Излязла е нова стихосбирка на нашия сънародник в Бразилия, поетът, писателят, журналистът и университетски преповадател Михаил Кръстанов – „САМБА-МАМБО творения“ (изд. „Факел“, 2024). Ето какво пише за новата книга и за поезията на Михаил Кръстанов литературният критик Георги Н. Николов:
.
И СВЕТЛО Е, И Е БОЖЕСТВЕНО…
Заглавието е заимствано от новата книга на живеещия в Бразилия Михаил Кръстанов – „Самба – Мамбо“ с подзаглавие „Творения“, посветена на брат му Стефан. Тя е дело на изд. „Факел“, 2024 г., съградена от три взаимно допълващи се части: най-нови стихове и произведения от по-ранните книги „Кръстоносец“ и „Странствия“. Така сборникът придобива облик на една съзнателно търсена интелектуална и емоционална ретроспекция с акцент в днешното амплоа на създателя му и с несъмнена заявка за художествено лирическо надграждане в бъдещите му тематични предпочитания. За стихосбирката „Кръстоносец“ проф. Здравко Чолаков отбелязва: „Кръстанов някъде „мъчно“ се чете – той има сложно светоусещане, изпипва поетичния изказ. Образността му е многопластова, поражда интересни асоциации. В стиховете на автора личи особената симбиоза между безспорно поетично дарование и богата литературна култура.“
Бях езичник за битки призван,
богоборец за святата правда.
Но светци от юдейския храм
ослепели от гняв ме откраднаха.
И ми дадоха име Исус.
И ме вързаха с дълги вериги.
Те от мене направиха кръст,
а от кръста сковаха религия.
Стихосб. „Кръстоносец“ – „Изповедта на Христос“
А за „Странствия“ във вестник „Литературен форум“ от 2002 г. – годината, в която Мишо заминава за Бразилия, Милена Димова пише: „На моменти Михаил Кръстанов сразява с внушението за безнадеждност, за трагична взаимовръзка между елементите, конструиращи света ни. Но тази безнадеждност се преживява не толкова като действащо отчаяние, колкото като философско дистанциране от излишна драматичност. Сборникът… ще създаде спънки при четенето на хора с по-слабо развито асоциативно мислене. Това е така, защото една от „хитрините“ в техниката на поета е в сложното и непрекъснато смесване на различни културни пластове. Ще направя едно рисковано сравнение – стилът му прилича на сърфиране в Интернет: от един сайт в друг, от една тема на друга, без да губи идеята за онова, което търси.“
Мъглата отразена във мъгла
Безцветна е, когато
запалената свещ на полилеите
се залепи у нея.
Тогава енергичният релеф на думите
Остава незаръфан
За вярващите в духове.
Твърде много тишина посред дъжда,
доста тъмен и прозрачен въздух диша ме.
Стихосб. „Странствия“ – „Ловец на метаморфози“
Верен на себе си – витален, ювелирно-цветен и философски мъдър остава Мишо и в условната първа част на книгата. Тя носи отпечатъка на една презокеанска екзотика, втъкана в немалка част от стиховете: „Карнавал Тропикана“, „Нощно бдение в Убатуба“, „Залив на пиратите“, „Сбогуване с Хула-Хула“, „Риовечер“, „Вариации на тема дъжд“ и пр. Но екзотиката е само мимолетен щрих, на фона на който поетът продължава своя многопосочен, цветен, задълбочен диалог с живота. Търси смисъла на съществуването на човешката личност по всички географски ширини. Вълнува се от мисията, с която е благословена да пребъде на земята и от завоалирания шепот на любовта, без която планетата ще стане пустош. Михаил Кръстанов е съвременен апологет на една търсена от всички ни доброта, издигаща се като пречистваща вълна над апатията и равнодушното съществуване на милиони безоки човеци по всички краища на света. Лириката му влива в тленната ни плът красотата на битието, издигнато над миазмите на мимолетието, стомашното блаженстване и егоизма. Над всичко и всички поетът издига иконата на красотата – неподвластна на задъханото време, политическите страсти и грубите спънки на поредния ден. Тематичната му палитра се докосва до енигматичното безсмъртие; до ласкавата гръд на природата, в чието лоно ще легнем в незнаен час и до бъдещето, завесите на което сме любопитни да повдигнем. Едновременно с всичко казано дотук, авторът остава верен и на доказаните си урбанистични пристрастия. В редица произведения отчетливо се долавя пулсът на града с безбройните съдби, рев на автомобилни мотори и странна среднощна оглушителна тишина:
Витае нещо черно в този град.
Разсичат трамонтини светлините
премигват и дрънчат,
опасват напосоки
високите небостъргачи,
увиват се около тях.
Опушени магии, сладък въздух
сред гъстотата на вода и нафта
вият се,
където в тъмно обръч се огъва –
на Рио профила – жигосана земя
за праведни души
и мизерабли
сред мескалинов вятър – мек и постоянен.
Който го е вдишвал знае
защо Христос е
по-висок от хълма си.
„Риовечер – I“
Михаил Кръстанов е от българските писатели, живеещи и създаващи произведенията си в диаспората. Заедно с Христо Бояджиев и Илко Минев той е посланик на нашата литература в Бразилия и обратно – привнася бразилски привкус в съвременната ни литература зад граница. Новата му книга „Самба – Мамбо“ – творения е убедителна илюстрация за един поетичен талант, който непрестанно се развива и надгражда. Който търси и открива цветното, стойностното, значимото и непреходното в моралната скала на столетието. Дарява на читателите от различни възрасти своето дарование, чувственост и нравствени скрижали, втъкани в стойностни стихове. Сборникът е несъмнено успешно допълнение сред значимите литературни пера на България, незабравящи родната си стряха, където и да ги е орисала съдбата по света…
.
