Пироптоза. Credit: drmicrobe | 123rf.com
.
На трети септември 1979 г. майка му, доня Роза, отиде в пощенската станция и го изпрати като препоръчана пратка с обратна разписка от Богота до Висшия медицински институт във Варна. Уилям Морено Бареро беше много любознателно и жизнерадостно момче – една колумбийска метафора, напоена с аромата на магическия реализъм на неговия фамозен сънародник Габриел Гарсия Маркес.
„Всички колумбийци са втори или поне трети братовчеди на Маркес, аз само съм негов първи братовчед“ – казваше Уилям.
Веднъж Мерцедес, сестрата на Уилям, му писа, че в къщата им има много хлебарки. Уилям й изпрати 20 негови паспортни фотографии и писа да сложи по една на всеки ъгъл в петте стаи. След няколко дни Мерцедес му отговори: „Ay, caramba! – всички хлебарки напуснаха къщата ни.“
Наскоро припомних тази история на д-р Уилям Морено, който вече повече от 35 години лекува вените на цяла Южна Америка, и той ми писа: „Така наистина е с хлебарките, но не и с един плъх, който срещна Мерцедес и тя му прегради всички пътища, за да не може да избяга, а плъхът в невъзможността си да реагира по друг начин, с лъвски скок се озова на главата й.“
Тогава аз му припомних за пироптоза (pyroptosis) – отпадане (гръцки, ptosis) на клетка от пожар (pyro), причинен от бактериална или вирусна инфекция. На 29 февруари 2024 г. беше публикувана обзорна статия за ролята на два решаващи фактора, участващи в пожара: протеините газдермин-D (Gasdermin-D) и нинжурин-1 (ninjurin-1) – те разскъсват клетъчната мембрана, от клетката се отделят възпалителни молекули (цитокини) и това предизвиква „цитокинова буря“ (подобна на тази при COVID-19), в която клетката изгаря (Imre G. Pyroptosis in health and disease. Am J Physiol Cell Physiol 2024;326(3):C784-C794. DOI: 10.1152/ajpcell.00503.2023).
„Това, пренесено от клетките към страните, в които живем, е много опасно. Светът може да изгори“ – отговори ми д-р Морено.
Тогава му обещах да напиша днешното публисе (публицистично есе), което започва със следното мото:
„Принудителната военна служба е чудовищно изобретение, едно от най-големите злини на нашето време. Кому е нужно това: да слагаме униформи на хората и да ги изпращаме да се избиват един друг? Едно време рицарите се биеха на бойното поле, войната беше спорт за тях и просто не бяха добри за нищо друго. Но на никого не му е хрумвало да облича философ или поет в доспехи и да го закара на бойното поле.“
Д-р Арчибалд Кронин (1896–1981), от „Гробницата на кръстоносеца“
Сега, обаче, това хрумва на много политици, дори и на президенти, и те закарват млади хора на бойните полета. Да чуем тогава какво каза американският писател Кристофър (Си Джей) Хопкинс: „Аз съм на 63. През целия ми живот сме били във война. Не само американците. Всички ние. Винаги някой воюва с някого. И има други хора, призоваващи за мир.“ – от неговото слово на откриването на изложбата Make Art Not War („Прави изкуство, не война“) на 26 април 2024 г. в Берлин (повече в: cj.hopkins.substack.com и част от словото му, публикувано под заглавието „Да се сражаваш с чудовища“, в. „Филтър“, 8–14 май 2024).
За еволюцията на човека има хипотеза за връзката между консумацията на месо и разрастването на мозъка. Така ролята на човека-ловец – Homo necans (убиващият човек) – става важен фактор в еволюцията на мозъчната дейност, която след векове ще наричаме „интелект“ и „интелектуалци“. Това е „ловна хипотеза“, хипотеза за човека-ловец (hunting hypothesis) в науката за древните хора (палеоантропология). Сега има един американски ловец, който е подсъдим или вече осъден в… сетете се къде и защо? Но да се върнем при древните хора, когато те се опитвали да говорят и да рисуват по стените на пещерите, но същите тези хора се учили и да правят сечива за убиване на животни. И, когато се „очовечели“, се научили да правят сечива и за убиване на хора. Така се родил Homo necans recens (съвременният убиец), който не спира да безчинства, защото няма справедливи наказания. Тоест, време е някой да напише „Престъпления без наказания“. Защото човекът е от малкото същества на Земята, което убива себеподобните си – най-тъжната проява на Homo sapiens recens (съвременният „разумен“ човек). За него писах повече в “Homo necans recens и създаването на държави” (Eurochicago.com, март 2016, и „Труд News“, 14 ноември 2022).
Урок от „красивия ум“ на Джон Наш (13 юни 1928 – 23 май 2015)
.
