Изборите: нови партии срещу старомутрието

Държавите прогресират, защото имат мъдри политици –
и мъдър народ, който ги избира

Стартът на поредното национално, този път и европейско, предизборно състезание бе даден на 9 май, 30 дни преди финала на 9 юни 2024 г. В него пак няма дебати между кандидат-депутати, характерни за кампаниите в напредналите демократични общества. Instrumentum vocale (Аристотел) пак се изявява яростно, както прави това през последните 34 преходни години. И не спира да вали „о, дъжд обилен и печален – по тротоарите танцуващи“ (Гео Милев) „клевети, клевети“, режисирани от „думи, думи, думи“:

Полоний:
– Какво четете, принце?
Хамлет:
– Думи, думи, думи.
Полоний:
– Питам какво казват думите.
Хамлет:
Клевети, Милорд. Клевети. – Уилям Шекспир, от „Трагедията на Хамлет,
датски принц“

И от билбордове с надпис „Какъв искате да бъде Вашият премиер“ и портрет на Николай Денков, поставен до Бойко Борисов и Делян Пеевски – прототипи на старомутрието. „Дъждове“, билбордове и лозунгите „Стабилна България в сигурна Европа“, „Има как“, „Заедно с хората“…
Всичките тези пропагандни послания са психозащитни реакции, които Зигмунд Фройд нарече Verschiebung (изместване): А + ВХ → АХ + В – хора (B) си изкарват натрупаната агресия (X) върху други хора (A) – трансфер на агресия, която трови политиката и обществото. Класически пример: мъж, тормозен от началника, се връща вкъщи и излива натрупаната в него агресия върху жена си; или обратно: мъж, тормозен от жена си (или любовницата), отива на работа и излива тормоза върху колегите си.*

Изместването на агресията стана част от народопатологията на предизборните кампании. За въздействие върху мисленето на избирателите се използват социалните мрежи и други съвременни технологии в „когнитивната война“ (Cognitive Warfare – CogWar). За нея една от най-уязвимите мишени е човешкият страх – необразованите се страхуват повече от новото. Неофобията е една от причините да не приемат посланията на новите партии. Архефилното им мислене ги придържа към старомутрието, посланията му – лицемерна грижа за народа – са по-сигурни за тях. И те гласуват за него.

Този път на финала ще се класират 240 депутати за 50-то Народно събрание и 720 депутати за Европейския парламент. Ако партиите на старомутрието, наричано „системни партии“ (ГЕРБ-СДС, ПП-ДБ, ДПС, БСП, ИТН…), пак спечелят, пак ще се отложи осъществяването на „закон и ред“ и „красива хармония“, каквито има в Япония. Нали някои казват, че сме или ни се иска да сме „Япония на Балканите“. Надежда това да стане са новите партии, като „Единение“, „Синя България/КОД (Консервативно Обединение на Десницата)“ и „Ние идваме“. Към тях, също и към кандидат-депутатите на другите партии – в нещо като предфинален изборен дебат – имам следните въпроси:

1. Защо участниците в младоликия, образован и мирен протест 2020–2022 пак станаха наивни донкихотовци за демокрация – като нас, тези от есента на 1989-та и зимата на 1997-ма?

2. Защо враговете от Бояна и Харвард (ГЕРБ и ПП) направиха политическа сглобка? – А(р)ман от нея!

3. Как и защо стигнахме от „45 години стигат! Времето е наше!“ до „34 години стигат! Времето е тяхно!“?

4. Мускетари или нови манипулатори на демокрацията са новите партии „Единение“, „Синя България/КОД“, „Ние идваме“, Коалиция „Солидарна България“, „МЕЧ (Морал, Единство, Чест)….“?

5. „Отровното трио“ от 2020–2022 г., сега наричано „Ние идваме“, в коалация с „Единение“ и „Синя България/КОД“, ще продължи ли да бъде токсикология за политическото старомутрие?

6. Нали Las dos Españas (Антонио Мачадо) няма да стане Las dos Bulgarias? – българите не искаме нито гражданска, нито украинска война.

