нас: в името на един културен идеал тук мъчно се постига единство и съгласие. Само стадното честолюбие, политическата злоба и отмъстителният деспотизъм, само съмнителните цели и тъмните домогвания създават у нас по-дълбоки връзки и колективност. Българското общество познава враждата, познава малодушието и равнодушието – но не и творческия ритъм на една хармонична колективна воля. Нашата цел е: една синтеза върху основите на българската душа – едно критично и по-дълбоко вникване в цялостния характер на чуждите култури и усвояване само на онова, което наистина би имало значение за нас и би отговаряло на една действителна потребност… Да бихме могли!“.
Д-р Георги Чалдъков
–––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––-
* Същият Джон Малкович, който през февруари 2023 г. три пъти игра в „В самотата на памуковите полета“, при цени от 50 до 400 лева за билет – в същия Народния театър, със същия директор.
** Когато сръбският крал Милан с неговата ръководена от генерали армия напада България, съвсем младата, само на няколко години, българска войска, от която е отзован от руския император Александър III целия висш офицерски състав и най-високият чин в нея се е оказал капитанският, е била дислоцирана на югоизточната, не на северозападната граница. Затова войниците е трябвало за „отрицателно време“ да пресекат България по диагонал, при тогавашните транспортни възможности, като мнозина са вървели и пеш, и стигайки на фронта при гр. Сливница, потни, кални и уморени, е трябвало веднага да влизат в бой. Освен тях, многожество доброволци, сред които български студенти в Европа, от различни университети, са се стичали по своя собствена воля да се бият в тази война, в защита на Акта на Съединението на България, изкуствено разделена няколко години преди това от т.нар. Велики сили на Берлинския конгрес. Съвсем младата войска и множеството доброволци печелят тази война, наречена „Войната на капитаните“, с цената на много млади български животи, изгубени завинаги. Тези български мъже и младежи, сред които български студенти от страната и чужбина, та дори и ученици, са се били и са умирали да защитят родината си в една война, която не България е започнала. И заслужават уважение и почит, не надсмиване.
*** През януари 1907 г., поради отнемане на автономията на Софийския университет, студентите – по-будни и по-смели от сегашните – демонстрират при откриването на Народния театър. Те посрещат с освиркване и снежни топки пристигащия княз Фердинанд, който на следващия ден затворя университета за половин година и уволнява всички професори. Много студенти са арестувани и интернирани по родните им места или изпратени в казармата.
.
Д-р Георги Чалдъков
.
