Проф. Михаил Давидов (18.07.1940-19.06.2024)
НА 18 ЮЛИ ЩЕШЕ ДА СТАНЕ НА 84 ГОДИНИ
Проф. Михаил С. Давидов: заченат в Хамбург, роден в София
От името на Българското дружество по клетъчна биология,
д-р Георги Чалдъков
.
„Напред! Науката е слънце
което във душите грей!“ – особено ярко в лъчезарната душа на проф. Михаил Давидов.
Да се вгледаме в:
(i) датата на раждането му – закодирно в нея е достойнството и човеколюбието на Васил Левски, роден на същия ден преди 187 години, и
(ii) гените вода не стават – Бащата на Михаил, професор по хирургична стоматология Славчо Михайлов Давидов (1905–1981), през 1928 г. завършва стоматология, през 1935 г. – медицина в Германия. Жени се за красива германка от Хамбург, през 1940 г. семейството идва в България и на 18 юли същата година се ражда Михаил Давидов. С Мишо, както го наричаме, бяхме в един курс във Висшия медицински институт (ВМИ) – София, завършиме през 1966 г. и всеки пое по своя път на анатомията и клетъчната биология. През годините 1978–1983 той беше гост професор в Института по анатомия на Университета във Вюрцбург, 1985–1989: гост професор в Института по анатомия на Университета в Хамбург, от 1985 – действителен член на Немската национална академия на естествоизпитателите Leopoldina, от 1989 – член-кореспондент на БАН. 1986–1992: заместник директор на Института по клетъчна биология и морфология*. 1993 – 19 юни 2024: професор в Institute of Anatomy, University Medical Center Hamburg-Eppendorf, Hamburg, Germany. Преподавател на десетилетието (Teacher of the Decade) на Медицински факултет на Университета в Хамбург.
Принос в българската наука и български принос в науката са коренно различни оценъчни критерии. Стойността на университетския преподавател и учен се определя от наукометрични показатели: h index (H index) и citation index. h-index оценява не само броя на публикациите, но и тяхната значимост (учен има индекс h, ако има h публикации, като всяка една от тях е цитирана поне h пъти; ● Jorge E. Hirsch. An index to quantify an individual’s scientific research output. Proceedings of the National Academy of Sciences of the United States of America 2005;102 (46):16569-16572. DOI:10.1073/pnas.0507655102).
По данни на Scopus Elsevier (една от най-голямите библиографски платформи на база данни за статии, публикувани във високоимпактни списания (peer-reviewed journals), Михаил Давидов е български учен с най-стойностен наукометричен профил в клетъчната и молекулна невробиология и репродуктивна биология: h index: 35, публикации: 159, последна (каква тъжна дума!) публикация: Michail S. Davidoff. The Pluripotent Microvascular Pericytes Are the Adult Stem Cells Even in the Testis. Adv Exp Med Biol 2019:1122:235-267. DOI: 10.1007/978-3-030-11093-2-13. Освен това, 10 монографии, 10 успешно защитили докторанти, над 3 500 цитирания на негови публикации.
Концепциите на д-р Давидов за (i) неврноендокринната природа на клетките на Лайдиг, тоест, причисляването им към ДНЕС (Дифузна НевроЕндокринна Система) и (ii) ролята на перицитите (клетки на капиляри), като мултипотентни стволови клетки (1), са световени приноси в биологията и патологията на тези тестостостерон-секретиращи клетки, справедливо наречени клетки на Лайдиг-Давидов (2, 3).
.
.
МИШО, всички, които имахме насладата да те познаваме, ще помним споделената ти интелигентност и емпатия. И ще се покланяме на светлата ти памет!**
.
–––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––
* Директор на Института беше академик д-р Асен Хаджиолов – младши – нашият прекрасен учител по биохимия във ВМИ – София. Който беше несправедливо критикуван от ръководството на БАН и през 1991 г. отиде да прави наука в Тулуза, където се спомина на 22 април 1996 г. През 1993 г. д-р Давидов отиде в Хамбург. А Институтът пак си върна архаичното име „Институт по експериментална морфология, патология и антропология с музей“.
** Там, вярвам, първо ще влезеш в небесните имунохистохимични лаборатории и ще си говорите с Камило Голджи, Сантяго Рамон и Кахал, Франц фон Лайдиг, Рита Леви-Монталчини, Джордж Паладе и други наши учители. А заедно с концерт-майстора д-р Станилав Янев и цигуларката д-р Антоанета Чалдъкова ще изпълните някои от симфониите, които свирихте с оркестъра на ВМИ-София.
1. Michail S. Davidoff, Ralf Middendorff, Dieter Müller, Adolf F. Holstein. The neuroendocrine Leydig cells and their stem cell progenitors, the pericytes. Adv Anat Embryol Cell Biol 2009;205:1-107 – „лицето“ на списанието е показано по-горе.
2. Георги Н. Чалдъков. Клетъчна биология. Първо издание 1996; второ разширено издание 2014. Издание на Медицинснски универеситет, Варна.
3. George N. Chaldakov. Principles of Cell Biology. 2022. Издание на BioMedES Ltd., Aberdeen, United Kingdom. https://www.amazon.de/-/en/George-Chaldakov-ebook/dp/ B0BKWHKVWP
.
