Илюстрация: chushka.bg
Знам една хубава страна, в която живеят много добри,
но прекалено търпеливи хора,
които не обръщат внимание на 240 парламентарни какавиди –
Тревожа се за тази хубава страна, в който живеем,
разтревожен съм от целия този безпорядък.
Чудя се на всички лъжи, които прочитам,
чудя се накъде ни води тази лудост… –
из песен на рок-групата Foreigner
Тогава, запитах Махатма Ганди „Кои са факторите, които унищожават света?“. Той ми отговори: „Политика без принципи, богатство, придобито без работа, знания без душа, бизнес без морал, наука без човечност и молитва без благодарност“. Запитах и майстора на модерната иконография Диан Костов и съпругата му Милена Ташкова, които сега инсталират в Националната базилика „Светото сърце“ в Брюксел изложба, озаглавена „Кръстопът – цената на избора“. Тя ще е представена в три концептуални теми: „Накъде вървим?“, „Цената” и „Пътят“, подобни на картината с трите въпроса: „Откъде идваме? Кои сме? Къде отиваме?“ на Пол Гоген от естрогенно-екзотичния му престой на остров Таити. И на разказа (2024) „Хайти“ – приятел, живeeщ дълги години в Амстердам, идва на гости на автора и му каза, че там има много „айти-та“ (IT), на което авторът отвръща: „Да знаеш, аз им казвам хайти“. Авторът е д-р Хасан Ефраимов, наш студент от 1980-те, сега акушер-гинеколог в Добрич, който искаше да укроти носталгията си като посади „Джанки в Манхатън“ – заглавието на негов разказ, който стана сценарий на пиеса, играна на много сцени не само в България. Първият роман на Ефраимов е „Метаморфоза“, написан в стил „магически реализъм“, публикуван през 2016 г. – това беше уважително отразено в Eurochicago.com. Докато абсурдният реализъм на „Метаморфозата“ на Франц Кафка е публикуван за първи път през 1915 г. в Германия. „Потокът на съзнание“, използван от Кафка, започва „да тече“ така: „Една сутрин Грегор Замза се събуди след неспокойни сънища и откри, че в леглото си е преобразен на огромно насекомо. Пред очите на Грегор безпомощно мърдаха множество крачка, окаяно тънки в сравнение с едрото тяло.
Какво ли се е случило с мене? – помисли си той”.
Какво ли се случи с нас 1989-2024? – запита българският народ.
През 1957 г. в „Славеите пеят“ смелият мъдрец Константин Павлов се учуди:
„О, колко много славеи!
Млъкнете, славеи!
Проклети славеи!
Дано в настъпилата тишина
един-единствен гарван се обади,
за да ни каже истината.
Страшната!“ –
Метаморфоза: гадните гъсеници се преобразиха в красивоизглеждащи пеперуди. Които, като размахваха с криле, предизвикаха торнадо в българското общество.
Ако беше жив, Константин Павлов вероятно щеше да посвети стихотворение и на тях.
Дано се лъжа:
Днес –
Демокрацията се оказа по-тъпа от комунизма.
Утре –
Утрото се оказа по-тъпо от вечерта.
Както заграждането с ограда се оказа по-тъпо от отграждането, описано великолепно през 1914 г. от големия поет Робърт Фрост в поемата му „Поправяне на стена” (Mending Wall) – ето част от нея:
Преди да построя стена, бих поискал да знам
какво заграждам и какво отграждам?
Има нещо, което не обича стена.
Което иска да я събори!….
Но съседът от бащиния завет не отстъпва
и му харесва да го казва пак
и пак: “Добри огради правят добри съседи!”
Концепцията за стените не се отнася само за хората, но и за държавите: от 1961 до 1989 г. стена имаше между Западен Берлин и Източна Германия, сега – между Израел и Палестина, между САЩ и Мексико. Такива стени не правят добро нито на хората, нито на държавите – особено сега, в провокиращото време на геополитическа надпревара.
Затова нека си спомним концептуалната песен (1979) на Pink Floyd „Another Brick In The Wall“ („Още една тухла в стената“) – заглавието на трите песни от операта „The Wall“ на (философски) рок-групата „Пинк Флойд“ – урок за всички училища и университети. Чуйте пак какво пеят децата: „We don’t need no education, we don‘t need no thought control…“ („Ние нямаме нужда от това образование, не искаме контрол на мисленето ни…“). Текстовете на песните са на бас-китарата на групата Джордж Роджър Уотърс – през 1990 г. именно той организира грандиозния концерт „The Wall “ в Берлин пред 200 000 души – очарователното падане на стената между комунизма и демокрацията. И неговият мегаконцерт на Националния стадион в София на 30 август 2013 г. – времето на народното искане за оставка на едно коалиционно правителство –великият Роджър Уотърс, точно като пееше „Mother, should I trust the government?“ („Мамо, трябва ли да вярвам на правителството?“), вместо оригиналния отговор „No fuckin‘ way“ (в никакъв ши*ан случай), на български се изписа: ОСТАВКА – в ярко червено на черен фон, посрещнато с аплодисменти от 40-хилядната публика. И забелижителното: „Искам да посветя този концерт на Хуан де Менезес и неговото семейство – за тяхната борба за истината и справедливостта. На всички жертви на държавния тероризъм по целия свят” – каза Уотърс в началото на концерта. Кои български певци от „златния век на Лили Иванова“ (думи, изречени наскоро от президента на РБ) са изразили или ще изразят подобна политическа и социална емпатия?
Важнослов
„Вече знаех как ще падне системата. Гадните гъсеници се увиваха в пашкули.
Щяха да се превърнат в безжизнени какавиди, и след време, в един хубав слънчев ден, щяха да излетят като прекрасни пеперуди, които да блестят с всички цветове на дъгата. Тези пеперуди нямаше да имат нищо общо с гъсениците и всички щяха да се възхищават на красотата им. Или поне никой нямаше да забележи, че носят същите души и са се преобразили само външно. И пеперудите щяха да притежават огромно оръжие… Огромно оръжие, с което щяха да тероризират цялата страна… Щяха да накарат всички да се превърнат в послушни кукли на конци… и да изпълняват всички техни желания… За да се запази в тайна срамът им… Притежаваха досиетата… Те бяха огромното им оръжие… Изнудването… рекетът… страхът от истината бяха огромното им оръжие. Няма да има никаква революция. Няма да има никаква гражданска война. Щеше да има Метаморфоза. Гъсениците щяха да излъжат всички.“ – точната, описана с магически метафори, епикриза на така наречения преход, направена от д-р Хасан Ефраимов в романа му „Метаморфоза“.
Нормалните човешки ценности не важат за гъсениците – едни се прикриват зад евроатлантическите, други – зад руските, трети, хемелеоните – зад двете.
„Илюзорната представа за метаморфозата е, когато си мислим,че нещата се променят, а всъщност те само се преобразуват.“ – Хасан Ефраимов.
И така, България е много хубава, но в нея продължава да има много алчни и много зависими политици.
Освен това, защо не спазихме заветните мечти на ВАСИЛ ЛЕВСКИ за “Свобода и чиста република” и за „Чиста и свята република“, а взехме княз от Виена… и настъпи последващата трансгенерационна монархия на цар Борис III и премиерството на „цар“ Симеон Борисов, и след това, и сега, на другия Борисов – „О времена, о нрави, Народе????“.
Тогава ученикът запита Учителя:
– Дълго ли ще чакаме промяната към по-добро?
– Ако чакате, ще е дълго – отговори Учителят.
.
Д-р Георги Чалдъков
.
