Вчера бях на Панаира на книгата в София и си взех една книга за чиповете. От доста време следя ситуацията с тези проклети полупроводници (догодина пълни проводници), затова реших да напиша нещо по тази тема, макар и да знам, че ще е досадно на мнозина, но е интересно за мен, а и малко се говори за нея по медиите.
***
Помните ли епичната битката за завода „Азовстал“ в Мариупол, за която медиите вдигаха ужасно много шум?
Ако си спомняте, точно тогава се получи голяма криза в производството на чипове, а една от причините бе именно „Азовстал“. В него и в още няколко други заводи в Украйна се получаваше като страничен продукт почти половината от световните количества неон – важен газ, използван във фотолитографските машини при производството на чипове.
Малко прекъсване във веригата и може всичко да се срути.
Нещо, което никоя медия, обаче, няма да ви каже.
Високотехнологичните чипове са навсякъде около нас, в телефони, електроуреди, автомобили, компютри, машини. И действително вече започваме да наблюдаваме една тиха война – войната за чипове.
Днес чиповете са истинска магия – трудно е да си представи обикновен човек как в един съвременен микрочип има няколко милиарда транзистора. Транзисторите са толкова малки, че може да поберете четири такива във вируса на Ковид-19. Самото проследяване на пътя на процеса е изключително сложен, но ще се опитам да го опростя:
1) От пясък до кварц, до силиций. За производството на чипове ви трябва особен вид пясък, за да се извлече чист силиций. Не са много компаниите, които го умеят. Една от малкото (и най-голямата извън Китай) е испанската „Фероглоуб“.
2) Този силиций трябва да стане свръх чист, а една от малкото компании, които умеят това, е германската „Вакер“. Те използват т.нар. метод на „Сименс“, в който се разгражда чистият силициев металоид на атоми и се свързва обратно. Така се получава т.нар. полисилиций, или силиций с чистота 99,999999999 (девет деветки след запетаята). Китайците засега са успели да стигнат до 8 деветки. На вас може да ви се стори маловажно, но в света на политиката е ГИГАНТСКО.
3) Вафлен етап (не се казва така, аз си го нарекох, за да ми е по-лесно). В този етап се правят прословутите подложки или „вафли“. Тоест, това е преподреждане на чисти, но хаотично разположени атоми, в перфектна матрица. Постига се чрез метод на Чохралски – в перфектно гладък кварцов тигел се излива полисилиций и се потапя силициев прът. Една-единствена японска компания, „Шин Етсу“, ги прави.
Това е другото нещо, което китайците не могат да постигнат – толкова съвършен кварацов тигел. В момента има едно единствено място с подходящ кварц – до градчето Спрус Пайн в САЩ. Там го добива една белгийска фирма, при изключително потайни условия.
4) И така, стигаме до двете най-важни компании в света, както биха нарекли мнозина. Първата е тайванската TSMC, която има най-скъпата и модерна фабрика в света. Тук се произвеждат 90% от свръхмодерните микрочипове. Неин основател е легендарният Морис Чанг, роден в континентален Китай, емигрирал в САЩ и след като не го назначават на висока позиция там, лично тайванският премиер му се обажда и му прави предложение. Да направи фабрика за чипове. Само за последните три години TSMC са инвестирали 135 милиарда долара.
Но има само една компания в света, която може да произвежда машини, с които се правят чипове. Холандската ASML. Тя е пълен господар и единствен производител, тъй като технологиите са толкова сложни и се изискват ужасяващо големи инвестиции, че вече е невъзможно да имат конкуренция. Но те също зависят от други компании. Стъклата им се доставят от „Цайс“, а лазерите – от друга германска компания, наречена „Trumpf“.
***
Както виждате, тук говорим за най-важната индустрия, в която обаче имаме почти монопол от няколко вериги компании, за които много хора и не са чували: Linton Crystal, които произвеждат пещите за процеса на Чохралски, или примерно за две австрийски фирми, които са водещи в слепването на споменатите подложки.
Накрая стигат до китайските заводи на Foxconn. Китайците също управляват немалко от процесите.
Това е цял цикъл на чипове, които се проектират в САЩ, с интелектуалната собственост на английската ARM, и накрая са произведени в Китай като краен продукт, но не може да съществуват без компаниите TSMC и ASML, без химикалите от Германия, без тестовете в Малайзия, или без японски/корейски компании.
Много голяма част от напрежението по света е заради чиповете, цялата надпревара е вече там. Както виждате, засега Китай, САЩ, Тайван, Европа трябва да работят заедно, но все искат всичко да е за тях.
И в крайна сметка едно от най-удивителните постижения на човечеството – чиповете – или ще обединят света, или ще го разединят и разрушат.
П.С.: Като се има предвид, че наистина тук, в БГ, се правиха нелоши полупроводници, дали при по-умни управители днес можехме да сме важна част от световната верига?
.
.
