Международен форум в Кеймбридж – 11 и 12 май 2024 г.
по случай 10-годишния юбилей на БНУ „Св. Иван Рилски”
.
Изминаха 17 години от основаването на Асоциацията на българските училища в чужбина (АБУЧ), откакто се изгради мрежа от български образователни звена по света, които често наричаме не просто училища, а светилища.
Нашите малки Българии – подслон, в който живеят като в Родината си хиляди български ученици, разпръснати на шест континента. И не е учудващо, че в урожайния за просветата месец май, на толкова много места по света има празници на нашите училища в чужбина, за да се радваме на постигнатото.
На 11 май – Ден на Светите братя Кирил и Методий, през настоящата 2024 г. на два континента и един остров стотици наши сънародници се събраха, за да отбележат юбилеи: Българското училище „Св. св. Кирил и Методий” в Бостън, САЩ навърши 25 години; Българското училище „Св. св. Кирил и Методий” в Атина, Гърция, навърши 20 години, Българското училище в Кеймбридж, Великобритания, навърши 10 години. Всяко едно от тях, съкровищница по родолюбие, както и стотици други по света, празнуват нашата писменост, култура и постижения.
За Форума в Кеймбридж – информация в сайта на МОН (вж. тук) и в сайта на АБУЧ (вж. тук).
Моят разказ е посветен на емоцията от юбилея. На първо място – благодарност към организаторите от БНУ „Св. Иван Рилски” в Кеймбридж. Бяха безупречни.
.
На 11 май бе концертът на учениците от училището. Той започна с поздравления от министъра на образованието – г-н Галин Цоков, от председателя на Изпълнителната агенция за българите в чужбина – г-жа Райна Манджукова, от ректора на Шуменския университет „Епископ Константин Преславски” – проф. д.н. Наталия Витанова. Поздравления имаше и от г-жа Петя Цанева – председател на АБУЧ, както и от г-н Владимир Колев – издателство КЛЕТ. След това невероятните деца от училището изпълниха блестящ като идея спектакъл. Всичко научили наизуст. Всяка думичка, понякога с английски акцент, но винаги с българска сила, целеше в сърцето. Блестяща идея – писмо на дядo до внучето в Кеймбридж, с послания за обич към България и изконния дом. Децата, подготвени с огромна любов, грееха със завидно самочувствие, уверени в таланта си, родени, за да пленяват. Не можем да забравим думите, песните, танците – дори тригодишните танцуваха пред всички с такава радост, сякаш бяха не на концерт, а на рожден ден с приятели. Не намирам точните думи, за да предам вълнението, но като учител с над 30-годишна практика много добре знам какво коства да се реализира такъв спектакъл и с възхищение споделям, че този концерт ни остави без дъх.
След омаята с учениците се насладихме на прекрасния концерт на хора за народни песни „Нуша” с диригент Нели Андреева.
Овации, овации, усмивки и прегръдки, възхита и блаженство от преживяното!
На следващия ден всички – и българи, и британци, споделяха как този концерт ги е вдъхновил и е направил не само вечерта, а и мирогледа им различен.
12 май бе определен за провеждането на професионалния форум под надслов „Неделните училища – пример за ползотворно сътрудничество между държава, НПО и чужди образователни системи, които залагат на двуезичното обучение”. Това също бе празник – демонстрация на грижа, отговорност, но и среща на единомишленици. Трудът на училищата ни в чужбина от години е съдружие от разбирателство с Министерството на образованието и науката, подкрепян и от Министерството на външните работи. На форума те имаха свои представители, които присъстваха тук с човешката си страна, оставили на втори план административната дистанцираност.
.
Само преди броени дни в Лондон пристигна новият посланик на България – Н.пр. г-н Тихомир Стойчев. Независимо че първите му дни на служебна ангажираност във Великобритания със сигурност са напрегнати, той пое отговорността да стане патрон на Форума в Кеймбридж и лично да се включи в него. Словото му бе затрогващо. Говореше човек, който е запознат с труда и делата ни. Без да чете, гледаше ни в очите и личеше, че знае какво и как е постигнато, знаеше какво трябва да се прави занапред. Увери, че ще съгражда с нас. Колко важно е това – да знаем, че не трябва тепърва да се доказваме, че ще имаме довереник и рамо, на което да се облегнем в нужда. Във Великобритания има над 70 български образователни звена от училища и техните филиали и всяко едно ще разчита на подкрепа – разбира се, ако заслужава.
.
