Звездна тишина

.

Когато в сънища среднощни плувам,
съзирам – само за момент –
момичета, които нявга не целунах
и горди кораби,
отплавали без мен…

За миг се виждам във събития могъщи –
с илюзия да променя света….
А всъщност, съм си мигал вкъщи,
докато други
са си леели кръвта.

Не грабнах меч. Не следвах дръзко знаме.
Дори един подлец
не вразумих с юмрук…
А пък светът край мен е бъкан със измами.
И любовта към ближния
изглежда празен звук.

Добър съм може би…
Но в много добрини ме няма.
И моят стих се губи сред алчност и война.

Остава само
мойта болка глухоняма –
когато се събудя в звездна тишина.

Георги Константинов

юни, 2024 г.

–––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––

* Из предстояща да излезе стихосбирка на автора „Несгъваем човек“.
Още от същия автор – вж. тук, тук,  тук и тук.

.