Снимка: БГНЕС
.
„Походът на традиционното семейство“ и „София Прайд“ се представят като две противоположни идеологии, като два враждуващи политически лагера.
За нормалния човек е ясно кое движение е изкуствен продукт на социално инженерство и кое е естествена реакция срещу него. Никой от нормалните хора не е против „Прайдовете“, нито против техните участници и разбиранията им. Но границата между радикализацията и нормалното е много тънка. Прайдът се превърна в пропагандна манифестация, в политически инструмент.
За да стане ясно каква е разликата, трябва да дадем пример с други идеологии. Едно ще е да толерираме например светски мюсюлмани и да ги защитаваме като общество, когато някой от тях бива нападнат заради тяхната принадлежност, да им осигуряваме пълни права и справедливост, но съвсем друго е, когато се провеждат например уахабитски манифестации през центъра на София, изискващи да не се пие алкохол, да се забраждат жените и да се наказват със затвор еднополовите връзки. Тогава на „прайд“ хората няма да им е много весело, нали? Защото както те не искат да им се навлиза в личното пространство, така и ние.
Представете си, че отидете със семейство или с приятели в парка, и седнете на пикник. Появяват се хора със сини и розови коси и започват да вдигат шум, да крещят, че са дискриминирани. Вие се съгласявате и се местите. Те идват след вас. Вие проявявате разбиране и пак се местите. Те пак идват след вас. Вече на десетия път вече ви кипва и шибвате шамар на някого, който ви е наврял секс играчка в лицето. При което цялата трупа с цветни коси, свирки в устите и изкуствени мигли ви снима с камерите и врещи „Ето, вижте как ни дискриминират!“. Общо взето, това е днешният подход на „прайд“ общностите като цяло.
Миналата година на основния пункт на Прайда имаше десетки шатри на „спонсорите“ и „благодетелите“ на събитието. Всички бяха големи корпорации и работодатели от бизнес-центровете. На повечето е ясно, че това е социално инженерство, целящо да замени старите леви идеи и левичарство, със създаването на нови малцинства, на нови „дискриминирани“, нови изкуствени „социални несправедливости“, които да заемат това пространство, които да изстисква енергията за борба за справедливост на младежите, които винаги през историята са си създавали различни каузи. Е, тази е яхната и добре направлявана.
Но това социално инженерство е насочено към млади хора, то се възползва от чувствителността им, от необходимостта им да бъдат център на внимание, да бъдат различни и индивидуалността им да се откроява. Те се възползват от тези слабости и се налага идеология, която отначало стартира като ЛГБ, а днес започна да става все по-агресивна и по-радикална. И по-развратна за останалите. Много деца по света си правят операции за смяна на пола, но след това съжаляват и осъзнават, че са се осакатили. Много от тези „полови“/безполови прояви са продукт на комплекси или с комерсиални подбуди.
И много родители, които дават всичко за децата и искат да им осигурят най-доброто бъдеще, което е най-естественото нещо на света, обикновен природен закон, е нормално да бъдат притеснени от подобни влияния, не желаят корпоративни компании да формират бъдещето и поведението на децата им, заради политическо и маркетингово „инженерство“. Тук вече навлизат в личното пространство, вече налагат влияние върху чувствителни и неизградили все още система за вземане на решения млади хора, които винаги са обект на желание от различни религиозни, политически и други съмнителни институции.
Затова „Прайдовете“ трябва да се локализират. И нормализират. Тогава всички нормални хора ще са на тяхна страна. И колкото по-агресивни стават, толкова по-агресивна ще е и реакцията. Естествен физичен закон за баланс на системата.
Впрочем повечето, които познавам и които ходят на Прайда, ми обясняват, че ходят, щото е бил голям купон. Имало пиене, трева, музика, маскарад, танци, може да завържеш полови връзки. Те не са от тези маргинализирани общности, отиват да се забавляват. Което само показва хитрия трик как корпорациите умеят да „маркетинговат“ и привличат млади хора за политически цели, без дори тези хора да осъзнават, че е така. И ако има политическа/социална несправедливост, то постигането й не става като размяташ дилдо насред центъра на София.
.
––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––
* Заглавието е на редакцията.
.
