.
Вместо мото:
За откривателя на кварките, странните елементарни частици, проф. Мъри Гел-Ман (1929-2019), eдно американско списание написа: It can’t be easy being the Man with Five Brains in a world with plenty of Men With Half a Brain. („Не може да бъде лесно на човек с пет мозъка в свят с много хора с половин мозък.“)
.
Преди 2-3 години няколко вестника публикуваха есето ми „В очакване на „българин, спуснат от машина“ – неочаквана помощ, описвана в древногръцки трагедии, където безизходните ситуации се разрешават от “Бог, спуснат от машина“ (Deus ex machinа). Но не на сцената на 47-то, 48-от, 49-то, сега и на 50-то НС. За което едно списание написа: „Не е лесно да бъдеш човек с мозък и душа в страна с много депутати с половин мозък и половина душа.“
Като са такива депутатите, защо хората ги избират и преизбират? Само 12 „Величия“ от 240 са новоизбраните дeпутати. Откакто съм научил, че човеците произхождат от трудолюбивите маймуни (Дарвин в „Произход на видовете”), търся, но не намирам, отговор на въпроса „Защо мързелът не превръща човека в маймуна, а го превръща в депутат в НС?“
Веднъж философът Александър Стойчев ми разказа историята на Ярослав Хашек за кита в река Вълтава. Хашек разказал историята на всички журналисти, те писали в техните вестници, събрали се много журналисти, включително и от чужбина – да посрещнат кита, който и досега не е дошъл във Вълтава.
„Хората искат да знаят нови, макар и лъжливи истории“ – обобщи философът.
Както казват италианците: Se non е vero, е ben trovato. (“Може да не е вярно, но е добре измислено.”) Медиите пропагандират за онези политици и партии, които им заплащат повече, насаждат заблуди и фалшиви новини, не споделят критиките за тях – когнитивна война (CogWar – Cognitive Warfare), в която мишени са първичните чувства, заложени в човека – страхът от глад и надеждата за добро. „Нахрани пък тогава искай добродетелни хора“ (Достоевски).
Пропагандират и дезинформират, а ние, според образованието и житейския си опит, вярваме или не им вярваме.
В книгата “Хоризонталното общество” английският историк, проф. Лоуренс Фридман пише: “Модерното общество е различно от традиционното в смисъл, че е по-хоризонтално. Без да са в непосредствен контакт, хората в хоризонталното общество са заедно чрез радиото, телевизията, вестниците и интернета”.
Чрез всекидневното експониране на определени личности, медиите правят от тях знаменитости, наричат ги „лидери“, “звезди”, “елити”, „легенди“ – политици, певци, спортисти, рядко, почти никога, учители, учени, поети, лекари. Необразованите и наивните тръгват след тези маркетингови знаменитости. И обществото се напълва с хоризонтални хора – Homo horizontalis е “нивелиран, хомогенизиран”, манипулиран, (ре)програмиран, индоктриниран, бойкониран човек. Отнася се и за много от гласуващите избиратели – те не разбират посланията на „новите хора“- кандидат-депутати (Homines novi) и предпочитат да гласуват за онези, които продължават да ги манипулират със съблазнителни обещания за dolce vita („сладък живот“) – един кошмарен бойковъртеж на лъжи (вижте „Изборите: нови партии срещу старомутрието“, публикувано на 4 юни 2024-та в Eurochicago.com (в хартийните вестници има цензуратура).
“Какво е лечението?” – през 1837 г. Ралф Емерсън запита американското общество, манипулирано от английското влияние. “Господин Президент и Господа, това доверие в нетърсената сила на човека принадлежи без съмнение на Американския учен – в една уредена страна, той е Man Thinking („Мислeщият човек“).
Като заменим „американското общество“ с „българското“, нашият призив звучи така: “Какво е лечението? – ние питаме българското общество, манипулирано от американското и руското влияние. „Господа политици, това доверие в нетърсената сила на човека принадлежи без съмнение на Българските Учители, Учени, Поети и Лекари – в една уредена страна, те са най-мислeщите и най-емпатичните хора“.*
Ето защо въвеждането на образователен ценз при гласуването може да е най-доброто лечение на българската избирателна система, целящо постигането на истинска демокрация – “аристокрация на заслуги”, според Платон. И според известният английски философ Антъни Грейлин: „За да стане демокрацията ефективна, ние се нуждаем от образование, информирани, мислещи граждани, които вземат смислени решения.“ И, разбира се, според големият Учител Теодосий Теодосиев – Vox Teo Vox Dei.
