Източник: standartnews.com
.
Писмо четвърто
.
Здравей, сине.
Надявам се да не съм ти омръзнал още. Ние, дядовците, обичаме да приказваме и да поучаваме, така че свиквай. Аз изглежда съм се посветил на приказките. Ето, другият ти дядо се е посветил на музиката. С него ще слушате тишината, защото какво е слушането на музиката, ако не наслаждението от тишината между звуците? Ето, виждаш ли до какви глупости може да доведе човек излишната приказливост. Откъде ми хрумна пък това? Може би някъде съм го чул. А може би, само може би, днес в мозъка ми се е създала съвсем нова връзка между няколко нервни клетки.
Днес, сине, много се говори за изкуствен интелект. Как бил толкова умен, че нито един човек не можел да се сравнява с него и като такъв той един ден щял да управлява. Ние днес живеем в свят, в който най-умните са и най-силни. Непрекъснато се говори за власт и на кого тя принадлежи, и на кого трябвало да принадлежи, за да бъде всичко наред. Общо взето, всички сме съгласни, че нещата не са наред и трябва да се оправят. Откъде идва това всеобщо съгласие, не знам. Аз лично нямам никакво основание да си мисля така. В моя малък свят, в който живеем с баба ти, всичко е наред. Къщичката ни е хубава и даже доста препълнена с ненужни вещи. Тя, баба ти, много държи да е подготвена за всичко по всяко време, така че с това, което има в нейния килер, едно малко китайско село може да се изхранва в продължение на година. А ние с нея сме само двама. На човек, сине, му е нужно много малко. Очите му винаги са по-гладни от стомаха. Човек е същество вечно неудовлетворено, вечно търсещо нещо по-различно. Душата ни е неспокойна. Дали изкуственият интелект ще има такава една, вечно недоволна и търсеща природа? Ние например, когато създадем нещо ново или си спомним точно някой факт, или уцелим с камъче точно там, където искаме, сме много щастливи. Дали изкуственият интелект ще е щастлив? Та казват, че той никога няма да греши. Тогава кое ще го прави щастлив? Може би ще създава нови неща? А как? Всичко ново първо се създава в мозъка на човек. То е като да си сляп или да имаш прах в очите – и изведнъж да прогледнеш. И всичко се вижда толкова ясно. И ставаш щастлив! Прогледнал си и си видял нещо, което винаги е било там, но ти никога не си го виждал. А сега го виждаш. Къде са всички неща и понятия преди човек да ги “открие”? Аз си мисля, че те са си там и чакат. Атомите са били около нас винаги и ще останат завинаги. Ние можем да знаем за тях или не. Представи си колко още неща ни чакат, за да бъдат открити. А кое ги открива? В мозъка по неизвестни причини се създава още една връвчица, която дотогава я е нямало. Мозъкът е жив и реагира на околния свят. Компютърният чип може ли да създава нови връзки? Не мисля. Аз смятам, че изкуственият интелект няма да може да “открива” нищо. Той ще може да комбинира вече открити за него неща по-бързо от човека, ще го прави неуморно, непрекъснато и без всякакво удоволствие. Има една играчка – калейдоскоп. В него множество цветни стъкълца се подреждат по най-различни начини при завъртането на окуляра. Получават се най-различни по-красиви или по-грозни съчетания. Човек с часове може да гледа тези картинки. Калейдоскопът художник ли е? Той създава ли картини? И да, и не. Калейдоскопът създава различни шарки, а човек им се радва или не. Изкуственият интелект ще създава за нас всички възможни шарки, а ние ще си избираме най-хубавите и ще им се радваме.
А новите стъкълца? Тях някой ще трябва да ги вкарва в калейдоскопа. Ще трябва да се научим да мислим, сине. Днес много от нас бъркат творчеството с рутинното комбиниране на факти. Творчеството е ново стъкълце в калейдоскопа, нова мисъл в главата, нова връзка в мозъка, появила се незнайно откъде и как. Как се появяват мислите? Новите мисли? Кой ги слага в главите ни?
Днес много хора фанатично вярват в науката и за тях нищо абсолютно ново никога не се появява. Всичко е просто нова комбинация от стари факти. Жал ми за тях. Те никога няма да изпитат удоволствието да открият, че в музиката е най-важна тишината между нотите. С какво е запълнен вакуумът, сине?
Гледай света, научавай неща за него и позволявай новото да възниква в мозъка ти и душата ти. Изкуственият интелект е още един инструмент – нищо повече. Ти си Човек – много повече!
.
.
