Джек Лондон
.
Когато стане дума за Джек Лондон, мнозина си спомнят, че той е известен писател, написал повече от 50 книги. Някой може да си спомни, че е бил запален пътешественик и обществена личност. И съвсем малко са тези, които знаят, че Джек Лондон е страхотен фотограф, оставил за поколенията над 12 хиляди интересни снимки, които са уникален документ за живота в Лондон в началото на 20 век, кадри от Руско-японската война, портрети на аборигени от островите в Тихия океан…
.
Най-любопитният въпрос около Джек Лондон винаги е бил този за името му.
Самоличността му се „затрива“ по време на Голямото земетресение през 1906 г.
В края на 1875 г. в САЩ се разразява шумен скандал: американската преса тръби за нещастието на Флора Велман, опитала се да се самоубие след като известният астролог, професор Уилям Чейни, с когото живее, разбирайки, че е бременна, настоява за аборт. Всичко завършва благополучно, но репутацията на Чейни е опорочена завинаги, а Вилма ражда на 12 януари 1876 г. момче, което нарича Джон Грифит Чейни… В края на 1876 г. се омъжва за Джек Джон Лондон, който става истински ангел-хранител за момчето, което носи вече неговата фамилия.
Като юноша той пише писмо на биологичния си баща, но получава обратно повече от студен и направо казано – арогантен отговор, който завинаги го отказва от опитите да се сближи с родителя си.
Юношеството на Джек е трудно. Работи във фабрика за консерви до 16 часа в денонощието и, въпреки непосилния труд, почти непрекъснато оцелява със заеми.
.
Със спестени пари рискува да инвестира в скромно корабче, с което се залавя за незаконен лов на стриди. През 1893 г. се качва на борда на шхуна, която пътува до Япония за лов на тюлени.
Завръщайки се в Америка, няма къде да спи и става скитник, а в страната вече набират скорост работнически протести. Иска да участва в тях, но е арестуван за скитничество и попада в затвора.
Иска да учи, но няма пари за образование. През целия си живот Джек Лондон се самообразова.
През 1897 г. тръгва да търси късмета си като златотърсач в Клондайк. Набира богат житейски опит, който по-късно ще „продава“ чрез книгите си.
.
Писането е за него работа, която му носи доходи. За първия си публикуван разказ получава едва 5 долара, но това не го отказва от писателството.
През 1900 г. вече притежава спестени от хонорари 2500 долара – истинско богатство за онова време. Въпреки това изобщо не се счита за богаташ, а тъкмо напротив – проповядва социалистическата идея и дори е издигнат за кмет на Оукланд от социалистическата партия.
.
През 1906 г. Лондон издава сборник с есета – „Войната на класите“, в който публикува и свои разсъждения върху социализма.
След години обаче се отписва от социалистическата партия.
Първия си роман – „Синът на вълка“, публикува през 1900 г.
.
През 1902 г. Джек Лондон заминава за Англия.
Наблюденията си от бедняшкия квартал Ийст Енд описва в книгата си „Хора от бездната“ (People Of The Abyss) (1903), която има неочаквано голям успех в САЩ. Зареждат се истински шедьоври: „Дивото зове“ (1903), „Белият зъб“ (1906) и „Сияйна зора“ (Burning Daylight) (1910).
През 1900 г. Джек Лондон се жени за Бес – Елизабет Мадърн.
Раждат им се две дъщери, но бракът им не върви и двамата се разделят.
Вторият му брак е с Чармиън Китридж, редактор и почитателка на пътешествията.
Чармиън става прототип на много женски характери в творчеството на Лондон.
.
През 1910 г. Джек Лондон купува ранчо, което превръща във великолепно имение.
Смъртта му на 22 ноември 1916 г. събужда много слухове. Официалната версия е, че умира от уремия, но според други версии се е самоубил чрез приема на свръхдоза морфин.
Приемал психотропното заради болките, които изпитвал почти постоянно през последните години от живота си.
Голям бял камък е надгробната плоча на писателя в Глен Елън, Калифорния. Така изглежда скромният гроб на един от най-големите писатели на миналия век…
–––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––
* Заглавието е на редакцията.
.
