.
В една от любимите ми новели на Филип К. Дик – „Война на реалности“, главният герой се завръща в родния си град след дълго отсъствие. Но открива, че всичко е променено – улици, сгради, хора.
Постепенно осъзнава, че градчето е въвлечено в гигантска битка между две космически сили, контролиращи реалностите, едната от които иска тотално да промени реалността и да си я нагоди. Или по-точно всяка една от тях.
България, намираща се на важен кръстопът, винаги попада в тази битка. В нея големите сили се опитват да променят и изкривят цялата реалност в своя полза и усмотрение, а определени посочени слуги винаги им помагат. Като постоянни величини те са винаги едни и същи и само си сменят господарите, в зависимост от това в чие владение попаднат.
Ние, простите, можем само да го отчетем помежду ни, наблюдавайки как лакеите се увеличават, а психическото им състояние се изкривява наред с мозъчните им гънки, поведението им и цялата реалност.
Това не е само у нас. Нас вълните на реалностите просто ни заливат и ние сме отражение, вижте конфликта в Газа и Израел.
Който и израелски премиер да вземете, ще откриете нещо странно. Всички са си сменили фамилиите, за да звучат по-семитски. Нетаняху е роден като Милейковски. Полски евреин. Оригиналната фамилия на Ариел Шарон пък е Шайнерман. Майка му е Шнейров. Руски евреи от Грузия. Ицхак Рабин е Рубицов, но фамилията е сменена на Рабин. Всичките до един са си сменили фамилиите, за да звучат семитски, а не да са централноевропейски фамилии.
Дори арабската храна вече си я приписват. Фалафелите, хумусът, табуле – всичко е вече израелска кухня. Ивритът, изкуствено възстановен език, днес звучи много по-немски, отколкото семитски език. Фактът, че днешните евреи са единствените семитски народи, които не могат да произнасят определени и типични за Близкия изток съгласни и гласни, е показателен. Но ако им го кажеш, побесняват, защото им атакуваш реалността. Нямат друга.
Лидерите на Израел се самозабравиха. Помислиха, че всичко им е позволено, безнаказано, в тази тяхна паралелна реалност. В която всеки опит за човещина е „пропаганда на Хамас“, който сами си създадоха, по директен или индиректен път. С добре позната цел, която вече е в изпълнение. Покрай тях всички се изродиха и, благодарение на мощната пропаганда, тази омраза започна да пъпли по света и да се разпространява като пандемия.
Същото е и с арабите. Побесняват, когато им посочваш продажните им лидери, които продадоха каузата на палестинците и днес правят единствено пари. Йорданският крал послушно, по заповед свали ирански ракети и уби собствени граждани, а всички са наясно, че е страхлива, ниска марионетка, чиято жена е с две глави по-висока от него. Йорданската нация е изфабрикувана, границите на арабските държави са чертани с прави линии от западняци, защото повечето страни като Бахрейн, Катар и Кувейт са изкуствен продукт от постколониални битки между големите. Кувейт например е продукт на Източноиндийската компания.
Демокрацията в Европа вече започва да изглежда също като фабрикат от местния супермаркет. Никой не е гласувал за Урсула или за Столтенберг. Никой не е гласувал за Риши Сунак. Корпорациите са ги издигнали и те смело водят света към трета световна война. Безхарактерни, предвидими, с очи без блясък, сякаш отсъства живот в тях. Вървят като сламени, бездушни плашила, с тъжни и сериозни физиономии, насред горящи житни полета…
.
Дахер Ламот, Фейсбук
Целият коментар ТУК
.