Затова няма да си изморя да повтарям: Наред с Учителите, Учените, Поетите и Лекарите, и Политиците имат мисията да хуманизират политиката и обществото. Както правеше Господин (Дико) Тонев (1955–2021) – пример за подражание за почтен и ерудиран Човек, който беше водач на партията „Българска демократична общност“. Много малко избиратели, обаче, разбраха Господин Тонев, когато той кандидатства за президент на РБ през ноември 2016 г.: само 6 855 (0.18%) гласуваха за него, докатo за Румен Радев – 973 754 (25.44%). Тази огромна разлика е резултат от хронично подържаната необразованост на много от избирателите, което прави по-лесно избираеми популистките политици от старомутрието.
Тревогата ми, че и при изборите на 9 юни 2024 г. може да стане същото за съжаление се сбъдна, например, за Homines novi от „Единение“, „Синя България/КОД“ и „Ние идваме“, които са със значително по-стойностна интелектуална и морална характеристика от тази на водачите на старомутрието, гласуваха незабележимо малко избиратели.
Вярно е, че „Най-лошото управление у народ безкултурен или малокултурен е демократическото“ (Стоян Михайловски, от „Книга за българския народ“). Но не приемам, разбира се, просташко-арогантното писане на един политолог от семейство Хамелеонови: „Не знам дали българският народ е малък, но е много прост.“
И така, достигаме до щафетата на кризите: Образователната криза води до избирателна криза, която е причина за политическа криза, с всички последствия от нея – демографска, здравна, духовна, научна, културна, икономическа, съдебна и коалиционна криза, последната илюстрирана с нейния автопортрет (бел. ред.: вж. колажа в началото на публикацията).
Политиците се обединяват от правото на открита нечестност. – Ф.М. Достоевски, перифраза
Важнослов
Както в „Пир по време на чума“ (Пушкин) или както в „Любов по време на холера“ (Маркес) – тъкмо сега – в окото на кризата – е време за поезия.
Срещу унизителния страх, неверието, ожесточението, глупостта и развалата, срещу проституцията с думите и празното дрънкане – да изправим на сцената „от упор“ силното слово на Миряна Башева, един апостол на съвременната българска поезия.
„Ако сме хора“ – да си припомним нейния ултиматум „за свобода, любов и смърт – това е друго нямаме“; да поемем болката на вселенската й душа; да се заслушаме в толкова живия и днес глас на поетесата – и да чуем как
…над работните чернови,
през сънища, стон или кикот
бавно надигат любопитни глави
Мислещите тръстики.
За нас – нейните връстници – поемите на Миряна и песните на Стефан Димитров са откровение за артистичната ни младост.
За двайсетте момчета и момичета от клас „Младеновите“ – нейните говорители от сцената – те са събитие.
Надяваме се – и за зрителите на Театрална работилница „Сфумато“. – Маргарита Младенова
Д-р Георги Чалдъков
–––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––
* За духовните хора, за светската власт и духовната, за това, че „в целия християнски свят има ужасно отстъпление от християнството“ и за някои неканонични прояви на „много владици“, вижте статията „Юни на изборите“ от Иван Стамболов – Сула в „Труд News”, 8–9 юни 2024 г. И още нещо много важно от автора: „Накратко: трябва да запазим целостта на Църквата“. Как да я запазим, като и там има милиарди, за които владици и митрополити се карат, като политиците, където също има милиарди пари? Все пак, „когато попитали един светогорски монах дали всички ще се спасят, а той отговорил: „Не, не всички. Само онези, които искат“ – сети се Иван Стамболов – Сула, един от най-ерудираните българи, и допълни: „Не Църквата трябва да отиде при хората, а хората да дойдат в Църквата, ако искат да се спасят.“
Като стана дума за пари, ето първо информация колко избори са проведени през 2021–2024 г. в България: общо 8 избори – 6 за НС, един за президент и вицепрезидент и един местен вот. Данните (2021–2023) на Института за развитие на публичната среда (ИРПС) показват, колко милиона лева са изразходени за изборите през тези 3 години, показано на графиката:
.
.