7. Пак ли ще чакаме идването на нови водачи, този път откъде? – тези от Лондон през 2001 г. и другите от Харвард през 2022 г. вече ги знаем – парен царска и харвардска каша духа.

8. Докога кандидатите пак ще обещават, а ние пак ще избираме „от две злини, по-малката злина е добрина“, „по-малката“ пак ще идва на власт, няма да изпълнява обещанията си, ще станем по-зле и пак ще чакаме идването на водачи? Кога ще излезем от този „порочния кръг“ (circulus vitiosus)? – пиесата на Самюъл Бекет „В очакване на Годо“ вече 34 години се играе на българската политическа сцена.

9. Докога някои политолози, социолози, политически психолози и социални антрополози ще страдат от медийна абстиненция – и докога пак ще им пълнят чашите с медиен алкохол? Лекувайте ги, моля!

10. Тайнствата на българската политическа алхимия пак ли ще останат неразкрити и ненаказани?

11. Българската надежда докога ще е потвърждение на написаното от Фридрих Ницше: „Надеждата е най-голямото зло, тъй като удължава мъките на човеците“?

12. Нали си спомняте книгата „Да имаш или да бъдеш“ (To Have or to Be?) на Ерих Фром? – докога политиците ще предпочитат само „да имат“ пред това „да бъдат“ образовани и почтени хора?

На тези, които отговорят наистина демократично на поставените 12 въпроса, ще кажа: Дойдох-те, видях-те, победих-те (Veni, Vidi, Vici), намерете съмишленици, ако има такива в НС, но не се „сглобявайте“, направете истинска коалиция.

Ще ги помоля, обаче, да запомнят:

1. За да има здрави хора в здрава политика, „Забрави личното, грижи се за общественото” (латински – Obliti privatorum publica curate) трябва да бъде изписано на входните врати на НС, МС, президентството и на всички врати на ЕС. Dictum, factum („речено, сторено“) – изписано, изпълнено.

2. Всяка сутрин водачът на инките казвал на своите хора „Не крадете и не лъжете!“, а те му отговаряли „И ти също!“ (от лекцията в Бургас на д-р Нели Миранда от Боливия).

3. Бъдете независими – „Аз не съм воден, аз водя“.

.

Да помислят и действат:

1. Без лустрация (латински, lustratio – пречистване) не може да има кастрация на олигархията (власт на малко хора) и медиокрацията (власт на посредствените).

2. Лустрацията, въпреки много закъсняла, е етиологично (причинно) лечение, „лекарство по избор“ (drug of choice) за българската политика. „Мутри вън“, „Оставка“, „Ууу….“ и други подобни са насочени към симптомите – не към причините – на болестта, наречена „преход“. Когато настъпи Dies lustricus (Ден на пречистване), ще започне трансформацията, не реформация, на политическата система, целяща постигане на меритократична демокрация (власт на народа чрез заслужилите със знания-и-морал хора).

3. Като инвестирате повече разбиране и повече пари в Здравеопазването, Образованието и Науката (ЗОН) ще излезем от ЗОНата на мрака: от „най-болните, най-бедните и най-неграмотните“ в Европа, можем през 2030 г. да станем „здравите, богатите и грамотните”, през 2050 г. – „по-здравите, по-богатите и по-образованите“ в Европа.

4. Спрете песента на козата! В България върлуват инфарктни, инсултни и ракови епидемии, които вече 45 + 34 години ни убиват – стотици българи всеки ден. Според данни на Националния статистически инстутит, през 2023 г. са родени повече и са починали по-малко, отколкото през 2022 г. – въпреки това, продължаваме – ужас! – да сме европейски шампиони по смъртност.**

През 2023 г. са родени 57 197 деца; 57 197 : 365 = 157 родени дневно. През същата година са починали 101 006 българи; 101 006 : 365 = 277 умрели българи дневно – повече от убитите дневно украинци и руснаци във войната в Украйна. Ужас! – това е демографска война, катастрофа, трагедия – „Песен на кoзата” (гръцки, tragoidia; tragos – коза, aeidein – пея). А ние нямаме научно-обоснована предиктивна и превантина национална стратегия за инфарктните, инсултните и раковите войни!