Словото на г-н Стойчев създаде от самото начало атмосфера на комфорт и удовлетворение. Последва обръщението на г-жа Ваня Балчева – директор на дирекцията ни в МОН, която се грижи за дейността на всички български училища зад граница. Чрез труда на хората в нея се реализира грижата на България към нас в необходимата морална и финансова подкрепа, без която прогресът е невъзможен. Пред нас отново говореше професионалист и съмишленик. Има случаи, в които службата става и дружба, когато се работи за национална идея, която обгрижва деца. Дължи се и на 17-годишната възрожденска дейност на Асоциацията на българските училища в чужбина, първопроходник в делото, който промени, променя и ще променя винаги за добро.
В Кеймбридж духът беше изключително приятелски – заслугата е на мнозина. Тук имаше и надграждане. Личеше още от самата тема на форума, посветен не само на споделяне на опит между колеги по света в българските училища; тук присъстваха и представители на Кеймбриджкия университет, които работят с другите, подобни на нашите училища, но от различни национални общности. Така че на този форум имахме възможност не само ние – българските училища в чужбина да се срещнем. Можахме да се видим в огледало – с очите на другите. Ние да се поучим от техния опит, но и те да се поучат от нашия.
.
Началото бе с обзорните доклади на: г-жа Нина Борисова – председател на Българското културно и образователно дружество „Св. Иван Рилски”, която ни запозна с историята на училището, дейността му, както и с тази на филиалите в Питърбъро и Сполдинг. След нея и г-жа Димитринка Джумакова – ръководител на училището и на двата филиала към него представи огромните възможности на приказката за образованието на най-малките. Преподавателят по история и география – г-жа Радослава Попандреева повдигна емоционалния адреналин на всички ни. Говорейки за връзката й с децата – любовта потече в сълзите й, а с това овлажни и нашите.
.
Когато говориш за предмета си по България на децата с майчинска любов, ти пленяваш завинаги.
С всеки следващ участник във Форума имах усещането, че порастваме. Нивото беше високо! На всички: доц. Венера Матеева-Байчева и гл. ас. д-р Катрин Костова от Факултета по славянски филологии на СУ „Св. Климент Охридски“ – за урока по български език като втори.
Също лекцията на д-р Валентина Александрова, директор на БУ „Иван Станчов” към Посолството на България в Лондон и училищен ръководител на БУ „Слово” в Оксфорд. Преди години тя издаде брошура за историята и развитието на българските училища във Великобритания, а сегашната й лекция бе продължение на тази изследователска дейност. Ценно бе и съпоставянето с историята на подобни училища на други народности, които съществуват редом с нашите в Обединеното кралство. Вярвам, че трудът й може да послужи като стимул за колегите от другите държави, които да направят подобни изследвания.
.
Най-големият принос на Форума в Кеймбридж бе гледната точка на чуждите представители – проподавателите от Кеймбриджкия университет.
Първо говори д-р Анке Фридрих – представител на немското училище, основател на организацията „Двуезични групи в Кеймбридж“ – местна мрежа от езикови училища, преподаващи наследствени езици. Разказа за своята организация и по какъв начин подпомага неделните училища. Колегите от БНУ „Св. Иван Рилски” са участвали в няколко техни обучения като „Въведение в английската образователна система“ и „Запознаване със закона за защита на децата“ (как да се разпознават видовете насилие и как да се реагира при установяването им).
Втора бе д-р Лоти Хор – преподавател – сътрудник във Факултета по образователни науки на университета в Кеймбридж и лектор по „Образование и ранна детска възраст“ в Университета „Мидълсекс“, Лондон. Дори ако се вгледаме само в заглавието на нейната презентация, ще видим колко впечатяваща е за всички: „Как посещението на едно българско неделно училище вдъхновява ново разбиране за нашите отговорности като учители на двуезични деца в по-широкия контекст на британските училища и университети” .
На катедрата застана една жена с дългогодишна практика и опит в световна столица на образованието и заговори за нас… българите и за България. Започна с това, че снощният концерт на учениците е най-голямото й и вълнуващо събитие през последните 5 години. Съвсем различно е видяла и почувствала България заради децата и заради хора за народни песни „Нуша”. Посещението й на няколко пъти в БНУ „Св. Иван Рилски” я е впечатлило толкова силно, че го е предала в рисунки и е осмислила преподавателската си кариера по новому. Преобразено е отношението й не само към страната ни. Открила е друг подход на завладяване на децата в изграждането им като личности с национална принадлежност, но със способност да оценят и други култури и да бъдат част от макрокосмоса на света. Международно признание, и то на какво ниво! Браво, „Св. Иван Рилски” в Кеймбридж! Браво на целия Ви екип!
