Спомен за Антоанета

.

На 6 юли 2024 тя щеше да е на 83 години

На Антоанета (6 юли 1941 – 24 декември 2023) –
съпругата ми, зъболекарка и цигуларка,
с която живяхме заедно 63 години и 16 дни

Един приятел искаше да ми подари нещо за 23 февруари 2024 – 84-ият ми рожден ден – и ме запита:

– Кажи какво ти липсва?
– Антоанета – отговорих му аз.

1991–1992. Валеше тих, утринен лондонски дъжд. Лъчите на изгряващото слънце се промушваха между капките, дъждът каза goodbye на небето и цветната дъга направи още един мост над Темза.

Имената на кръчмите в Лондон са колоритни. С „Файтонът и конете“ спряхме до „Старият дъб“. Край него на странен английски разговаряха помежду си „Зеленият човек“, „Старият петел“, „Трите хрътки“, „Кафявата мечка“, „Белият кон“ и „Черният лъв“, дошли като че ли от магическите реалности на Аракатака на Габриел Гарсия Маркес. И влязохме в „Сърцето на дъба“ – „Антоанета“ яхна мечтите си на „Хеликоптерът“ и махна първо на „The George“ – той й каза: „Аз те обичам заради това, което съм аз, когато съм с теб”. След това двамата поздравихме „Лебедът и агънцето“, „Еленът“ и „Таралежът“ и, когато от „Сърцето на дъба“, потънало в „Хоризонта“, се виждаше само „Опашката на коня“ и „Синята котва“ при „Циганският молец“ в Грийнуич, погледнах „Половината път до небето“ и видях „Ръката на цигуларя“ и „Душата на цигуларя“, които често посещавах.

Заради символа на имената им. И дъщерята на собственика – зеленооката Антоанета.

.

Д-р Георги Чалдъков

.