Най-лошото управление у народ безкултурен или малокултурен е демократическото. – Стоян Михайловски , от „Книга за българския народ“, публикувана през 1897 г.

Много е трудно да бъдат избрани образовани и морални депутати, когато повече от гласуващите са необразовани или неграмотни, готови за изкушението да получат „хонорари“, въпреки гръмко повтаряното „купуването и продаването на гласове е престъпление“ – девиз, конкурентно лицемерен на „Пушенето е особено вредно за Вашето здраве“, рекламиращ цигари.

Просветените и морални политици имат мисията да хуманизират*** политиката и обществото. Както правеше Господин (Дико) Тонев (1955–2021) – пример за подражание за почтен и ерудиран Човек, водач на партията „Българска демократична общност“.

Много малко избиратели, обаче, разбраха Господин Тонев, когато той кандидатства за президент на РБ през ноември 2016 г.: само 6 855 (0.18%) гласуваха за него, докатo за Румен Радев – 973 754 (25.44%). Тази огромна разлика е резултат на това, което няма да се изморя да повтарям: системно подържаната необразованост на избирателите прави по-лесно избираеми популистките политици. Безспокоя се, че и при изборите на 9 юни 2024 г. може да стане същото. Според моите набюдения, интелектуалната и морална характеристика на водачите на „Единение“, „КОД“ и „Ние идваме“ е значително по-стойностна от тази на старомутрието. Затова споделям следния пожелателен размисъл (wishful thinking): образователен ценз при гласуването е добро лечение на българската избирателна система, целящо постигането на меритократична демокрация – “аристокрация на заслуги” според Платон. И според големият Учител Теодосий Теодосиев – Vox Teo Vox Dei.

В заключение, пример за оптимизъм чрез едно лъчезарно събитие, което сега са инсталира в Националната базилика „Светото сърце“ в Брюксел, от екипа на майстора на модерната иконография Диан Костов и съпругата му, доктор по психология Милена Ташкова, и ще се проведе от 14 юни до 18 август с изложбата им „Кръстопът – цената на избора“. Тя ще е представена в три концептуални теми, озаглавени „Накъде вървим?“, „Цената” и „Пътят“ – където ще бъдат изложени повече от 70 икони и картини, над които ще „полетят“ 1300 бели птици – надежда за мир, духовност и сполука.

Д-р Георги Чалдъков

–––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––

* При комарите на 10 женски има само един мъжки – но те нямат многоженство. Затова 9 от женските умират девствени – именно те ни хапят, което показва, че неудовлетвореността е причина за агресия при комарите. „Както и при жените“ – допълва френският писател Андре Мороа (1885–1967), но по неговото време го е нямало Движението #Me toо (#Аз също), което вече 7 години вилнее в САЩ – и веднъж в нашето НС.

** Какво толкова да ни радва, че имаме европейски и световни шампиони по различни спортове – казвам го като бивш национален шампион по гимнастика за ученици (1953– 1957), който уважава труда на спортистите, но „Платон ми е мил, но истината ми е по-мила“ (Аристотел). Следователно, приоритетствайте, драги депутати! Защото гласуването на безотговорно ниски бюджети за Наука, Образование и Култура (НОК), може да НОКаутира държавата ни. Не трябва бюджетът за въоръжаване да е над 2% от БВП, докато за НОК е под 1%. И запомнете: пациентът в линейката има предимство пред политиците в кортежа на НСО!

*** Политиците вероятно не знаят, че вече има хуманизирани мишки, които могат да бъдат модели на човешки болести. Да не ходят само във Вашингтон, да отидат в Jackson Laboratory (JAX) в Bar Harbor, щата Maine, и в още 10 града в САЩ, Япония и Китай, да видят как се прави съвременна транслационна биомедицинска наука. И да се споразумеят за разкриването на JAX в България.

.