И това не бе всичко.
.
Последва третата лекция „Ролята на неделните училища в отглеждането на деца билингви” на Йонгкан Лиу – професор по приложна лингвистика и езиково обучение в Педагогическия факултет на Университета в Кеймбридж, организатор на изследванията на Кеймбридж в мрежата за езиково обучение на общността. Както всички преждеговорящи и той отдели първите минути от презентацията си, за да сподели възторга си от концерта. Явно не само ние, а и чуждестранните ни гости не са могли са склопят очи от вълнение в последвалата нощ. Дотам, че проф. Лиу се вдъхновил и нарисувал рисунка, която озаглавил: „Едно Българско решение: Да поддържаш неугасимите пламъци”. Червена роза с много здрави тъмни корени, а цветът на розата пръска искри от пламъци. Запомнящо се. Розата цъфти, почерпила сили от здравите, впити в земята корени на родното, грее с червеното на кръвта и слънцето, а разпръсква ореол от огньове като в танците на нашите нестинари! И под рисунката надпис: „Нарисувах тази рисунка, след като видях концерта на Българското училище вчера”.
.
.
Не знам дали е възможно един чуждоземен професор да трогне по-силно. Какво красиво символно признание за примера от България. Видяното от него в едно от нашите български училища, а и самият Форум в Кеймбридж го вдъхновяват за бъдещето, в което определено ще продължи да е заедно с нас. За него ние не сме само езикови училища, а училища, които съхраняват родното и пазят идентичността. И той ще се стреми да го вплете в уроците си.
Като че ли след тази оценка гърбовете ни се изправиха повече. Във Великобритания рядко се чуват възторзи по отношение на България, но на този Форум нас ни гледаха с други, добри очи и получихме признание.
Мисля, че това бе новото и различното от всичко, на което досега сме присъствали. Ако греша – дано да е така. Дано и другаде има подобни преживявания, това само ще ни радва и ще ни кара да се гордеем, за да работим вдъхновени.
.
Във финалната дискусия оценката за събитието и благодарността към организаторите беше единодушна. Най-добре и силно звучаха думите на проф. д.н. Наталия Витанова – ректор на университета „Епископ Константин Преславски” в Шумен. Тя каза, че нашите училища в чужбина са отворили вратата на училището на бъдещето. Сподели, че всички учители обучаваме едно следващо поколение, което тя сполучливо нарече „Поколението на малките стъпки”. Това са децата, които няма да четат „Под игото” – вместо него ще гледат филма. Но чрез тези деца ще започне сближаването на сегашните две поколения – на „Дигиталните имигранти” и на „Дигиталните туземци”. Мозъците на представителите им функционират различно. Обществото ни има нужда от холистично образование, което да включва, освен език и интелектуалност, да вписва и грижа за емоционалния комфорт на децата. Проф. Витанова ни даде прекрасен съвет. Крайно време е да се отърсим от формулировката за безгрешно образование. Грешките помагат да се върви напред, защото животът не е линеен, а скокообразен.
Да, грешки ще има, но постиженията са налични и за тях трябва да се говори. Не за да се изтъква този или онзи, а за да се отчита напредъкът. Това сбиране на единомислещи в Кеймбридж доведе до допълнителни идеи и желания. Една от основните мисии като продължение на мисията на АБУЧ е да се борим за издигане на статута на българския език в чужбина и той да се признава като матуритетен. Ще продължим да се стремим към това и във Великобритания. Въпреки Брекзит, въпреки че за повечето изглежда безнадеждно. За нас не е и ще имаме подкрепата на Кеймбриджкия университет.
.
Защото сме намерили БЪЛГАРСКОТО РЕШЕНИЕ:
Да поддържаш неугасимите пламъци! Езикът, традициите, корените!
Благодарим Ви, колеги от БНУ „Св. Иван Рилски” в Кеймбридж – за спомена, за стиховете, песните и танците на децата, за професионалните срещи с новото, за прекрасната поляна край река Кам, за разходката с лодка край колежите на Кеймбридж, за наздравиците в пъба и не само, за принадлежността Ви към АБУЧ… Благодарим Ви за всичко!
.
Текст и снимки:
Снежина Мечева
почетен член на АБУЧ,
преподавател и директор на БУ „Иван Станчов” – Лондон (1989-2023),
говорител на АБУЧ (2017-2023)
.
