.
Свирещи, пеещи и танцуващи приятели в САЩ и Канада,
Изключително ще Ви бъда благодарна, ако намерите време и попълните следната анкетата:
Танцуването на запис и играенето на жива музика сред българските танцови групи в САЩ и Канада
Тя търси да „чуе“ мнения по темата за танцуването на запис vs. танцуването на жива музика. Насочена е към ръководители на танцови групи и любители-танцьори, както и към български професионални музиканти, свирещи народна музика и живеещи в Северна Америка. Сред въпросите към групите (ръководители и членове) основни са следните: Каква музика избирате за своите представяния за сцена? Как? Защо? Търсите ли (и кога) „живи“ музиканти? Какво носи (дава) на танцуващите играенето на запис? А живата музика?
Сред въпросите към музикантите водещите са: „Практикувате ли професионалните си музикални умения? Ако да – кога, къде, кой Ви кани, колко често?“. В анкетата са поканени да се включат и български музиканти-любители с изграден репертоар и практика.
Защо тази тема е важна? Защото разглежда динамиките в развитието на българските културни практики в чужбина в тяхната взаимовръзка с (но и отграниченост от) фолклорната танцова „сцена“ в България, в едно с политическия, икономически и културен контекст. Т.е. за тяхното проследяване работещо би било съчетаването на исторически и етнохореоложки изследователски подходи. Същевременно „плътното описание“ на явлението „Българска танцова група в чужбина“ (в случая в САЩ и Канада), с фокус върху отношенията музика-танц и музициращи-танцуване-танцуващи, открива по-широки изследователски перспективи. То надскача специфичността на разглеждания феномен и се свързва с други проучвания върху живото човешко музикално-танцово преживяване.
Обобщените данни с тяхното интерпретиране ще бъдат представени под формата на доклад по време на предстоящия симпозиум по етнохореология (The 33 Symposium of the ICTMD Study Group on Ethnochoreology, 21-28 July 2024, Izmir, Turkey).
.