.
Животът на математика Джон Наш е представен във филма „А Beautiful Mind“ („Красив ум“), по едноименната книга на Силвия Насар, журналистка във вестник The New York Times. Тя публикува и книгата „The Essential John Nash“ („Същинският Джон Наш“), където е написала: „20-годишният Джон пристига в университета в Принстън, щата Ню Джърси, където работят Алберт Айнщайн и Джон фон Нойман, с препоръка от негов професор: “Този човек е математически гений”.
Това се потвърждава, когато 23-годишният Джон Наш защитава докторската си теза, в която описва “Равновесието на Наш” – новата парадигма в теорията на игрите, която през 1994 г., вече 66-годишен, Джон Наш е удостоен с Нобелова награда за икономически науки.* Дотогава в игрите е изследвана предимно конкуренцията – за да спечели единият, другият трябва задължително да загуби. Джон Наш доказва математически, че има система от решения за всеки отделен играч, с която, ако никой не загуби, всички ще спечелят (win-win strategy). Така “Равновесието на Наш” става модел за икономическо поведение, прилагано в съвременния бизнес.
Особено сега, “Равновесието” може и трябва да се прилага и в спирането на всички войни. Древните китайски полководци отдавна са създали подобно равновесие, което са доказали на бойните полета – нарича се „златният мост на диалога“. Има и „Атинското чудо“, за което пише знаменитият философ Карл Попър: „Вместо война на мечовете, да се прилага война на думите. Това е едно от най-великите изобретения на древните гърци.“
Политици и тези, които отдълбоко ви нареждат, не рушете златния мост на диалога! Иначе може да стане като в срещата на Мерцедес с плъха, на който, като не предоставяте възможност за спасение, може с ядрен** скок да се озове на главите ви. Ако човешката емпатия, а не геополитическите бесове, са приоритет за вас, вижте концептуалната фотография, показваща английско семейство в края на Първата световна война – тя говори много повече от „Физика на тъгата“, защото обобщава дълбинната психология на тъгата, причинена от войни:
.
.
Оказва се, че злото е постоянно явление, на върха на което са войните – метастази на геополитика и психопатология. Сега по спешност е нужен Ренесанс на хуманизма в политиката.
Не, няма да се изморя да повтарям: Войнстващи геополитици – ястреби и ястребки – не чупете златния мост на диалога, прилагайте „Атинското чудо“! Не въоръжавайте воюващите с дронове, танкове, ракети и самолети. И не ги принуждавайте да изпращат фрегати и подводници в Карибско море. Помнете „1984“ на Оруел, не забравяте критичната 1962 година, решена с диалога Хрушчов–Кенеди. Какво ще стане през „горящата“ 2024 година на Путин и Байдън или на Путин и Тръмп, при което Xi Jinping is watching you? (Може научно да си освежите визуалната памет, прочитайки статията „How the ‘mind’s eye’ calls up visual memories from the brain“ (Как „умното око“ възстановява визуалните спомени от мозъка), публикувана на 14 юни 2024 г. в списанието Nature).
Чуйте най-после „Глас народен – глас Божи“ (Vox populi, voх Dei): „Да знаеш, момчето ми, зашета ли в света Чума (Война), значи Господ иска смирение! Дълъг език, хаплива душа и неблагодарен човек не водят до убаво! Хубав път е тоз, дето ръка за ръка крачат хората и с песен хляба си вадят. Господ кога правил света, сърцето си е подложил там и мерака. А сега сърца по света няма и мерак за хубаво няма. Всеки дърпа към своята си истина и клетви като ехо се носят. Туй не е Божият свят, а човешкият! Е за туй иде пак Чума (Война)!“ – Йорданка Петкова, перифраза.
Д-р Георги Чалдъков
––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––-
* През 1992 г. колеги на Джон Наш, известни американски математици и икономисти, изпращат на Шведската кралска академия на науките необходимата документация за номинирането му за Нобелова награда за икономически науки и той е удостоен с нея през 1994 г. Такава колегиалност не знам да се е случвала досега в България – писано е в мои статии, озаглавени „(Защо) Нобел пак не дойде в България“ и „Синдром на високите макове“ – явлението е общочовешко, но отзвуците му в България са титанични.
** „Дипломатическите усилия за контролиране на ядрените оръжия също претърпяха големи неуспехи на фона на обтегнатите международни отношения заради конфликтите в Украйна и Газа, каза Стокхолмският международен институт за изследване на мира (SIPRI – Stockholm International Peace Research Institute) в своя годишен отчет. „Не сме виждали ядрени оръжия да играят толкова важна роля в международните отношения от времето на Студената война“, каза в изявление Уилфред Уан, директор на Програмата за оръжия за масово унищожение на SIPRI.
.