Следват някои от творбите, поместени в новата стихосбирка.
.
ВEЧEР В ПАНТАНАО
В подобен миг и лудите заспиват.
Слънце ли, луна ли ми танцува,
в небето само виждам звездите как умират.
Време за любов или сбогуване.
Жаден бухал буха на кавали и не спира.
Паднал облак дреме в дяволска седянка.
От джаза на нощта се прави черна бира.
И чудото се крие в бяла сянка.
А ти, животе мой, предлагаш ми отрова.
И ласка за безсмъртие в другата си длан…
В такава звездна нощ молитвата е огън.
И аз политнах вече – и нито тук, ни там.
Не искам вечноста, това е шепа време,
ще легна сред тревите
и Вятърът след мене
ще духне да ме вземе…
РИОВЕЧЕР
I.
Витае нещо черно в този град.
Разсичат трамонтини светлините,
премигват и дрънчат,
опасват напосоки
високите небостъргачи,
увиват се около тях.
Опушени магии, сладък въздух
сред гъстотата на вода и нафта
вият се,
където в тъмно обръч се огъва
на Рио профила – жигосана земя
за праведни души
и мизерабли,
сред мескалинов вятър – мек и постоянен.
Който го е вдишвал знае
защо Христос е
по-висок от хълма си.
II.
Долу на пясъка момичето Майра
с руса коса и бронзова кожа,
гола и вятърно втренчила
празното,
мъгливо се сливала с Копакабана,
с ръцете разперили вече
отвъдното,
отдето със свисък и папийонка
долетял Дон Балон,
свалил хвърчилото си
мантия,
покрил девицата, прегърнал я
и скрил опашката си в панталоните.
После отшумели.
А плувците само
Нея да не срещнат все се молели.
III.
На пълнолуние под моста Нитерой
грешници се давят,
щом изплува той
и върже двата бряга в океана –
единия със черен восък,
другия със бяла кал.
Оставало е само пяната –
пеели бръснарите,
преди да срежат пъпа на фиестата.
САМБА – а – ой – ой – ой…
МАМБО – о – ай – ай – ай…
Зад вихъра на багрите
по танца на живота
сенките
изтичат
във
Атлантика…
СБОГУВАНЕ С ХУЛА-ХУЛА
Жега и звезди, звезди и тръни.
Няма да се спи и тази вечер.
Нощта разлива своя стар парфюм
с примамлив аромат.
Ще пъпли, пъпли пак чернилото
на онзи град
и ветровете ще го разпилеят,
но няма да ме спрат.
Просяците ще обърнат нощем
дъното на всичките площади.
С тръстиков и бамбуков
вкус
ще наедреят леките жени,
дошли са пак
по ъглите на Травестино,
там, където
луната пръска кръв
и пие вино.
Момичето с велосипед и бял воал
ще кацне точно във един без десет.
Щe блесне като листопад
по улицата Амадор Буено
и ще се пръсне във мъглата.
След нея аз ще тичам в зимен шал,
и някак си ще я обичам.
Безжалостен е този миг,
когато сенките се гонят слепи.
Една креолка ме примамва с хищен глас –
ела и ще танцувам хула, хула…
Не, няма да танцувам тази нощ,
ще търсите от мене само кепето…
Светът е стара кошница разплетена
от дъждове без дъждобрани.
И ако ме издуха този свят,
назад-напред,
напред-назад.
В този лодка всички са поканени.
И вие, господа, и аз не знам,
къде ще бъде този дивен храм.
Довиждане и не, не ми е криво.
Аз страдах, но страдах щастливо…
.
Михаил Кръстанов е роден и израснал в София, от 2002 г. живее в Бразилия. Поет, писател, журналист, университетски преподавател, литературовед. Завършил е „Българска филология“ в СУ „Св. Климент Охридски“. Член е на Сдружението на българските писатели и на Европейската асоциация на журналистите. Автор е на четири книги с поезия и една пиеса. Негови стихове, проза и литературна критика са публикувани в различни български и бразилски литературни издания, вкл. в сборниците „Хоро над Тирол“ (2019), „Възвръщенци“ (2020), „Нистинари“ (2021) и „Шарената сол на планетата“ (2022). Превеждан е на португалски, немски и френски език. Носител на редица поетични награди от различни конкурси: „Академика – 90“, „Веселин Ханчев“ – Стара Загора, поетични конкурси в Русе, Кърджали, Шумен, награда за дебютна книга от „Южна Пролет“ (1997), за книгата „Кръстоносец“. Той е първият български автор, включен в бразилската литературна антология „Любовта на третото хилядолетие“ (2015). Награден е за принос в литературата и културата от Академията за литература в Бело Оризонте, Бразилия. Работи като преподавател по Западноевропейска литература в Университета Кларинтиано, щата Сао Пауло. Основател и директор на първото българско училище в Южна Америка – в Сао Пауло. Създател на поетичната рубрика „Красива България – страна на поети“ в сп. „Espaso Horizonte“, където се представя творчеството на съвременни български автори.
Още негови творби – вж. тук, тук, тук, тук, тук и тук.
.
